АНТАБЛЕМАН НА ЙОНИЙСКИЯ РЕД

АНТАБЛЕМАН НА ЙОНИЙСКИЯ РЕД

Най-характерното за антаблемана на йонийския ред е, че не винаги е триделен. Фризът често липсва. АРХИТРАВ Архитравът винаги е разчленен отдолу нагоре на стъпаловидни фасции. През архаиката те са две, а презV в. архитравът започва да се оформя с три фасции. Софитът в интерколумния се украсява с плитка, издължена врязана касета. ФРИЗ (когато го има!) Фризът на йонийския антаблеман представлява гладка лента, укрсена с фигурален барелеф – т.нар. зофор. КОРНИЗ Корнизът при йонийския ред е силно надвесен и разчленен със зъборез. Зъборезът принадлежи към частите на корниза. Той позволява силно надвесване на гейсона и симата. Атическият йонийски корниз е без зъборез. 


ПОКРИВ
Покривът при йонийския ред е с фронтони, но е с по-малък наклон от дорийския. Тимпанът е или гладък или със скулптурна украса.

ТАВАН НА ПТЕРАТА
Таванът на птерата се изгражда от дървени или каменни греди, стъпващи върху архитрава перпендикулярно на равнината на антаблемана. Таванът е обшит с дъски или е оформен с каменни касети – дву- или три-стъпални, с богато декорирани кесони.

ЙОНИЙСКАТА (МАЛОАЗИЙСКА) СТОА В МИЛЕТ

ГРЪЦКИ КОРИНТСКИ РЕД
Коринтският ред е най-декоративния от трите реда. Появява се в края на V в. пр. Хр. Новото при него се изчерпва само и единствено с украсата и детайлите. В началото коринтският ред се явява като разновидност на йонийския, без да се композира нов ордер. Гърците създават НОВ КАПИТЕЛ, който поставят върху йинийската колона. В гръзката архитектура коринтският ред има второстепенно значение. Някои изследователи го приемат само като вариация на йонийския. Първоначално той се появява във вътрешния ордер. Най-ранният пример е от последната трета на V в. пр. Хр. Във външния ордер се появява едва през втората половина на IV в. пр. Хр.




Храм на Зевс Олимпийски, Атина

ЕЛЕМЕНТИ НА ГРЪЦКИЯ КОРИНТСКИ РЕД
КРЕПИДОМА - Среща се много рядко при този ордер. Когато я има, тя е тристъпална.
ПИЕДЕСТАЛ (подиум) - Той измества крепидомата и се състои от гладък цокъл, сложно профилирана база и завършва с корниз.
КОЛОНА - Състои се от база, тяло и капител. БАЗАТА най-често е атическа йонийска, но с плинта! и с гладки или орнаментирани с плетеници или листа профили. ТЯЛОТО е с 24 канелюри с листели, които горе и долу са очертани с елипси, а не с полукръг. Ентазисът е като при йонийската колона – започва при първата 1/3 на тялото.
КАПИТЕЛЪТ е висок, за да увеличи стройността на колоната и е еднакъв от четирите страни. Композиран е от: А) Калатус – главен конструктивен елемент на капитела. Той има камбановидна форма и е украсен с растителни или волутни мотиви или с комбинацията им. Б) Акант – растение от средиземноморската зона, което е с много декоративни листа. Техните стилизирани форми се прилагат за архитектурна украса до наши дни. В древногръцката архитектура се прилага островърх и мек акантов лист. В) Абак – вторият след калатуса конструктивен елемент на капитела. Той представлява квадратна, профилирана плоча и служи за конструктивен и естетически преход.


ПРОИЗХОД И ХАРАКТЕР НА КОРИНТСКИЯ КАПИТЕЛ
Произходът му не може да се свърже с дървената архитектура (както е при другите два ордера), тъй като има силно развита декоративна украса. Най-разпространената теория е, че води началото си от декорациите от кован метал. Смята се, че е съществувала практика някои каппители да се покриват с метална украс. Тази украса била трудно изпълнима от камък и особено от мрамор. Хипотезата е доста правдоподобна, поради което е широко разпростарнена между теоретиците. Освен капителите с характерната за ордера форма и украса има и много и различни варианти като ПАЛМОВИДНИ, КАМАБАНОВИДНИ и пр. Последните два представляват заемка от египетските капители. Голямото разнообразие на коринтските капители не позволява строгото им категоризиране, но все пак в науката има известно групиоране. Определени са ДВЕ ГОЛЕМИ ГРУПИ според вида на мотива, върху който ляга абака: А) С абак, подпрян единствено от листа. Б) С абак, лягащ върху четири двойки волути, разположени под ъглите му. Този вид е приет за ИСТИНСКИ КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ. Той е разработен в два варианта: 1. НИСЪК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ, който се характеризира със силно развит волутен мотив и един ред листа.

2) ВИСОК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ, характеризиращ се със силно развит акантов мотив и два реда листа. Определени са ДВА ВИДА ВИСОК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ: без вътрешни волути и с вътрешни волути. АНТАБЛЕМАН НА КОРИНТСКИЯ РЕД Той е като този в йонийския ред. Архитравът е от две или по-често от три фасции. Фризът е в една равнина с долната фасция на архитрава. Разработван е по два начина: А) Гладък, с дъговиден или S - образен профил Б) Скулптиран. При по-големи интерколумнии се практикува фриз-архитрав, изработен от един блок. Корнизът е по-богато разработен от йонийския. Състои се от гейсон, сима, зъборез или конзоли или или и двете (зъборез и конзоли). Зъборезът и конзолите са основният елемент на поддържащата част на корниза. Гейсонът се украсява отдолу с плитки касети. Конзолите са с най-разнообразна форма. Най-простият тип са паралелепипедните конзоли.

Професионална Обработка За Вашите Снимки

Пълно възстановяване на цветовете от стари или черно-бели изображения

Лек ретуш на снимки, премахване на умора,бръчки и пр....

Козметично разкрасяване

Професионална изработка на рекламни банери, логота, щампи; предпечатна обработка и др.

За контакти: 

m.o.n.s@abv.bg

Народни песни за маса

Незабравими народни песни за маса...и не само...



