"...Понеже онежките води изцеляват различни жестоки болести, а именно: скорбут, ипохондрия, жълтеница, стомашно безсилие, повръщане, разстройство, бъбречни болести, камъни, пясък или по-малки камъчета. И от прочие болести имат огромна сила..."
(Из Указа на Петър Велики за откриването на Марциалните Води в Олонц, 20 март 1719 година. Именник)
На бреговете на Онежкото озеро, в затънтено Толвуйско селце, умирала в заточение знатна нещастница - болярката Ксения Романова. От преживените беди, самотата и оскъдното хранене тя започнала да получава припадъци. И Ксения щяла дя загине, да се разтвори като прашинка в необозримите онежски простори, ако не било дошло помилване от страшния цар Борис: Годунов премахнал позорното клеймо на злодеи от невинните Романови. А местните селяни, съжалявайки болярката, й посочили живителен извор, водата от който и помогнала да се излекува. Седем дечица била родила преди това болярката, но всички те умирали като малки. Вече след Онежското заточение и след къпането в извора й се родило момченце, наречено Миша. Той, Михаил Федорович Романов, станал основател на държавната династия, царувала в Русия повече от 300 години.
А водният източник, в памет на болярката Ксения, получил името "Царевен ключ"/Царски извор/. Но скоро той бил забравен, и от целебната му вода се ползували само селяните от близките села, състоящи се от 3 до 5 къщи, наречени Малко и Голямо Царицино.
В тези отдавна отминали времена никой не свързвал силата на живителните заонежски водни източници със залегналата в тези краища загадъчна черна скала – минерал- "аспиден камък", или шунгит, както го наричат сега изследователите (своето име камъкът е получил от наименованието на най-близко разположеното селце Шуньга).
Отново си спомнили за чудесните водни източници, а по-точно, отново ги открили, почти след сто години, по времето на царуването на Петър I. В 1707 година по разпореждане на Петър І било основано медодобивно производство. В 1714 година работещия в медодобивния завод Иван Ребоев, едва влачейки нозете си от изтощителна болест, открил воден извор в блатото, откъдето извозвали рудата. Тази вода /от открития извор/ той "пил три дена и се излекувал". За този случай узнал Петър І и повелил на придворния лекар Блюментрос да изследва източника.
Блюментрос и хирургът Равелин изследвали водата от уникалния източник и направили заключение, че "марциалната вода има огромна сила" против болестите на сърцето и бъбреците, малокръвие, ревматизъм, скорбут, воднянка и други недъзи, в това число и психически. Такъв дълъг списък впечатлявал. За проверка на действието на водата решили да лекуват с нея прости хорица: у един - "голямо удряне в левия хълбок", при друг - "във всички мускули голяма тежест", у трети - "в дясната страна отвътре е твърдо", а четвърти "обхванат от жълтата гостенка". И всички те получили "съвършенно здраве", след като са пили 2-3 недели вода от източника.
А наскоро любознателният Петър Алексеевич изпитал действието на тези води върху себе си. Резултатът от царския "експеримент" бил дотолкова добър, че Петър І заповядал да построят на това място дворец. Така се появил първият в Русия курорт, наречен "Марциални води". Курортът бил наречен в чест на бога на войната Марс, тъй като с тези води, заедно с останалото население се лекували, по заповед на Петър І, ранените и болните войници.
А освен това, войниците на Петър I носели в раниците си шунгит, наричайки го аспиден камък. По време на походите, пускали камъчетата в котларките за обеззаразяване на водата и за придаване на изворна свежест на вкуса и.
По свидетелствата на много съвременници, императорът знаел за антимикробните свойства на аспидния камък от Карелия и даже издал заповед, с която задължавал войниците да пият само тази вода, в която е било държано късче аспиден камък. Заповедта на Петър І не се е запазила в оригинал, но за нея свидетелствуват много съратници на Петър І, което е намерило отражение в десетки исторически романи, описващи събитията около Полтавската битка. В 1709 година лятото било горещо, и водните източници бързо „зацъфтели”/зеленясали/ и станали опасни за хората. Достоверно е известно, че в шведската армия били описани и засвидетелствани масови стомашни заболявания, а в същото време руските войници практически не се разболявали. Шведският крал бил в отчаяние, той самият и сам страдал от разстройство на стомаха. Нашият император спечелил победата, спасявайки своите войници с помощта на аспидния камък.
Отначало курортът "Марциални води" бил много популярен и се развивал бързо. И как иначе, след като самият Петър Алексеевич заедно със семейството си е почивал там четири пъти. Специално за Петър І в двореца са били поставени две дъбови обработващи машини, на които са направени столове, маси, кресла, свещници и други предмети. Но след смъртта на великия руски реформатор курорта бил изоставен, а указа му забравен и изгубен в архивите.
В 1752-1753 година Елизавета Петровна се опитала да възроди предишната слава на курорта. В годините на нейното царуване огромни количества минерална вода се внасяла от чужбина, и това струвало много скъпо. И тогава по заповед на Елизавета в Олонецкия край била изпратена комисия под ръководството на придворния медик Бургаев. Скоро придворният медик се явил със заключение, в което се твърдяло, че "от минералните соли в тази вода са забелязани съвсем незначителни количества минерални частици, и на болните тя вода не може да окаже съществена помощ". Но Бургаев не и е можел да направи друг извод, тъй като за протекцията на чуждестранната вода е получавал значителни суми и цялото му благосъстояние и семейство е зависело от вноса на задграничния товар.