Николай Славеев:

- Домакине
- Драгиева Чешма
- Райна Попгеоргиева
- Ако умра ил загина
- Охридското езеро
- Роженският манастир
- Девойко мари хубава
- Македонско девойче
- Руфинка болна легнала
- Балканджи Йово
- Рипни калинке
- Сладуно моме
- Слушай как шумят шумите
- Росни ми,росни,Росице
- Митро ле,Митро
- Ти си ме чекала
- Невено,Невенке

Борис Машалов:

- Мятало Ленче ябълка

Велко Велков:

- Заблеяло ми агънце

Верка Сидерова:

-Лале ли си,зюмбюл ли си

Георги Чилингиров :

- Руфинка болна легнала

Славка Калчева:

- Бяла роза
- Сватба


Гюрга Пинджурова:

- Омиле Ми Ягодо

Даниела Величкова:

- Петруно пиле шарено

Костадин Гугов:

- Ако умрам, ил загинам

Дует Спасови:

- Имала Майка Едно Ми Чедо Никола

Костадин Гугов:

- Mоре сокол пие

Николина Чакърдъкова:

- Лудо Младо
- Облаче ле бяло
- Мятало Ленче абълка
- Зайде,зайде ясно слънце

Ансамбъл Пирин:

- Катерино Моме

Вълкана Стоянова:

- Стано, Бяла Стано
- Момчил Си Конче Водеше

Трио Българка:

- Научил Са Добри


Иван Дяков:

- Градил Илия Килия
- Лиляно моме

Илия Луков:

- Йовано, Йованке

Александър Александров

- Белите манастири

Янка Рупкина:

- Седнало е Джоре дос

Недялка Керанова:

- Стано, Стано бяла Стано

Трио Извор:

- Кара Колю седеше

Хубава си, моя горо - Илия Луков 

АРХИТЕКТУРАТА НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ - Архитектурни Профили

АРХИТЕКТУРНИ ПРОФИЛИ
Архитектурният профил представлява очертанието на напречния разрез на архитектурния елемент. Профилът се състои от главни и второстепенни елементи.
Главните елементи имат такива размери и украса, че доминират ви-зуално над второстепенните. Ме-жду главните и второстепенните елементи винаги има ясна и контра-стна пропорция, която ги разгра-ничава. Елементите на профила, според очертанията си се делят на криволонейни и праволинейни. Основно правило при древногръ-цките ордери е задължителното редуване на праволинейни и кри-волинейни и на главни и второ-степенни профили, целящо отчет-ливото им възприемане. Второто правило е никога да не се допуска повтарянето един до друг на сходни по форма, значение или размери профили.

ПРАВОЛИНЕЙНИ ПРОФИЛИ
Пояс – плосък профил във вид на широка лента, украсена с рисувани или скулптирани орнаменти (меандри, плетеници и др.)
Тения – плосък, тесен, лентообразен, значително надвесен, чиято долна част често се оформя криволинейно.
Листел – извънредно тесен, почти еднакъв с тенията, най-често комбиниран с криволинейните профили на базите и капителите.
Плинта – квадратна плоча в основата на базата наколоната, която никога не се украсява с допълнителни профили или декорации.


КРИВОЛИНЕЙНИ ПРОФИЛИ
Торус – конвексен елемент с различен профил, почти винаги комбиниран с плинта, над която никога не се надвесва. Има гладка или канелирана повърхност, която понякога се украсява с плетеници, лаврови листа и ленти, сноп пръчки с ленти. Трохил – конкавен профил, обратен на торуса, с различна височина и вдлъбнатост. Лизис (прав и обратен) – дъговидно извит
Дорийска кима (7)– много сложен за изпълнение в камък профил, поради което никога не се украсява с пластична, а само с рисувана украса (листа).
Йонийска кима (права и обратна) – представлява изпъкнал (конвексен) профил с яйцевидно-копиевидна украса, първоначално рисувана, а по-късно –пластична. Появява се в/у дорийските капители през късноелинистическата епоха.
Лесбийска кима – S-образен изпъкнал профил, украсен със сърцевидни остри листа. Помежду им е поместен връх на копие или връх на трети лист.
Талон – прав и обратен. Профилът е същия като на кима, но не е украсен.
Сима – права и обратна. Наричана е още “лебедова шия”. Гърците я украсяват с палмети.
Астрагал – тесен полуцилиндричен профил. През класическата епоха украсява йонийски капители, фризове и архитрави. През елинизма има широка употреба в архитектурната декорация. Заедно с йонийската кима се въвежда при дорийския капител през късно елинистическата епоха.
Кордон – подобен на астрагала, но имитира усукана връв.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА АРХИТЕКТУРНИТЕ ПРОФИЛИ

В основите на стени и колони се използват: плинта, торус, трохил и обратните криволинейни профили (лизис, талон, кима и сима). В профила на капитела и в корниза се използват прав талон и кима. За увенчаване на архитектурната цялост се използва лизис и сима. За декориране на гладки стени се използват астрагал, кордон, лента и фестон.


ПРОИЗХОД, ХАРАКТЕР И ЕЛЕМЕНТИ НА ДОРИЙСКИЯ РЕД Най-важното за гръцката храмова архитектура, където е основното приложение на ордерите може да се синтезира така: ПРОИЗХОД на храма – от мегарона. НАОСЪТ – с ос И-З, вход на И, така че първите слънчеви лъчи да огреят статуята на божеството. Това определя и голямата височина на входния отвор. ПРОНАОСЪТ е двуколонно предверие, обградено отстрани с анти, поради което храмът се нарича АНТОВ. В плана на антовия храм има само наос и пронаос и затова той е най-близък по тип до микенския мегарон. АНТОВ ХРАМ С ПОСТИКУМ – когато композицията на пронаоса се повтаря отзад. АДИТОН – недостъпно за масовата публика помещение, с вход към наоса, в което е разположена статуята на божеството. ОПИСТОДОМ – отворено назад помещение на храма, което служи за склад за ценности. Най-съвършената форма на храма се постига, когато той е обгърнат от колонади по четирите си страни. Всички храмове до VI в. пр. Хр. са с правоъгълна форма. През VI в. се появяват три типа храмове с кръгтла форма: аптер, моноптер и тотлос. VI в. е времето, когато: се установяват най-важните типове, форми и композиции; усъвършенства се техниката на строителство; канонизират се обществените и фортификационните сгради и съоръжения.

ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ГЕОМЕТРИЧНАТА СХЕМА Те били открити едва в средата на XIX в. и на пръв поглед изглеждали като грешки в строителството. Всъщност се оказва, че тези “грешки” представляват насочени корекции, които засилват художествената изразителност на архитектурния паметник. Частични аномалии се срещат в някои храмове още преди V в. Оказва се, че принципите на тези корекции са известни още преди това на египтяните. Едва през първата половина на V в. оптическите корекции стават цялостна система и започват да се прилагат последователно. Те стават характерни за дорийския ред и атическата архитектура.

ГЕОМЕТРИЧНИ АНОМАЛИИ И ОПТИЧЕСКИ КОРЕКЦИИ 1. Хоризонталните линии на крепидомата стават конвексни. 2. Хоризонталните линии на антаблемана също стават конвексни и следват линията на стилобата. 3. Осите на колоните са почти незабележимо наклонени към централната вертикална ос на храма. 4. Стените също имат слаб наклон навътре 5. Горният край на антаблемана също има слаб наклон към стената на наоса. 6. Върхът на фронтона е с лек наклон напред. 7. Ъгловите колони на птерата са леко удебелени. 8. Колоните изтъняват неравномерно (ентазис)

Съществуват различни теории за причината за прилагането на корекциите. Витрувий, който отчита някои от тях предполага, че се налагат от естетически съображения. Някои от модерните учени ги тълкуват като методи, целящи конструктивна устойчивост на стилобата.. Други приемат, че целта е по-лесното отводняване на стилобата. Трети ги отдават на интуицията на строителите, които чрез прилагането им решават всички изброени проблеми. Всъщност ние никога няма да узнаем истинската причина и смисъл на тези явления, но несъмнено общото им въздействие придава неповторимост на древногръцката архитектура.

ПРОИЗХОД, ХАРАКТЕР И ЕЛЕМЕНТИ НА ДОРИЙСКИЯ РЕД
Дорийците се преселват в Гърция през Х в. пр. Хр. Заедно с йонийците са двете племенни групи, които дават характера на древногръцката архитектура. Сама за себе си, архитектурата винаги е огледало на националната душевност и епохата. Този факт се олицетворява в различните течения на древно-гръцката архитектур. Тъй като дорийците са войни, в архитектурната си изява те избягват декора-тивните ефекти и се стремят към строгост на линиите и формите. За разлика от тях, йонийците, които са под влияние на ориенталската архитектура на речните цивилизации създават фина и изящна до поетичност архитектура.
Същността на древногръцката архитектура е ясно изразена в дорийския ред чрез тясното съгласуване между конструктивните и декоративни форми и закономерното и хармонично свързване на отделните елементи.




Системите и елементите на гръцката архитектура се развиват в сакралното строителство. Негова главна тема е храмът с обиколна галерия (периптер). След началното паралелно развитие в дорийските и йоиийските области се стига до ясна диференциация на ордерните систсми. В континентална Гърция и Западна Велика Г'ьрция се налага дорийският ордер. Още в архаичния период проблемите на прехода от дървен кьм каменен градеж се решават и всички елементн придобиват общопризната форма. Обиколната галерия (перистаза) има чисто естетическа функция. Тя превръща наподобяващата кыца непретенциозна насочена сграда на ранноархаичния храм във всестранно пластична скелетна постройка. Освободена от фуикционалната зависимост, тя вьплыцава представата на идеална архитектура. В ъглите на храма триглифът маркира двустранно края на антаблемана и оста на колоната.



Крепидомата е платформата, върху която се издига дорийският храм. Той се състои от две части – стилобат и стереобат. Стереобатът е изграден от плътна каменна зидария под местата, където са разположени вертикални конструктивни елементи (колони, стени). Тази зидария е от блокове с внушителни размери (1,60 х 0,85 х 0,80). Останалото пространство е запълнено с трошляк и бракувани в каменоломните блокове.
Стилобатът е изграден от каменни блокове по-твърд и устойчив на износване камък.
Дорийската крепидома най-често е тристъпална. В архаичните храмове (до VI в.) височината на стъпалата е сравнително малка и позволява изкачването им. По-късно стъпалата се съобразяват не с човешкия мащаб, а с мащаба на храма и стъпалата постепенно губят утилитарността си. Те стават твърде високи и за преодоляването им се строят рампи и допълнителни стъпала (вмъкнати или изсечени).

През архаиката стъпалата са гладки, а през класическата епоха се появяват и профилирани. Подовата настилка на птерата и наоса е от дебели, квадратни или правоъгълни плочи със значителни размери (1,80 х 1,20 х 0,20 м).

ЕЛЕМЕНТИ НА ДОРИЙСКИЯ РЕД

КОЛОНА Ордерната колона, с редки изключения се състои от база, тяло и абак. В най-древните дорийски паметници колоните са били дървени. Те са прототип на появилите се по-късно каменни колони. Дървените имали примитивна каменна база. С появата на каменните колони, които били достатъчно дебели в основата си, базите станали излишни. Така дорийската колона стъпва направо върху стилобата – без база. ТЯЛО НА КОЛОНАТА За да се откроява по-добре на фона на стената, тялото на дорийската колона е канелирано. В началото канелюрите били по-плитки, а по-късно стават по-дълбоки, но броят им остава винаги 20. Всеки две съседни канелюри се пресичат в остър ръб и много рядко в плосък (целящ избягване отчупването на ръба при транспорт и монтаж). Ролята на канелюрите е да подчертават стройността на колоната и да изявяват статичната й функция. Канелюрите се маркират в двата края в каменоломната. Маркировката служи за отправна точка и едва след монтажа канелюрите се одялват напълно като се започва отгоре и се слиза надолу. В началото тялото на колоната е монолитно. Поради поримитивната техника на повдигане, транспортирането и монтирането били много трудни операции. Затова през класическата епоха тялото на дорийската колона се изпълнява от барабани.

Свързването на квадрите и барабаните е без спойка. То изисква перфектна обработка на допирните повърхности, така че фугите остават почти незабележими. През VI в. допирните повърхности се одялват гладко, а от V в. нататък – с анатирозис (оглаждане само по венеца, което води до икономия на време и труд. Отделните части на колоната се свързват с помощта на вертикални дървени или метални връзки (втулки) Дървените са от маслиново или друго силно смолисто и хидрофобно дърво, а металните от желязо или бронз. Металните предварително се прикрепват с разтопено олово към горно лежащия архитектурен елемент. Към отвора в долно лежащия се издълбава плитък улей, по който се налива разтопено олово. Улеят винаги показва позицията на елемента - т.е. горната му повърхност. Хоризонталните връзки между отдел-ните елементи представляват дьрвени или мвтални ско6и с П-образна форма или т.н. лястовича опашка. Те също лягат в предварително оформени легла и се заливат с разтопено олово и позицията им е индикатор за определянето на горната повърхност на елемента.

ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ПОВДИГАНЕ НА КАМЪК ЕЛЕНГ - S образна метална кука. Използва се само за повдигане в близост до мястото на монтажа, за да могат да се освободят въжетата. Служи за повдигане на мек и твърд камък. За допълнителното наместване на блоковете, в страничните им допирни повърхности се оформят U-образни улеи, в които се слагат въжетата. След откачането на еленга, въжето се издърпва от едната страна.
ВЪЛК - метално приспособление от подвижни пластини и скоба за окачване на въжето. Служи за повдигане на елементи от твърд камък (поради опасност от отчупване). С течение на времето и развитието на реда ТЯЛОТО НА ДОРИЙСКАТА КОЛОНА става по-стройно, коничността му намалява, а ентазисът се променя: в по-ранните храмове линията му е по-изпъкнала и максималната издутина е около втората третина на тялото, а през V в. линията на ентазиса става по-опъната и максималната издутина слиза по-надолу - към средата на тялото.


ДОРИЙСКИ КАПИТЕЛ Състои се от шийка, ехин и абак. До V в. на някои места капителът бил украсяван с листа. Шийката в най-долната част и се явява продължение на тялото. Ехин - основният конструктивен елемент на дорийския капител. В долната си част е украсен с АНУЛИ - пръстеновидни бразди, които визуално отделят ехина от шийката. Абак - гладка, непрофилирана плоча, незначитeлно надвесена над eхина. Предполага се, че абакьт е бил полихромно изписан, а ехинът в по-кьсните паметници бил по-често украсяван с рисувана кима и в изключителни случаи - гравиран. В по-ранните паметници, когато колоните били по-ниски, капителът се одялвал от еин блок. По-късно, когато колоните станали по-стройни от един блок се оформял само абакът и ехина. АНТАБЛЕМАН- най-големият и най-тежък елемент на дорийския ордер. Състои се от три части – архитрав, фриз и корниз. АРХИТРАВЪТ му представлява гладка каменна греда или система от греди. Не се украсява, защото е конструктивен елемент. Архитравът може да се разнообрази само с апликирани метални щитове и надписи. Долната му повърхност понякога се е украсява с рисуван орнамент. До VI в. архитравът е монолитен. От V в. нататък е съставен от няколко вертикално или хоризонтално успоредни блока, което е по-иконо-мично и по-сигурно. Всеки две съседни части на архитрава се сглобяват над абака с по-мощта на метални скоби. ФРИЗ: Състои се от две каменни лица и пълнеж от грубо обработени блокове. ВЪНШНОТО ЛИЦЕ е от редуващи се ТРИГЛИФИ (каменни блоковв с вертикални жлебове) и МЕТОПИ (дървени, теракотни или каменни квадратни плочи с пластична и по-рядно с рисувана уфаса). КОРНИЗ: Състои се от два елемента - ГЕЙСОН и СИМА. Гейсонът е основная елемент на корниза и представлява силно надвесени каменни плочи с наклон еднакъв с наклона на покрива.