Като резултат многочисленните дворци и постройки били разграбени. От старинните здания до наши дни се е съхранила само църквата с иконостас от дърворезба и паникадилото – собственоръчна изработка на Петър I. Едва в 1910 година, по време на подготовката на празнуването на 300-годишнината на дома на Романови, на Петрозаводската област било разрешено да направи сграда от дървесни трупи над извора „Царевен ключ”. А за курорта "Марциални води" временно забравили...
Оттогава изминали почти 100 години. И сега в официалния справочник за курорта "Марциални води" може да се прочете, че тук лекуват болести на костно-мускулната система/опорно-двигателния апарат/; болести на храносмилателните органи; болести на нервната система; болести на пикочнополовата система; болести на ухото, гърлото и носа; болести на дихателните органи от нетуберкулозен характер; болести на кръвта и кръвоносната система; хипертонична и хипотонична болести; варикозно-разширени кръвоносни съдове при отсътствие на възпален процес.
Интересно е, че до неотдавна всички целебни свойства на марциалните води се обясняваха с наличните в тях железни съединения. Но води, съдържащи съединения на желязо, се намират в Русия почти навсякъде- (например, нашето "Полюстрово"), а очевидно е, че те нямат такава лечебна сила. Нещо повече от това, много често такива води се оказват негодни за пиене. Ето тогава учените се замислиха: може би, не в желязото е причината, а в камъка, наречен шунгит, през слоевете на който се просмуква водата. Нали е известно, че минералите не само чистят водата, но и отделят в нея част от своите компоненти. Така че какъв е този уникален минерал - шунгит?
Камъкът-загадка
По изчисления на учените, възрастта на шунгита е почти 2 милиарда години. На външен вид тази скала прилича на каменни въглища, но е залегнала в много древни пластове на земната кора, сформирани тогава, когато на Земята не имало нищо живо. Откъде се е появил този странен камък? В това време на нашата планета не е имало още гори, от които да е било възможно образуването на въглеродни съединения: камъни, въглища и др. Съществували, както смятат специалистите, само протобактерии, намиращи се в безкислородна атмосфера. И изведнаж огромни залежи от удивителни минерали... Кой ги е подарил на човека? Защо? Как?
Отговорите на първите два въпроса, според мен, са достатъчно прости. Бог е предвиждал капана, в който ще се окаже хванат съвременния човек от "достиженията" на цивилизацията, и му е показал изход. Той е създал шунгита за изцеляване, за спасяване на живота на земята. Не напразно много пророци сочат Севера, считайки го за спасително място от екологичните бедствия. Север, Карелия, - единствено в света място, където се намира шунгита.
За отговор на третия въпрос се налага да се обърнем към учените. Съществуват няколко теории, обясняващи произхода на щунгита.
Най-напред, существува предположение, че в плитководните заливи на древните морета са живели примитивни микроскопични организми. Морските отлагания, наситени с тези органичи остатъци, са послужили за този основен материал, от който се е образувал шунгита.
По друга версия, твърде екзотична, шунгитът е част от гигантски метеорит, донесен на Земята от къс от разпадналата се планета Фаетон- планетата, на която е съществувала някога кислородна форма на живот. От нея е дошъл този гигантски остатък, образовайки на мястото на своето падане шунгитовото находище.
Някои изследователи твърдят; че формата и структурата на шунгитовите тела има признаците и особенностите на вулканичните вещества. Возможно е, вулканичното изхвърляне на шунгитово вещество в атмосферата да е изиграл същата роля, както и хипотетичния отломък от планетата Фаетон.
Но както и да е било, се е появил минерал, който няма аналог - както по целебни качества, така и по многообразието на свойствата си. Шунгитът лекува; спасява; изчиства; оздравява; защитава; нормализира; възстановява и даже спомага за нарастването на нови клетки и тъкани. (Да, да, знаменития карелский чернозем в Толвуйския совхоз- не е нищо друго, освен шунгитов насип. В изключително тежките каменисти почви се е родил най-едрият северен картоф.) Удивителна скала: всичко, което вреди на хората и на живите существа, - тя го убива и поглъща; а всичко, което е полезно, - концентрира и възстановява. Учените, изследовали шунгита в един глас заявяват това е чудо!
Действа, но как?
Въгглеродът и неговите съединения заемат в природата особено положение. Впрочем, не само на Земята, но и в Космоса. Въглеродът се намира в 4-та група 2-ри период на Периодичната таблица на Менделеев. Той се явява единственият елемент, при който валентността и координационното число съвпадат; този элемент притежава способността да дава съединения практически с всякакво число атоми във верижна последователност във всякакви съчетания. Въглеродът е структурна единица на огромно число органични съединения - както природни, така и синтетични. Съединенията на въглерода ние срещаме навсякъде: в земната кора, (въглища, нефт, природен газ и т н. и т н.), в атмосферата, в цветята, дърветата, във всяко живо существо (енергията, необходима на организмите, се образува в клетките за сметка на окисляването на въглерода).
Съвременните учени разглеждат възникването на живота на нашата планета като сложен процес на еволюция на въглеродните съединения и считат; че тези съединения могат да служат като носител на живот във всеки участък на Вселената. Периодическият закон затова е закон, защото действа повсемесно. До неотдавна на науката бяха известни три кристални модификации на въглерода: диамант, графит и карбин. (Последният е получен изкуствено, и за него не става дума сега.)