Симата се състои от наредени една до друга керемиди със специална форма. Тя лежи над гейсона по наклона на фронтона и мого рядко обрьща по страничните фасади. Обикновено по тях, вместо сима, над гейсона са наредени каменни ПАЛМЕТИ, наричани АНТЕФИКСИ. Най-често антефиксите покриват челния отвор на КАЛИПТЕРИТЕ.


ФРОНТОН: Представлява триъгьлна каменна рамка, разположена между корниза на антаблемана и двата корниза по наклона на покрива. Разполага се само по късите страни на двускатните сгради. Каменният триъгьлник, затворен в тази рамка се нарича ТИМПАН. Тимпанът се украсява със скулптурни сцени от митологията. За да се вместят скулптурите, тимпанът е отдръпнат навътре.
ТАВАН НА ПТЕРАТА НА ДОРИЙСКИЯ ОРДЕР Разположен е на височината на корниза. Състои се от носещи греди и каменни касети, запълващи пространството между тях. За олекотяване на касетите, в тях се изси-чали дву- или тристъпални полета, наричани кесони. Понякога върху гредите, вме-сто касети са монтирани стротери. Те представляват каменни плочи с квадратен отвор, затварян с друга, по- малка квадратна плоча. Пре-димствата на стротерите пред касетите е лесния монтаж.
ПОКРИВ Не се различава от съвременната дървена покривна конструкция. Керемидите са наредени върху летви. До VI в. керемидите са от теракота. В началото на VI в. започват да ги изместват мраморни плочи, които били плоски, със сравнително големи размери и жлебове за захващане една с друга и с летвите.


Йонийски ордер
Появява се в края на VIIв. в Йония (западния бряг на М. Азия). Повлиян е от архитектурата на речните цивилизации. В някои от най-древните паметници антаблеманът се състои само от архитрав и корниз. През VI в. дорийският и йонийският ред си влияят взаимно. Йонийскят се влияе от плана на дорийския храм, а дорийският - от богатата архитектурна украса на йонийския. АРХИТРАВ - състои се от три гредички. КОРНИЗ - състои се от т.н. ПОЯС НА ЗЪБИТЕ, имитиращ челата на таванните гредички при дървения покрив. КАПИТЕЛ - формата му произлиза от т.н. дървена възглавница, лежаща между архитрава и колоната. Тя завива в двата си края и обхваща вертикалната подпора. Йонийският ордер има ДВЕ ВАРИАЦИИ: АТИЧЕСКА И МАЛОАЗИЙСКА. Сравнен с дорийския, йонийскят ордер е по-богат на детайли, по-лек, по-изящен, по-пластичен и с по-малко геометрични форми. ЕЛЕМЕНТИ НА ЙОНИЙСКИЯ ОРДЕР - КРЕПИДОМА: Тя е тристъпална в атическия вариант и 7-8 стъпална в малоазийския, което прави храма по-извисен.


При диптерите в този ордер за първи път в гръцката архитектура се появява ПИЕДЕСТАЛЪТ като самостоятелна подпора на колоната. НО! само колоните на челната фаса­да на диптера са с пиедестали. ПИЕДЕСТАЛИТЕ са украсени със скулптурна украса. КОЛОНАТА - Винаги се състои ОТ ТРИ ЧАСТИ. Тя е основния конструктивен елемент в този ордер. Има много стройно тяло, Което налага поставянето на база, която усилва впечатлението за устойчивост и улеснява прехода. БАЗАТА на йонийската колона се състои от един или няколко профилирани диска с диаметьр по-голям от диаметъра на колоната. Между дисковете и стилобата в разположена ПЛИНТА Плинтата създава статическа устойчивост, НО стеснява прохода между колоните и има опасност от отчупване на ъглите й. Затова започват да се прилагат 8 - ъгьлни плочи. БАЗА – разработва се в два варианта. МАЛОАЗИЙСКА БАЗА : в началото тя е без плинта, а по-късно - през класическия период е с плинта. АТИЧЕСКА БАЗА : противоположно на малоазийската тя е по-проста по форма. Плинтата не е характерен елемент на атическата база и тя обикновено (в главните йонийски паметници в Атина) е без плинта. По-ниска и със значително разширение, тази база е по-упростена, но по-изящна. Тези й качества я налагат по-кьсно в римската архитектура. ТЯЛОТО на йонийската колона винаги е канелирано: - през архаиката с 40-44 канелюри с остър ръб; по-късно с 24 канелюри, разделени помежду си с тесни листели, чиято повърхност се слива с повърхността на тялото. За разлика от дорийския ордер, канелюрите са значително по-дълбоки и почти полукръгли в разрез. През архаикапта тялото на колоната е монолитно, а от средата на V в. – от барабани. ЕНТАЗИСЬТ започва от 1та 1/3. Като цяло, тялото е по-стройно и по-малко конично.


1 – Дървени възглавници
2 – Капител със спираловидна форма от
асирийската архитектура
3 – Капител със спираловидни мотиви
от персиийската архитектура
4 – Архаичен йонийски капител, Атина
5 – Капител от о-в Кипър, т. Нат.
“кипърска палмета”
6 – Рисунка на колона с волутен мотив,
Египет 18 династия
7 – Капител от о-в Кипър

Приведените примери на волутен мотив от различни епохи и при различни цивилизации недвусмислено сочат постепенното узряване на идеята за волутната форма.



1 – СХЕМА НА ОКОНЧАТЕЛНО ОФОРМЕН ЙОНИЙСКИ КАПИТЕЛ 2 – СХЕМА НА КАПИТЕЛ ОТ ЕРЕХТЕЙОНА, АТИНА 3 – СХЕМА НА КАПИТЕЛ ОТ ХРАМА НА АПОЛОН, ДИДИМА
ЙОНИЙСКИ КАПИТЕЛ Той е най-характерният и най-оригинален елемент на йонийския ордер. При него, между ехина и а6ака се появява нов елемент - т.н. ВОЛУТЕН МОТИВ. Той произлиза от споменатата вече дървена „възглавница".
ЕЛЕМЕНТИ НА КАПИТЕЛА
1.АБАК - тънка правоъгьлна или квадратна плоча с ехинобиден профил. Лежи непосредствено под архитрава.
2. ВОЛУТЕН МОТИВ - прдеставлява плочовидна възглавница с два завити края. Краищата завиват около т.н. ОКО. В лицето на волутите се оформя улей, наречен КАНЛИС. Издьлженият цилиндьр от страни на възглавницата се нарича ПУЛВИН. Понякога пулвинът е привързан с пояс в средата, който се нарича БАЛТЕУС.
ЕХИН - сфероидно тяло, украсено с релефна йонийска кима..
ВАРИАНТИ НА ЙОНИЙСКИЯ КАПИТЕЛ
Те се определят от вида и положението на: 1)Спиралата на волутите 2) Диаметьра и релефа на окото /изпъкнал, с отвор в средата и пр./ 3) Формата на кандлиса- хоризонтален или огънат надолу 4}С или без балтеус
НАЙ-ХАРАКТЕРНИЯТ БЕЛЕГ НА ЙОНИЙСКИЯ КАПИТЕЛ Е, ЧЕ Е ДВУСТРАНЕН ! Той се монтира с челно разположен волутен мотив. Двустранността му обаче сьздава проблем в оформянето на ьглите на сградата, защото към дьлгите фасади се объща пулвина на капитела. Този проблем е решен чрез създаването на ЬГЛОВИЯ ИОНИЙСКИ КАПИТЕЛ. Той е обърнат с волутен мотив и кьм двете фасади и е симетричен към една от ъглополовящите си прави. Намереното решение е полвинчато и в известен смисъл – несъвършено. Несъвършенството е преодоляно чрез създаването на ДИАГОНАЛНИЯ ИОНИЙСКИ КАПИТЕЛ. Той е без пулвини, а волутите му се срещат под 45 градуса в четирите ъгъла на абака.



Ъглов йонийски капител

1 – страничен изглед
2 – диагонален изглед отвън
3 – диагонален изглед отвътре
4 – аксонометричен изглед отвън
5 – аксонометричен изглед отвътре

АРХИТЕКТУРАТА НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ - Ордери

Ордери
Йонийският ред се появява през V в., когато дорийският вече е оформен окончателно. Заражда се по западното крайбрежие на Мала Азия. Характеризира се с лекота, стройност и изящество и без да е претрупан с детайли има богата естествена украса. Предназначен е да се възприема от близо. Развива се бързо и до края на V в. достига съвършенство.





Коринтският ред се появява най-късно, когато другите два ордера са развити вече до съвършенство. Той има най-стройните пропорции и е най-декоративен. Характерното и за трите реда е, че винаги са включени в общата композиция на гръцкия храм. Под формата на колонада, архитектурният ред е превърнат в основен елемент на сградата, който понякога се повтаря и във вътрешността й. ЕЛЕМЕНТИ НА АРХИТЕКТУРНИЯ РЕД Три елемента съставят пълния архитектурен ред: ПОДНОЖИЕ (постамент) – то носи колоните, КОЛОНА – тя е главната и основна носеща част на ордера, АНТАБЛЕМАН – той е носената от колоните част на ордера.

Непълен е архитектурният ред, когато липсва подножието (постамента). Постаментът е първата надземна част на архитектурния ред . При древногръцките дорийски храмове за постамент служи крепидомата. Тя представлява стъпално оформена пресечена пирамида с две или повече стъпала. Състои се от две части: стереобат (изградена от необработени камъни вътрешност на крепидомата) и стилобат (обвивката на стереобата, представляваща видим ред от обработени блокове, върху които стъпват колоните). Колона – свободно стояща вертикална подпора с кръгло сечение. Тя има важната конструктивна функция да поддържа лежащите върху нея части на сградата. Класическата КОЛОНА почти винаги се състои от три части: 1. БАЗА – разширение в долния й край, което подпомага пренасянето на товара към постамента. Обикновено се състои от няколко ротационни елемента, лежащи един върху друг и една квадратна плоча, разположена най-отдолу, наричана плинта. Много рядко този елемент на базата липсва. 2. ТЯЛО – главната средна част на колоната с кръгло сечение 3. КАПИТЕЛ – разширение в горния край на колоната, което поема товара на антаблемана и го пренася върху тялото . Завършва с тънка плоча, наричана АБАК .



ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КЛАСИЧЕСКАТА КОЛОНА СА: Стройност (D : KH – съотношението на долния диаметър и височината на колоната) Коничност (d : D – съотношението между двата диаметъра на колоната) Ентазис – плавното издуване на тялото на колоната, което много често започва непосредствено от долния й край.
Теориите за произхода на формата на колоната варират от имитиране ствола на дърво до деформирана вертикална подпора, чиято деформация коригира оптически несъвършенството на човешкото зрение. АНТАБЛЕМАНЪТ се състои също от три части – архитрав, фриз и корниз: АРХИТРАВЪТ е главната греда, която лежи най-отдолу. Това е единственият конструктивен елемент от частите на антаблемана. Не се украсява с пластична украса. ФРИЗЪТ е разположен в средната част на антаблемана. Състои се от малки блокове, поддържащи корниза. Украсява се с различна при всеки от ордерите украса. КОРНИЗЪТ е най-горната част на антаблемана, която увенчава сградата. Той свързва наклонените линии на покрива с вертикалните стени и ги предпазва от атмосферни влияния.

ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ, на които се основават АРХИТЕКТУРНИТЕ РЕДОВЕ са четири:
Нагледно изразяване структурата на сградата, основано на съчетаването на вертикални подпори и хоризонтални елементи.
Нарастване сложността на детайлите отдолу нагоре (от подножието към корниза.
Съчетаване на композиции от по три детайла, изразяващи начало-среда-край.
Колоната винаги е основния конструктивен елемент. Тя винаги е в средата на ордера и осъществява прехода от подножието към антаблемана, т.е. от ръбести към ротационни форми.
Стените на древногръцкия храм не се разработват декоративно. Те служат за фон на ордера.

Покривната конструкция на древногръцкия храм винаги е двускатна, дървена. Таванът е оформен с калимати до VI в. или с каменни касети – от VI в. нататък. Покритието на храма е от керемиди или (много рядко) от мраморни плочи. Керемидите – СОЛЕНЕС са два типа: 1. Коринтски тип – плоски, с издигнати прави бордове. 2. Лаконски тип – извити в слага дъга. Керемидите се покриват със заострени отгоре, корубести капаци (калиптери). По дългите страни на покрива, отворът , образуван от калиптера се затваря от специални керамични елементи – палмети.