Диамантът е супертвърдо кристално вещество. Графитът - супермека мастна маса. Това са две крайности, които са вълнували и привличали към себе си учените от всички страни. Руските химици и физици са успели да разслоят меката крайност - графит и да получат от него материал, който реже диаманта като масло. Така са се появили (или, по-точно, са обозначени, защото те винаги са съществували, например в шунгита) фулерените, за които сега говори цялата планета. Фулерените – това е особена, нова форма на съществуване на въглерода. Структурата на молекулите на фулерена напомня покритието на футболна топка и представлява сама по себе си кухи йони на въглерода. Без да се задълбаваме в химико-физичните дебри, ще кажа, че откритието на новата форма на съществуване на въглерода е обявено за сензация на двадесети век, а новите материали, получени от тази форма, -за материали на двайсет и първи век!
Интересно е, че в самото начало едно от перспективните направления за открития е било получаване на противоракови препарати. Но после, в търсене на нови материали, медицинският аспект е останал някак в страни. Наистина, Олег Анатольевич Рысьев, кандидат на физико-математическите науки, директор на ООО "Минеральная продукция", с когото аз обсъждах този проблем, счита тишината около темата "рак и фулерен" за добър знак: "Щом мълчат; значи, работата върви, и навярно интензивно. Вижда се, че някой е близко до получаване на нов препарат. Значи; ще мълчат до последно, докато не могат да предявят своето изобретение човечеството".
Но нас, какво ни остава, защо да чакаме да създадат изкуствени препарати, действието на които още дълго ще трябва да се проверява. Нали в шунгита този фулерен съществува! В най-добрия, в естествения вид, в природния комплекс. Стотици милиони години под краката ни лежи.
Седем години след откритието на фулерените това е доказал бившия съветски учен Семен Ципурский. В Америка, в една от лабораториите на Аризонския университет, той е изследвал проби от карелски шунгити, които случайно е занесъл със себе си - за спомен от работата в Геоложкия институт на Руската Академия на науките. Резултатите от изследванията за съвсем кратко време поразили целия научен свят: в карелски шунгит са намерени фулерени. Значи, на Руския Север, в природни условия, съществува материал, който с такъв труд се получава в научните центрове. Откъде фулерените са се появили в шунгита, засега никой не може да обясни. Това е тайна, както и произхода на самия шунгит. Но важното е това, че съществуването им е открито и подтвърдено по научен път.
В минерала шунгит въглеродът е разпределен равномерно във вид на късчета, или глобули. Размерът на глобулите е от 100 до 500 А. От повърхността на отломките от пряснораздробена скала глобулите на въглерода леко преминават във хладната вода, с което се обуславят лечебните свойства на водата.
Освен това, шунгитът съдържа практически цялата Менделеева таблица. Обаче, и това е известно на всеки, не всички химически елементи благоприятно въздействат на човека. Но в точно тук се изразява потресаващата особенност на този камък - във водата излиза само това, което е необходимо, което е полезно за живия организъм. Нещо повече, специалистите имат всички основания да предполагат, че именно в шунгитовата вода е възникнал животът, защото неговите природни структури и комплекси са близки до ферментите, присъстващи във всички живи клетки, и даже в хемоглобина.
Шунгитова вода
Контактът на водата с шунгита води до образуване на водно-минерален разтвор, притежаващ уникални целебни качества, по същество, готово лекарство, създадено от самата природа, без всякаква химия, без всякакво вмешателство от страна на човека. И ценността на това лекарство се подтвърждава в продължение на три века.
Освен това, шунгитът има още едно много важно свойство - той пречиства водата, обеззаразява я, убива стафилококите, холерния вибрион, неутрализира примесите на тежки метали, хлор-органическите съединения, аммоняка, нитратите. А в наше време практически във всяко, даже в най- благополучното от гледна точка на екологията, ъгълче на земното кълбо е много трудно да се намери чиста, здравословна вода, без примеси, без "отломки от цивилизацията".
По данни на Американската комисия по защита на природните ресурси, всеки пети американец (почти 50 милиона души) пие вода, замърсена с токсични вещества. И това е в благополучната Америка, страната, където пречистването на водата е грижа не само на държавата, но е и бизнес на стотици преуспяващи компании. Американските учени са установили, че ежегодно в САЩ, вследствие употребата на непречистена вода умират около 900 човека. У нас такава статистика вообще отсътства, и за мащабите на проблема може само да гадаем.
Като правило, до нас по замърсените и ръждясали тръби пристига дори не вода, а течност, наситена с огромно количество примеси, бактерии и вируси. За каква живителна сила изобщо е възможно да се говори... За да може някак да се обезвреди водата, на водонапорните и пречиствателни станции я хлорират. Но ефектът се получава като в известната поговорка: едно оправиш, друго се развали. Специалистите са установили, че използването на хлорирана вода изтощава организма така, както и широката употреба на алкохол и антибиотици. А при хлорирането се образува цял набор от канцерогенни и токсични вещества. Така че лекарите не са далеч от истината, когато твърдят, че "след като водата премине по ръждясалите тръби, тя може да се счита за оръжие за масово поразяване със забавено действие".
Учени от Санкт-Петербургския център по екологична безопасност са установили пряка връзка между качеството на водопроводната вода и количеството на заболяванията, особено при децата. Всяко пето дете, което пие вода из-под крана, е подложено на алергия. При всеки втори възрастен човек се отчита възпаление на мускулите. Лекарите настоятелно препоръчват да не къпят новородените в обикновена хлорирана вода, тъй като през порите на нежната кожа на детето лесно могат да преминат вредните вещества.