Въпросът за пропорциите (съотношенията) в архитектурата вълнува теоретиците и историците още през античността. През елинизма с тези проблеми се занимават М. П. Витрувий (придворен архитект на император Август). Той написва трактат за архитектурата “Десет книги за архитектурата”, който по-късно става учебник за ренесансовите архитекти. Витрувий е първият изследовател на древногръцката архитектура. Същите проблеми, макар и в друг аспект вълнуват и римския историк Плиний Стари. Първото определение за пропорционалността датира от преди 2 000 г. и принадлежи на Витрувий. То гласи, че тя представлява съответствието м/у размерите на един условен отрязък от частите на сградата и размерите на цялата сграда. Витрувий въвежда модулната система, където МОДУЛЪТ е единица мярка за пропорционалност. Следвайки логиката на природата, той стига до заключението, че храмовата сграда трябва да има точно съотношение м/у отделните си елементи. Преди него със същите проблеми се занимават архитектурните школи в Древна Гърция (информацията черпим от Витрувий). Установено е, че в древногръцката архитектура няма абсолютна величина като използваните от други цивилизации стъпка, лакът, педя, метър. Единицата мярка е МОДУЛЪТ, където 1 Мо е равен на долния радиус на колоната: 1 Мо=RK. Така всеки храм (или сграда) е пропорциониран сам за себе си спрямо една относителна величина, каквато е RK. През Ренесанса се проявява голям интерес към античната архитектура и модулната система. За древногръцката архитектура енесансовите теоретици се основават на информацията от Витрувий. Съвременните учени споделят две теории: едните приемат Мо и модулната система, а другите я отричат и смятат, че тя е римска, приписвана на гърците. Въпросът за пропорционирането на сградата се усложнява извънредно и от необходимостта то да бъде съобразено с перспективното виждане на на човешкото око, т.е. С оптическите деформации. Този факт, както и липсата на сигурни данни за произхода на модулната система изключват категоричното становище в полза на модулната или на други системи.
Все пак, за по-лесното сравняване на архитектурните редове, в литературата е възприета единица мярка 1 Мо=R. Модулът е разделен на ПАРТИ (р), които служат за оразмеряването на дребни архитектурни детайли. Броят на партите в един модул е различен и зависи от сложността на архитектурния ред. Числата 12, 18 и 30 се използват най-често при деленето на модула на парти, защото се делят на повече делители, докато 10 се дели само на 2 и на 5. Поради тази причина не е въведена десетичната система при деленето на модула.

АРХИТЕКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ, ПРОПОРЦИОНИРАНЕ, УКРАСА И ПОНЯТИЯ, СВЪРЗАНИ С КОЛОНАДАТА
Архитектурният ред намира приложение в колонадата (колони, наредени в права или крива линия, поддържащи архитрава на един общ антаблеман). Колонадата стъпва върху стилобата.


I k – ИНТЕРКОЛУМНИЙ (светлият отвор м/у две колони, измерен непосред- ствено над базите им. Ax – МЕЖДУОСИЕ (разстоянието м/у осите на две съседни колони). D - ДОЛЕН ДИАМЕТЪР на колоната, измерен непосредствено над базата. d - ГОРЕН ДИАМЕТЪР на колоната, измерен непосредствено под капитела. KH – ВИСОЧИНА НА КОЛОНАТА (включва база, тяло и капител). AH – ВИСОЧИНА НА АНТАБЛЕМАНА (включва архитрав, фриз и корниз). OH – ВИСОЧИНА НА ОРДЕРА (включва подножие, колона антаблеман). ПРОПОРЦИИ НА КОЛОНАДНАТА КОМПОЗИЦИЯ АН:КН– отношението м/у височината на колоната и височината на антаблемана D: Ik – отношение м/у долния диаметър на колоната и светлия отвор, което дава гъстотата на колонадата . D:KH – стройност на колоната (отношението м/у долния диаметър и височината й). При сравняване ордерните колонади на запазените древногръцки паметници се установява, че: стройността на колоната е най-малка в ранния дорийски ред и най-голяма при класическата колона; най-гъсто наредени са колоните при дорийския ред и най-рядко са наредени при коринтския ордер.

Архитектурата На Гръцката Античност

Гръцка античност- Елада

При Дорийското преселение дорийци и северозападни гърци завземат голяма част от континентална Гърция и о-в Крит в края на бронзовата епоха. Йонийците се задържат в Евбея и Атика или бягат от нашествениците през Цикладските острови. Преселническата вълна достига Мала Азия, чието западно крайбрежие се заселва с еолийци и йонийци. Полисът, малък независим град-държава, включен в регионален съюз е обичайната организационна форма. След кратка фаза на обединение нарастващото население води до социални безредици и напрежение. Те са причина за гръцката колонизация. Нейни центрове на запад са Сици-лия и Ю. Италия (Велика Гърция), а на изток – северното крайбрежие на Егея. Между колониите и техните метрополии се заражда гъста мрежа от търговско-политически и културни връзки. Религията и езикът са общи. На базата на старите средиземноморски култове се оформя йерархията на олимпийските богове. Гърците възприемат “националността” си като белег на превъзходство и носител на единна култура. Но едва при Александър Велики Елада се активизира в световната политика. След смъртта му елинизмът прониква в континенталните цивилизации. Гръцкият полис се налага като характерна политическа единица. След V в. пр. Хр. се изграждат демократични институции – народно събрание, съвещателен съвет, контролни комисии, изпълнителни органи, съд със съдебни заседатели и остракизъм (отлъчване от обществото).

Строителството на градовете е в ръцете на комисии. За големите проекти се произнася народното събрание. В някои градове има архитекти, назначени на щат. Държавните поръчки се обявяват и раздават по точни списъци. Гръцката архитектура служи изключително на обществото. Скъпите частни сгради са забранени до началото на класическия период. В градоустройството старата система на сливане на селата в областни центрове продължава. Това води до образуването на много нови градове. От Милет се разпространява “хиподамовата система”, основаваща се на ортогонална градоустройствена мрежа. С обществените сгради гърците създават прототипи за сградите на самоуправлението и обществения живот: кметства, колонади, складове. Театрите се смятат за сакрални сгради. В големите храмове гърците реализират представата си за идеалната архитектура, основана на конструкция, мярка и ред. Крито-микенската архитектура се приема за най-прекия носител на идеи по отно-шение на гръцката. Съответно на историческите периоди, в гръцката архитек-тура също се определят 4 основни периода на развитие:
1.Омиров – XII – VIII в.
2.Архаичен – VII – VI в.
3.Класически - V до средата на IVв.
4.Елинистически – края на IV – I в.пр.Хр.
Омировият е периода на зараждане на нови типове и форми. Конструкциите са от глина или дърво и кирпич. Основите са от необработени, а цокъла – от грубо обработени камъни. Зародилият се в Микена прототип на мегарона достига завършения си вид. Гръцкият мегарон е с П – образна форма и представлява сграда с 4 колони в отворената си страна. Появява се дървения скелет, укрепващ постройката. Той обуславя прехода от неправилната четириъгълна форма към правоъгълната - IХ-VIII в. в Спарта. Там се появява първата колонно-гредова конструкция в Европа.


В жилищната архитектура се утвърждава мегаронът. Негов обединяващ структурен елемент е дворът (аулé). Около него се развива стопанската част на мегарона. Той е обърнат към него с колонната си фасада (лице). Връзката мегарон – аулé се осъществява чрез две предверия: открито (айтус, портик) и закрито (продомус). Покривът на мегарона се носи от две или от четири колони, разположени около огнището. Жилищното помещение се нарича таламос (гр. – спалня, брач-но легло) или домус (лат. – в едно от значенията си – самостоятелно 1-2 етажно жилище). ОМИР описва мегарона така: с баня /топла къпалня/, 2ри етаж за жените, със стопански помещения и складове. През Омировата епоха, освен типа мегарон се прилага и типа толос (!мегаронът и толоса са архитектурни типове!). Това е най-старата кръгла форма на сграда. В тази епоха става отделянето на ПОКРИВА от ТАВАНА и образуването на ФРОНТОНА. На границата между омировия период и архаиката VII в. се появяват първите обще-ствени сгради : ПРИТЕНЕИ, СИМПОЗИИ, ПАЛЕСТРИ И СТАДИОНИ. Зараждат се градовете /полиси/, първоначално малки и стихийно застроени.