Откъде да се вземе вода, която не е страшно да се пие? Както е известно, дестилираната вода също е вредна за организма. Какъв е изхода? Има два пътя, които, впрочем, не се изключват, а само се допълват един друг.
Да се пие вода от бутилки с вода от природни източници. Или да се пречиства и кондиционира в къщи. "Но това не е евтино в наше време", - ще кажете вие. "Да, - съгласявам се, - но лекарствата в наше време са още по-скъпи".
30 хиляди вида битови водопречиствателни филтри използува сега човечеството. За много семейства това е вече обичаен атрибут от домакински съдове. Всеки от тези филтри, вероятно, има своите достоинства и недостатъци. Няма да ги преценявам, защото не ги познавам. Аз ще разкажа за този филтър, който използвам сама.
Как да приготовим шунгитова вода
За това е нужно да се филтрира обикновената вода или, поне да се нагрее докато заври, да се налее в стъклен или емалиран съд и в него да се пуснат камъчетата. След 30 минути (както са определили учените) водата придобива изразена бактерицидна активност. Например, концентрацията на най-опасния микроб - стрептокок група Д (ентерокок) се снижава за този срок средно 100 пъти, а стрептококът от група А – възбудителят на остри и хронически инфекции (скарлатина, ангина, импетиго, ектим, ревматизъм, нефрит и т. н.) - в няколко стотици пъти. Настойката от вода и шунгит не трябва да престоява повече от 3 денонощия.
Забележителни резултати дава използването на шунгитова вода в козметиката: лицето се изчиства, кожата става гладка, изпъната, загубват се малките бръчици, пъпки, циреи. Изчезва пърхота, забележимо се подобрява състоянието на косата. Някои изследователи твърдят, че се предотвратява даже ранното побеляване на косите.
/Освен това, топлата шунгитова вода е великолепно средство за лечебни промивки: на гърлото, устата (стоматит и пародонтоза), носа. Много силно действие имат инхалациите при простуда, ангина, бронхит.
За инхалация се взимат 4-5 чаши вода, в която няколко часа е престоял къс шунгит, нагрява се до температура 90-95 С, главата на болния се завива с хавлия и му се дава да вдишва парите 1-3 минути. Шунгитовата вода (най-добре, разбира се, минерална "Марциальная" или "Роса") е прекрасно допълнение към празничната трапеза. Нито един пиян няма да има на масата. Тя възпрепятства опиянението и отлично снижава бирения синдром.
Много полезни са шунгитовите вани. Те се използват широко сега в болниците, санаториумите, но е възможно (и нужно) да се приготвят такива вани и в къщи. Всичко се прави много просто. Напълнете ваната с вода (температура 36 С), спуснете в нея торбичка с надробени минерали (около 300 г на една вана, продава се в специализираните магазини), подръжте го, разбъркайте и извадете. Такава вана може да се взима за 10-15 минути; не по-често от през един ден. Тя успокоява; отнема стреса, умората, укрепва организма и нормализира съня. Буквално от първата вана се стягат малките бръчици, ранички, а след няколко такива процедури се решават и по-сериозни проблеми: зарастват следоперационните шевове, преминава лющенето на кожата, екземи, гъбични заболявания.
След напрегнат ден, занимания със спорт, тежки физически и психически натоварвания, в следоперационен период, а също и при появата на алергични обриви такива вани са просто необходими.
В някои специални медицински учреждения, например в детския санаториум "Чайка", медиците вообще са получили прекрасни резултати. Шунгитови минерализирани вани са получавали деца, болни от невродермит. За 1996 г - 133 човека. Пълният курс на лечение е 10-15 вани. Процедурите се провеждали през ден. Температура на водата е 37 С, продължителността- 10-20 минути. В тази група били основно болни с изразени отоци, частично загноили. Всички се оплаквали от силния оток, от лош сън. След 3-4 вани отокът изчезвал. В по-леките случаи след 8-9 вани стихвали кожните прояви на невродермита. В тежките случаи е било необходимо по-дълго лечение - до 15 процедури. За 1 вана са използовали еднократни упаковки от минерална смес с маса 300 г. След ваната детето получавало душ и кожното покритие се обработвало с ланолин.
В дните, когато болните не получали вани, използвали шунгитовата паста "Онега" като апликация. Нанасяли я на тънък слой на болното място за 20-30 минути, след това я отмивали с топла вода, а после употребявали ланолиновия крем. Всички шунгитови процедури били съгласувани с родителите. Ефективността на лечението е била около 83%.
В санаториума "Черная речка", където шунгитови вани са взимали пациенти с невроциркулаторна дистония и мека артериална хипертония, положителният ефект достигнал 100%. Прекрасни резултати са отбелязани и в санаториума "Лукойл-Пнос" при лечението на болни от невродермит и псориазис. И такива примери има хиляди.
А пък футболистите от "Зенит" взимат ваните в къщи, по препоръки на лекаря и треньора. Тези вани им помагат да си възстановят съня, да нормалират налягането и пулса, а так също и да се преборят с травмите. С помощта на натуралните средства, без витаминни удари и белтъчна храна те бързо възстановяват силите и формата си.
Огромен диапазон на въздействие върху организма има шунгитовата настолна вода "Марциальная". Нея я използват при различни стомашни заболявания: гастрити, колити и ентероколити, отити, тя стабилизира въглеводородния обмен при диабетиците, лекува алергии, астма, заболявания на бъбреците.
(Из Указа на Петър Велики за откриването на Марциалните Води в Олонц, 20 март 1719 година. Именник)
На бреговете на Онежкото озеро, в затънтено Толвуйско селце, умирала в заточение знатна нещастница - болярката Ксения Романова. От преживените беди, самотата и оскъдното хранене тя започнала да получава припадъци. И Ксения щяла дя загине, да се разтвори като прашинка в необозримите онежски простори, ако не било дошло помилване от страшния цар Борис: Годунов премахнал позорното клеймо на злодеи от невинните Романови. А местните селяни, съжалявайки болярката, й посочили живителен извор, водата от който и помогнала да се излекува. Седем дечица била родила преди това болярката, но всички те умирали като малки. Вече след Онежското заточение и след къпането в извора й се родило момченце, наречено Миша. Той, Михаил Федорович Романов, станал основател на държавната династия, царувала в Русия повече от 300 години.
А водният източник, в памет на болярката Ксения, получил името "Царевен ключ"/Царски извор/. Но скоро той бил забравен, и от целебната му вода се ползували само селяните от близките села, състоящи се от 3 до 5 къщи, наречени Малко и Голямо Царицино.
В тези отдавна отминали времена никой не свързвал силата на живителните заонежски водни източници със залегналата в тези краища загадъчна черна скала – минерал- "аспиден камък", или шунгит, както го наричат сега изследователите (своето име камъкът е получил от наименованието на най-близко разположеното селце Шуньга).
Отново си спомнили за чудесните водни източници, а по-точно, отново ги открили, почти след сто години, по времето на царуването на Петър I. В 1707 година по разпореждане на Петър І било основано медодобивно производство. В 1714 година работещия в медодобивния завод Иван Ребоев, едва влачейки нозете си от изтощителна болест, открил воден извор в блатото, откъдето извозвали рудата. Тази вода /от открития извор/ той "пил три дена и се излекувал". За този случай узнал Петър І и повелил на придворния лекар Блюментрос да изследва източника.
Блюментрос и хирургът Равелин изследвали водата от уникалния източник и направили заключение, че "марциалната вода има огромна сила" против болестите на сърцето и бъбреците, малокръвие, ревматизъм, скорбут, воднянка и други недъзи, в това число и психически. Такъв дълъг списък впечатлявал. За проверка на действието на водата решили да лекуват с нея прости хорица: у един - "голямо удряне в левия хълбок", при друг - "във всички мускули голяма тежест", у трети - "в дясната страна отвътре е твърдо", а четвърти "обхванат от жълтата гостенка". И всички те получили "съвършенно здраве", след като са пили 2-3 недели вода от източника.
А наскоро любознателният Петър Алексеевич изпитал действието на тези води върху себе си. Резултатът от царския "експеримент" бил дотолкова добър, че Петър І заповядал да построят на това място дворец. Така се появил първият в Русия курорт, наречен "Марциални води". Курортът бил наречен в чест на бога на войната Марс, тъй като с тези води, заедно с останалото население се лекували, по заповед на Петър І, ранените и болните войници.
А освен това, войниците на Петър I носели в раниците си шунгит, наричайки го аспиден камък. По време на походите, пускали камъчетата в котларките за обеззаразяване на водата и за придаване на изворна свежест на вкуса и.
По свидетелствата на много съвременници, императорът знаел за антимикробните свойства на аспидния камък от Карелия и даже издал заповед, с която задължавал войниците да пият само тази вода, в която е било държано късче аспиден камък. Заповедта на Петър І не се е запазила в оригинал, но за нея свидетелствуват много съратници на Петър І, което е намерило отражение в десетки исторически романи, описващи събитията около Полтавската битка. В 1709 година лятото било горещо, и водните източници бързо „зацъфтели”/зеленясали/ и станали опасни за хората. Достоверно е известно, че в шведската армия били описани и засвидетелствани масови стомашни заболявания, а в същото време руските войници практически не се разболявали. Шведският крал бил в отчаяние, той самият и сам страдал от разстройство на стомаха. Нашият император спечелил победата, спасявайки своите войници с помощта на аспидния камък.
Отначало курортът "Марциални води" бил много популярен и се развивал бързо. И как иначе, след като самият Петър Алексеевич заедно със семейството си е почивал там четири пъти. Специално за Петър І в двореца са били поставени две дъбови обработващи машини, на които са направени столове, маси, кресла, свещници и други предмети. Но след смъртта на великия руски реформатор курорта бил изоставен, а указа му забравен и изгубен в архивите.
В 1752-1753 година Елизавета Петровна се опитала да възроди предишната слава на курорта. В годините на нейното царуване огромни количества минерална вода се внасяла от чужбина, и това струвало много скъпо. И тогава по заповед на Елизавета в Олонецкия край била изпратена комисия под ръководството на придворния медик Бургаев. Скоро придворният медик се явил със заключение, в което се твърдяло, че "от минералните соли в тази вода са забелязани съвсем незначителни количества минерални частици, и на болните тя вода не може да окаже съществена помощ". Но Бургаев не и е можел да направи друг извод, тъй като за протекцията на чуждестранната вода е получавал значителни суми и цялото му благосъстояние и семейство е зависело от вноса на задграничния товар.