Храмовете, освен култово, придобиват и социално значение. В общeствената и култовата архитектура някои дървени елементи се обшиват с мед или се покриват с теракота. В непосредствена зависимост от плана на сградата се появяват портика и колонадата. АРХАИЧЕН ПЕРИОД VII – VI в. Появяват се градове-държави. В резултат започва да се създава монументална архитектура. Местоположението на полисите зависи от икономически и фортификационни фактори. Постепенно в градоустройството настъпват промени: улиците се степенуват - главни и второстепенни. Главните водят към агората - централния градски площад. Оформя се централно градско ядро - акропол, което заема най-високото и недостъпно място от градската територия. Акропольт има култово и фортификационно значение. Той е ограден със стена и там се издигат храмовете, КОИТО ИМАЛИ ИЗДЪЛЖЕНА ФОРМА. Към храмовете от VII в. нататък започват да се пристрояват стои /колонаден, най-често П – образен в план навес/ и се появяват съкровищниците. Храмът е жилището на бога, а според гьрците, боговете обладавали най-съвършените физически и духовни качества на човека. На това съвършенство се търсел адекватен израз, т.е. адекватна сграда. Именно в основата на този стремеж се явява прехода от дървото, което е нетрайно – към камъка.


С развитието на култовата архитектура, храмът започва да задоволява и някои обществени потребности. Той служи и за свещен архив, в който се съхраняват подарени ценности, военни трофеи, богатствата на полиса, та дори и имущество на отделни граждани. Храмовете са добре охранявани и поддържани кото музеи. Новото им съдържание довежда до нови форми, а конструктивната система се превръща в тектонична и се ражда архитектурният ред. Появяват се водоснабдителни инсталации, които се строят на обществени начала /най-ранните са открити на о-в Мегара и в Крит/. Oбщeствeнитe сгради първоначално се строят около акропола. Една от най-старите обществени сгради в Гърция е булевтерионьт /градски съвет/. Запазени са следи от булевтериона на Олимпия, които го датират от втората половина на VII в.
Конструктивната система се развива и прераства в художествена и с това се поставя началото на класическия архитектурен ред. Извършва се прехода от дървената към ка-менната архитектура. Този преход ражда периптерния храм и по- нататък налага непрекъснатото развитие архитектурата на култовите строежи. Архаичното жилище запазва организацията на жилището от Омировата епоха. То има настлан двор (за разлика от дворовете в М. Азия и Кипър); предверие /продомус/, през което се влиза от улицата в двора; сенчеста лоджия, обърната към двора и един или два портика, отворени към двора. МАТЕРИАЛИ, ТЕХНИКИ И КОНСТРУКЦИИ До 6 в. се строи с нетрайни материали, но се въвеждат дьрвени таванни касети =калимати. От 6 в. нататък настъпва смяна на строителната техника. Започва: - изграждането на крепостни стени от дьрво и кирпич; - оформянето на идеята за ордерите, като първи се появява дорийският; - започва да се правят тухли и два вида керемиди (соленес - плоски и калиптери – извити). Появяват се каменни обществени сгради, като все още някои архитектурни елементи са дьрвени, но са покрити с медни или теракотни обшивки. Усьвьршенстват се инструментите за повдигане и обработване на камък. Въвеждат се каменни таванни касети.


Самос: Херайон от ранноархаичния период
1. храм на Хера 2. олтар 3. свещено дърво 4. култова статуя 5. култови съкровищници 6. Кораб 7. кладенец 8. колонада 9. воден басейн 10. път на процесиите 11.рекавече са от камък.


В градоустройството се правят първите опити за създаване на архитектурни ансамбли (в Селинунт, Пестум, около светилището на Аполон в Делфи и светилището на Зевс в Олимпия). В края на VI в. издьлжените храмове се заменят от такива с широка фасада. Храмовете се издигали бърху свещен участък - теменос. Пред храма е разположен алтар. КЛАСИЧЕСКА ЕПОХА /V в. - трета четвърт на IV в./ Тази епоха се характеризира сьс следните белези: крепостните стени вече са от камък.Строи се с квадри. Стените имат две каменни лица и пълнеж - емплектон (пръст и дребни камъни). Окончателно се оформя дорийският ред. В края на V в. йонийският ордер вече е напълно развит и заедно с дорийския са достигнали до сьвьршенство. Появява се коринтският оредер. Започва масово строителство на големи обществени сгради (театри, одеони, булевтериони, синедриони, библиотеки, хиподроми, стадиони, бани, пропилеи, портици, стои, базилики). При всички тях, ордерът се явява универсално средство за въздействие.

Олимпия: алтис (свещена зона)
1. храм на Хера 2. храм на Зевс 3. Метроон 4. Пелопион 5. Филипейон 6.съкровищници 7. свещено огнище 8. пританеум 9. зали 10. стадион



Театърът в Милет


Подемът в общественото строителство е следствие на засилването на обществено-политическия живот и развитието на материалното производство. Към средата на V в. полигоналната каменна зидария става перфектна. В края на IV в. се появяват П - образните бронзови скоби, свързващи каменните блокове. ЕЛИНИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД (края на IV в. до I в. вкл.) Основни характeристики на епохата: - градът-държава се разпада и възникват множество нови монархии; гръцката архитектура на полисите се разпростира в елинистическите държави на Изтока и М.Азия; като стил в архитектурата се налага парадната монументалност; архитектурните редове губят каноничността си, а архитектурните форми - простотата и изразителността си; появяват се многоетажни сгради, в които ордерите също навлизат, но само по фасадите; изобретява се подовото отопление (хипокауст – Сергий Ората, II-I в. пр.Хр., за затопляне на водата в рибарници). ГРЪЦКИЯТ ХРАМ Най-характерните особености на гръцката архитектура намират израз в храмовите строежи. Теменосьт (свещеният участък, върху който се издига храма) винаги е издигнато, открито място. Гръцките храмове са изключително екстровертни (обърнати навън) по своя характер - размерите и пропорциите им винаги подчертават пряката връзка с околната среда. Обикновено теменосът е ограден, а входът му е оформен като пропилеи (портална сграда). На изток, пред храма се издига алтарът. Първоначално е разположен вътре или отвън, докато се определи окончателното му място. Обичайно дългата ос на храма е изток-запад, с вход кьм изгрева, така че първите слънчеви лъчи да огреят стауята на божеството.

Тезейонът в Атина


Освен храмовете, друг тип свещени сгради са херооните. Те са посветени на обоготворен херой. За разлика от храмовете, входът им е на запад- към царството на сенките.