Като резултат многочисленните дворци и постройки били разграбени. От старинните здания до наши дни се е съхранила само църквата с иконостас от дърворезба и паникадилото – собственоръчна изработка на Петър I. Едва в 1910 година, по време на подготовката на празнуването на 300-годишнината на дома на Романови, на Петрозаводската област било разрешено да направи сграда от дървесни трупи над извора „Царевен ключ”. А за курорта "Марциални води" временно забравили...
Оттогава изминали почти 100 години. И сега в официалния справочник за курорта "Марциални води" може да се прочете, че тук лекуват болести на костно-мускулната система/опорно-двигателния апарат/; болести на храносмилателните органи; болести на нервната система; болести на пикочнополовата система; болести на ухото, гърлото и носа; болести на дихателните органи от нетуберкулозен характер; болести на кръвта и кръвоносната система; хипертонична и хипотонична болести; варикозно-разширени кръвоносни съдове при отсътствие на възпален процес.
Интересно е, че до неотдавна всички целебни свойства на марциалните води се обясняваха с наличните в тях железни съединения. Но води, съдържащи съединения на желязо, се намират в Русия почти навсякъде- (например, нашето "Полюстрово"), а очевидно е, че те нямат такава лечебна сила. Нещо повече от това, много често такива води се оказват негодни за пиене. Ето тогава учените се замислиха: може би, не в желязото е причината, а в камъка, наречен шунгит, през слоевете на който се просмуква водата. Нали е известно, че минералите не само чистят водата, но и отделят в нея част от своите компоненти. Така че какъв е този уникален минерал - шунгит?
Камъкът-загадка
По изчисления на учените, възрастта на шунгита е почти 2 милиарда години. На външен вид тази скала прилича на каменни въглища, но е залегнала в много древни пластове на земната кора, сформирани тогава, когато на Земята не имало нищо живо. Откъде се е появил този странен камък? В това време на нашата планета не е имало още гори, от които да е било възможно образуването на въглеродни съединения: камъни, въглища и др. Съществували, както смятат специалистите, само протобактерии, намиращи се в безкислородна атмосфера. И изведнаж огромни залежи от удивителни минерали... Кой ги е подарил на човека? Защо? Как?
Отговорите на първите два въпроса, според мен, са достатъчно прости. Бог е предвиждал капана, в който ще се окаже хванат съвременния човек от "достиженията" на цивилизацията, и му е показал изход. Той е създал шунгита за изцеляване, за спасяване на живота на земята. Не напразно много пророци сочат Севера, считайки го за спасително място от екологичните бедствия. Север, Карелия, - единствено в света място, където се намира шунгита.
За отговор на третия въпрос се налага да се обърнем към учените. Съществуват няколко теории, обясняващи произхода на щунгита.
Най-напред, существува предположение, че в плитководните заливи на древните морета са живели примитивни микроскопични организми. Морските отлагания, наситени с тези органичи остатъци, са послужили за този основен материал, от който се е образувал шунгита.
По друга версия, твърде екзотична, шунгитът е част от гигантски метеорит, донесен на Земята от къс от разпадналата се планета Фаетон- планетата, на която е съществувала някога кислородна форма на живот. От нея е дошъл този гигантски остатък, образовайки на мястото на своето падане шунгитовото находище.
Някои изследователи твърдят; че формата и структурата на шунгитовите тела има признаците и особенностите на вулканичните вещества. Возможно е, вулканичното изхвърляне на шунгитово вещество в атмосферата да е изиграл същата роля, както и хипотетичния отломък от планетата Фаетон.
Но както и да е било, се е появил минерал, който няма аналог - както по целебни качества, така и по многообразието на свойствата си. Шунгитът лекува; спасява; изчиства; оздравява; защитава; нормализира; възстановява и даже спомага за нарастването на нови клетки и тъкани. (Да, да, знаменития карелский чернозем в Толвуйския совхоз- не е нищо друго, освен шунгитов насип. В изключително тежките каменисти почви се е родил най-едрият северен картоф.) Удивителна скала: всичко, което вреди на хората и на живите существа, - тя го убива и поглъща; а всичко, което е полезно, - концентрира и възстановява. Учените, изследовали шунгита в един глас заявяват това е чудо!
Действа, но как?
Въгглеродът и неговите съединения заемат в природата особено положение. Впрочем, не само на Земята, но и в Космоса. Въглеродът се намира в 4-та група 2-ри период на Периодичната таблица на Менделеев. Той се явява единственият елемент, при който валентността и координационното число съвпадат; този элемент притежава способността да дава съединения практически с всякакво число атоми във верижна последователност във всякакви съчетания. Въглеродът е структурна единица на огромно число органични съединения - както природни, така и синтетични. Съединенията на въглерода ние срещаме навсякъде: в земната кора, (въглища, нефт, природен газ и т н. и т н.), в атмосферата, в цветята, дърветата, във всяко живо существо (енергията, необходима на организмите, се образува в клетките за сметка на окисляването на въглерода).
Съвременните учени разглеждат възникването на живота на нашата планета като сложен процес на еволюция на въглеродните съединения и считат; че тези съединения могат да служат като носител на живот във всеки участък на Вселената. Периодическият закон затова е закон, защото действа повсемесно. До неотдавна на науката бяха известни три кристални модификации на въглерода: диамант, графит и карбин. (Последният е получен изкуствено, и за него не става дума сега.)