Развитие на гръцкия храм
Най-простият гръцки храм е двуколонният, който заради антите се нарича антов (АНТИ: лат.- чела). Представлява отворена по една от късите си страни еднофронтова сграда. Антите се оформят като стълпове, наричани ПИЛАСТРИ (пила /лат./ = стълп). Пиластърът е четвъртит стълп, издаден от стенната плоскост подобно на лизена, но има БАЗА И КАПИТЕЛ. Когато фасадното оформление се повтаря отзад се получава антов храм с постикум. В най-старите паметници, между антите има само една колона (много неудобно, точно пред входа!) и едва по-кьсно се появяват храмовете с две колони. СХОДСТВОТО НА АНТОВИЯ ХРАМ С МИКЕНСКИЯ МЕГАРОН Е ОЧЕВИДНО и затова се предполага, че той води произхода си оттам. Така изобразените по-нататък планове ни показват как са изглеждали най-древните гръцки храмове. Към VII в. се появяват ПЕРИПТЕРИТЕ, които били по-големи и по-сложно устроени храмове. Тази архитектурна форма станала господстваща в по-нататъшното развитие на гръцкия храм.


Типология на храмовете
Типологията на гръцките храмове е разработена на базата на два типообразуващи признака:
I. Според броя на колоните по тясната им фасада.
II. Според разположението на колоните в плана на сградата.
Според първия признак различаваме следните архитектурни типове:
1. Двуколонен с анти - това е най-простият тип. При него входът се обхваща от продълължението на дългите страни на сградата. Челните части на тези стени се наричат анти.
2. Тетрастил (четириколонен)
3. Хексастил (6- колонен )
4. Октастил (8- колонен)
5. Декастил (10- колонен).

Според втория признак гръцките храмове са:
1.Антов (с 2 колони) = двуколонен с анти и неговата разновидност - антов с постикум.
2. Простил (с 4 колони в плана)
3. Амфипростил ( с 4 колони по двете тесни фасади)
4. Периптер (с 6 колони по двете тесни фасади и обиколна колонада – птера и перистазис)
5. Псевдопериптер ( с 6 колони по тесните страни, но само с обиколна колонада, без колони м/у антите, защото няма анти)
6. Диптер – с две крила и 8 фасадни колони
Части на гръцкия храм
(1) ПРОНАОС – предверие. (2) НАОС (отговаря на секоса; лат.: ЦЕЛЛА). Той е основното помещение на храма, в което е разположена статуята на божеството. (3) АДИТОН - малко помещение в дъното на сградата, в което е самата статуя. (4) ПОСТИКУМ – огледално повторение на пронаоса на гърба на храма. ОПИСТОДОМ - служи за склад за ценности, не е свързано с наоса и има вход противоположно лежащ на входа на храма. Колонадата, обграждаща сградата се нарича ПЕРИСТАЗИС(5). Така се нарича и всяка обикаляща храма колонада. Най-старите гръцки храмове имат дървен скелет, каменна субструкция и цокъл, а стените са от кирпич. При тях алтарът понякога е вътре в храма, а в последствие окончателно се локализира отвън. Така за жертвоприношенията вече не се влиза в сградата. Въпросът какъв е бил покривът на най-старите гръцки храмове не е решен все още. След отделянето на тавана от покрива и появата на наклонените ребра на скатното покритие, най-важен етап в развитието на храма е въвеждането на открития колонен портик пред наоса. Развитието на концепцията за плановата структура на храма върви от антовия храм (еднофронтова сграда, отворена навън по една от късите си страни) през простила (еднофронтова сграда, отворена по-дълбоко навън чрез колони в ъглите) и достига до периптера, който се отваря навън с колонни фасади по четирите си страни. Така накрая се достига до екстровертността, която е най-характерния белег на гръцката архитектура. Причините за появата на периптера са много и разнообразни. Една от основните е промяната в ритуала – изнасянето на олтара отвън, при което вярващите остават изложени на атмосферни влияния. Така перистазисът се явява подслон за посетителите. Другата причина (според някои изследователи) е от конструктивен характер – разпределяне товара от покрива м/у стените на храма и колонадите. Омир споменава, че по дървените части на храма има метални обшивки. Предполага се, че като по-евтини, теракотните обшивки изместват медните. Най-старият периптер, датиран VIII в. пр. Хр. е открит в Термос (Етолия) и известен като МЕГАРОН Б е имал дървени колони.


РАЗВИТИЕ НА ХРАМА С ОБИКОЛНА ГАЛЕРИЯ (ПЕРИПТЕРЕН ХРАМ)
Псевдопериптер

Следите от първите храмове са най-добре съхранени в селските светилища на отдалечените провинции. Те изясняват протичането на експерименталната фаза, в която от многообразните ранни форми постепенно се развиват основните типове на сакралното строителство. 1. Архаичен период. Развитие на плана на архаичния храм по пътя към каноничната форма





Велика Гърция възприема външно типа на дорийския периптер, но различните култови традиции и пространствени представи много скоро водят до създаването на регионален обособен тип. Целата запазва старинния тесен тип със задно помещение, недостъпния адитон. Ранното изграждане на покривни конструкции с големи подпорни разстояния благоприятства най-вече разширението на обиколните галерии. Особено просторните централни галерии и откритите стълби с/у олтара подчертават характера на насоченото строителство.


СТАРОГРЪЦКИ АРХИТЕКТУРНИ РЕДОВЕ Ранните степени на образуване на класическите архитектурни редове се коренят в архитектурните методи на малоазийското изкуство. Малоазийските колони и капители влияят на по-късно образуваните гръцки архитектурни форми от трите архитектурни реда. Необходимостта от представителност на обществените сгради, които се превръщат в монументални каменни строежи през архаиката (VII-VI в.) поражда възникването на ордерите. Така наречените системи на редовете представляват преработване в камък на конструктивните елементи на колонно-гредовата конструкция, наричана още портикова. С течението на времето, системата на редовете разширила областта на приложението си и се превърнала във всеобща система на изразните средства на античната архитектура в цялото й по-късно развитие. Системите и елементите на гръцката архигектура се развиват в сакралното строителство. Негова главна тема е храмът с обиколна галерия (периптер). След началното параледно развпгие в дорийските и йоиийските области се стига до ясна диференциация на ордерните системи. В континентална Гърцпя и Западна Велика Гърция се налага дорийският ордер. Още в архаичния период проблемите на прехода от дървен кьм каменен градеж се решавит и всички елементн придобиват общопризната форма. Обиколната галерия (перистаза) има чисто естетическа функция. Тя превръща наподобяващата кыца непретенциозна насочена сграда на ранноархаичния храм във всестранно пластична скелетна постройка. Освободена от фуикционалнаата зависимост (според някои изследователи), обиколната галерия вьплыцава представата на гьрците за мярка, ред и сакрална представителност в идеална архитектура. Към края на VII в. се зараждат основните принципи на дорийския ред. Той се явява първоприемник на дървената конструкция. Възникнал най-рано, дорийският ред достига разцвета си през Vв. Характеризира се с простота на формите и липсата на излишна украса. Във всичките си детайли е масивен, защото е предназначен да се възприема от голямо разстояние.