Диамантът е супертвърдо кристално вещество. Графитът - супермека мастна маса. Това са две крайности, които са вълнували и привличали към себе си учените от всички страни. Руските химици и физици са успели да разслоят меката крайност - графит и да получат от него материал, който реже диаманта като масло. Така са се появили (или, по-точно, са обозначени, защото те винаги са съществували, например в шунгита) фулерените, за които сега говори цялата планета. Фулерените – това е особена, нова форма на съществуване на въглерода. Структурата на молекулите на фулерена напомня покритието на футболна топка и представлява сама по себе си кухи йони на въглерода. Без да се задълбаваме в химико-физичните дебри, ще кажа, че откритието на новата форма на съществуване на въглерода е обявено за сензация на двадесети век, а новите материали, получени от тази форма, -за материали на двайсет и първи век!
Интересно е, че в самото начало едно от перспективните направления за открития е било получаване на противоракови препарати. Но после, в търсене на нови материали, медицинският аспект е останал някак в страни. Наистина, Олег Анатольевич Рысьев, кандидат на физико-математическите науки, директор на ООО "Минеральная продукция", с когото аз обсъждах този проблем, счита тишината около темата "рак и фулерен" за добър знак: "Щом мълчат; значи, работата върви, и навярно интензивно. Вижда се, че някой е близко до получаване на нов препарат. Значи; ще мълчат до последно, докато не могат да предявят своето изобретение човечеството".
Но нас, какво ни остава, защо да чакаме да създадат изкуствени препарати, действието на които още дълго ще трябва да се проверява. Нали в шунгита този фулерен съществува! В най-добрия, в естествения вид, в природния комплекс. Стотици милиони години под краката ни лежи.
Седем години след откритието на фулерените това е доказал бившия съветски учен Семен Ципурский. В Америка, в една от лабораториите на Аризонския университет, той е изследвал проби от карелски шунгити, които случайно е занесъл със себе си - за спомен от работата в Геоложкия институт на Руската Академия на науките. Резултатите от изследванията за съвсем кратко време поразили целия научен свят: в карелски шунгит са намерени фулерени. Значи, на Руския Север, в природни условия, съществува материал, който с такъв труд се получава в научните центрове. Откъде фулерените са се появили в шунгита, засега никой не може да обясни. Това е тайна, както и произхода на самия шунгит. Но важното е това, че съществуването им е открито и подтвърдено по научен път.
В минерала шунгит въглеродът е разпределен равномерно във вид на късчета, или глобули. Размерът на глобулите е от 100 до 500 А. От повърхността на отломките от пряснораздробена скала глобулите на въглерода леко преминават във хладната вода, с което се обуславят лечебните свойства на водата.
Освен това, шунгитът съдържа практически цялата Менделеева таблица. Обаче, и това е известно на всеки, не всички химически елементи благоприятно въздействат на човека. Но в точно тук се изразява потресаващата особенност на този камък - във водата излиза само това, което е необходимо, което е полезно за живия организъм. Нещо повече, специалистите имат всички основания да предполагат, че именно в шунгитовата вода е възникнал животът, защото неговите природни структури и комплекси са близки до ферментите, присъстващи във всички живи клетки, и даже в хемоглобина.
Шунгитова вода
Контактът на водата с шунгита води до образуване на водно-минерален разтвор, притежаващ уникални целебни качества, по същество, готово лекарство, създадено от самата природа, без всякаква химия, без всякакво вмешателство от страна на човека. И ценността на това лекарство се подтвърждава в продължение на три века.
Освен това, шунгитът има още едно много важно свойство - той пречиства водата, обеззаразява я, убива стафилококите, холерния вибрион, неутрализира примесите на тежки метали, хлор-органическите съединения, аммоняка, нитратите. А в наше време практически във всяко, даже в най- благополучното от гледна точка на екологията, ъгълче на земното кълбо е много трудно да се намери чиста, здравословна вода, без примеси, без "отломки от цивилизацията".
По данни на Американската комисия по защита на природните ресурси, всеки пети американец (почти 50 милиона души) пие вода, замърсена с токсични вещества. И това е в благополучната Америка, страната, където пречистването на водата е грижа не само на държавата, но е и бизнес на стотици преуспяващи компании. Американските учени са установили, че ежегодно в САЩ, вследствие употребата на непречистена вода умират около 900 човека. У нас такава статистика вообще отсътства, и за мащабите на проблема може само да гадаем.
Като правило, до нас по замърсените и ръждясали тръби пристига дори не вода, а течност, наситена с огромно количество примеси, бактерии и вируси. За каква живителна сила изобщо е възможно да се говори... За да може някак да се обезвреди водата, на водонапорните и пречиствателни станции я хлорират. Но ефектът се получава като в известната поговорка: едно оправиш, друго се развали. Специалистите са установили, че използването на хлорирана вода изтощава организма така, както и широката употреба на алкохол и антибиотици. А при хлорирането се образува цял набор от канцерогенни и токсични вещества. Така че лекарите не са далеч от истината, когато твърдят, че "след като водата премине по ръждясалите тръби, тя може да се счита за оръжие за масово поразяване със забавено действие".
Учени от Санкт-Петербургския център по екологична безопасност са установили пряка връзка между качеството на водопроводната вода и количеството на заболяванията, особено при децата. Всяко пето дете, което пие вода из-под крана, е подложено на алергия. При всеки втори възрастен човек се отчита възпаление на мускулите. Лекарите настоятелно препоръчват да не къпят новородените в обикновена хлорирана вода, тъй като през порите на нежната кожа на детето лесно могат да преминат вредните вещества.
Откъде да се вземе вода, която не е страшно да се пие? Както е известно, дестилираната вода също е вредна за организма. Какъв е изхода? Има два пътя, които, впрочем, не се изключват, а само се допълват един друг.
Да се пие вода от бутилки с вода от природни източници. Или да се пречиства и кондиционира в къщи. "Но това не е евтино в наше време", - ще кажете вие. "Да, - съгласявам се, - но лекарствата в наше време са още по-скъпи".
30 хиляди вида битови водопречиствателни филтри използува сега човечеството. За много семейства това е вече обичаен атрибут от домакински съдове. Всеки от тези филтри, вероятно, има своите достоинства и недостатъци. Няма да ги преценявам, защото не ги познавам. Аз ще разкажа за този филтър, който използвам сама.
Как да приготовим шунгитова вода
За това е нужно да се филтрира обикновената вода или, поне да се нагрее докато заври, да се налее в стъклен или емалиран съд и в него да се пуснат камъчетата. След 30 минути (както са определили учените) водата придобива изразена бактерицидна активност. Например, концентрацията на най-опасния микроб - стрептокок група Д (ентерокок) се снижава за този срок средно 100 пъти, а стрептококът от група А – възбудителят на остри и хронически инфекции (скарлатина, ангина, импетиго, ектим, ревматизъм, нефрит и т. н.) - в няколко стотици пъти. Настойката от вода и шунгит не трябва да престоява повече от 3 денонощия.
Забележителни резултати дава използването на шунгитова вода в козметиката: лицето се изчиства, кожата става гладка, изпъната, загубват се малките бръчици, пъпки, циреи. Изчезва пърхота, забележимо се подобрява състоянието на косата. Някои изследователи твърдят, че се предотвратява даже ранното побеляване на косите.
/Освен това, топлата шунгитова вода е великолепно средство за лечебни промивки: на гърлото, устата (стоматит и пародонтоза), носа. Много силно действие имат инхалациите при простуда, ангина, бронхит.
За инхалация се взимат 4-5 чаши вода, в която няколко часа е престоял къс шунгит, нагрява се до температура 90-95 С, главата на болния се завива с хавлия и му се дава да вдишва парите 1-3 минути. Шунгитовата вода (най-добре, разбира се, минерална "Марциальная" или "Роса") е прекрасно допълнение към празничната трапеза. Нито един пиян няма да има на масата. Тя възпрепятства опиянението и отлично снижава бирения синдром.
Много полезни са шунгитовите вани. Те се използват широко сега в болниците, санаториумите, но е възможно (и нужно) да се приготвят такива вани и в къщи. Всичко се прави много просто. Напълнете ваната с вода (температура 36 С), спуснете в нея торбичка с надробени минерали (около 300 г на една вана, продава се в специализираните магазини), подръжте го, разбъркайте и извадете. Такава вана може да се взима за 10-15 минути; не по-често от през един ден. Тя успокоява; отнема стреса, умората, укрепва организма и нормализира съня. Буквално от първата вана се стягат малките бръчици, ранички, а след няколко такива процедури се решават и по-сериозни проблеми: зарастват следоперационните шевове, преминава лющенето на кожата, екземи, гъбични заболявания.
След напрегнат ден, занимания със спорт, тежки физически и психически натоварвания, в следоперационен период, а също и при появата на алергични обриви такива вани са просто необходими.
В някои специални медицински учреждения, например в детския санаториум "Чайка", медиците вообще са получили прекрасни резултати. Шунгитови минерализирани вани са получавали деца, болни от невродермит. За 1996 г - 133 човека. Пълният курс на лечение е 10-15 вани. Процедурите се провеждали през ден. Температура на водата е 37 С, продължителността- 10-20 минути. В тази група били основно болни с изразени отоци, частично загноили. Всички се оплаквали от силния оток, от лош сън. След 3-4 вани отокът изчезвал. В по-леките случаи след 8-9 вани стихвали кожните прояви на невродермита. В тежките случаи е било необходимо по-дълго лечение - до 15 процедури. За 1 вана са използовали еднократни упаковки от минерална смес с маса 300 г. След ваната детето получавало душ и кожното покритие се обработвало с ланолин.
В дните, когато болните не получали вани, използвали шунгитовата паста "Онега" като апликация. Нанасяли я на тънък слой на болното място за 20-30 минути, след това я отмивали с топла вода, а после употребявали ланолиновия крем. Всички шунгитови процедури били съгласувани с родителите. Ефективността на лечението е била около 83%.
В санаториума "Черная речка", където шунгитови вани са взимали пациенти с невроциркулаторна дистония и мека артериална хипертония, положителният ефект достигнал 100%. Прекрасни резултати са отбелязани и в санаториума "Лукойл-Пнос" при лечението на болни от невродермит и псориазис. И такива примери има хиляди.
А пък футболистите от "Зенит" взимат ваните в къщи, по препоръки на лекаря и треньора. Тези вани им помагат да си възстановят съня, да нормалират налягането и пулса, а так също и да се преборят с травмите. С помощта на натуралните средства, без витаминни удари и белтъчна храна те бързо възстановяват силите и формата си.
Огромен диапазон на въздействие върху организма има шунгитовата настолна вода "Марциальная". Нея я използват при различни стомашни заболявания: гастрити, колити и ентероколити, отити, тя стабилизира въглеводородния обмен при диабетиците, лекува алергии, астма, заболявания на бъбреците.
