МАТЕРИАЛИ И ДИЗАЙН
Най-разпространеният материал за изработката на мебели е дървото, но и други материали, като метал и камък също са използвани. Мебелният дизайн отразява модата на всяка ера от древността до днес. Докато един стил преобладава през повечето периоди, то днес в дизайна се преплитат стари и нови стилове. По-голямата част от скъпите мебели, използвани в съвременните домове все пак, са антики – на възраст от 50 до 300 или повече години. Днес повечето по-проницателни дизайнери са еклектици и мебелите варират от модерен дизайн до адаптации на исторически модели за особени нужди в това число и внимателно изработените екземпляри, дублиращи ранните мебели. Основните изисквания за мебелен дизайн са комплексни, тъй като се е отдавало внимание както на функцията, така и на външният вид, а основната тенденция не винаги е била, дизайнът на мебелта да допълва интериора. И наистина, някои форми играят архитектурна роля, като краката им служат за колони. Други са частично антропоморфологични, с крака наподобяващи животни. Дизайнът на мебели варира от прост до изящен в зависимост от предназначението на мебелта, а не е определен от периода, в който те са изработени. Най-старите материали, като древните месопотамски инвентари описват богато декорирани интериори със златна тъкан и позлатена мебел. Някои оцелели древно-египетски образци са изящни и първоначално са покрити със злато, но тогава се изработват също така и обикновени бройки. В историята на мебелното изкуство все пак се набляга върху елегантността на изработката, защото това е качество, което се запазва в времето. Освен това изящността на изработката е важна, защото тя говори най-много за даден период и тя предава идеите на това време. Най-простите мебели, изработени за нуждите на работника или земеделеца са в по-голяма степен функционални и вечни. Масите и столовете използвани от работниците около 1800 г. пр. Христа, много приличат на същите изработени 1800 г. след Христа. Холандските жанрови рисунки от 1600г. и американските картини от ранния 19-ти век изобразяват селски интериор, който често е много еднакъв.
ИСТОРИЯ НА МЕБЕЛИТЕ
Реконструкцията на праисторическата къща със сигурност не е възможна, макар че всички фактори показват, че тя е притежавала мебели. Историята на мебелите трябва да започне с най-старите запазени образци, тези от 4-ти век до 6-та династия ( 2680 – 2255 пр.Христа) в Египетското царство...
ЕГИПЕТСКИ МЕБЕЛИ
Сухият египетски климат и изисканите погребални процедури обясняват частично запазените предмети, които включват столове, маси, столчета и дивани. В добавка към това, стенописите ни дават представа за дизайна на египетската мебел. Както в дизайна и направата, методите използвани в древния Египет са останали и днес в мебелното изкуство. В големите предмети, тези за сядане и масите се използва метода на направа „клин и отвори” познат в древен Египет и до днес, макар че клиновете се заместват от скоби за по-енергично производство. Страниците на по-изящните кутии се захващат от майсторите на Египет с орнаментирани клинове, една техника запазена до днес. Едно древно египетско столче изобразено на дървен панел (2800 пр.Христа , музей на Египет, Кайро) от гробницата на Хезире има животински крака за подпори. То не е много по-различно от стола на гробницата на фараона Тутанкамон от новото египетско царство. ( 1325 пр.Христа).
Стол, маса, канапе и навес ( от 2600 пр.Христа) от гробницата на царица Хетефер, майка на Куфу от 4-та династия в Гиза се реконструират от остатъците на оригиналния им златен обков. Те имат животински крака, солидна облегалка и поставки за ръце в папиросите. Леглото към височината на главата има облегалка за глава и поставка за крака. Релефната декорация на някои мебели се състои от символи на божества и сцени с религиозно значение. Други оцелели маси и столчета са сдържани в дизайн с красиво изработени крака, но обикновени. Навярно са имали метални орнаменти, но от рисунки се вижда, че са прости, тапицирани предмети.
Оцелелите предмети и илюстрации от картини на стени показват по-широки теми за декорации. Златни листа се използват за краката на столове и маси, инкрустации от слонова кост и други материали се появяват на панелите на сандъци и други. Основната тема е антропоморфични форми на краката и сандъци с форма на миниатюрни постройки.
Макар че всъщност няма оцелели примери, гравюри и релефи показват какво е представлявалa мебелта от епохата на Тигър и Ефрат. Маси, столчета и тронове са илюстрирани с различни елементи от 3500 до 800 пр.Христа. Един шумерски стандарт – кутия на прът ( 3500 -3200 пр.Христа, Иракски музей, Багдад) показва гравюри на черупки, които са били монтирани на прости столове и тронове. Оцеляла е също и шумерска лютня (2685 пр.Христа, Пенсилвански музей, Филаделфия) която има богати гравюри и глава на брадат бик, издълбана в средата и покрита със златно фолио. Гравирана плоча изработена около 2300г. пр.Христа показва трон без облегалка, който изглежда елегантно тапициран, но пък краката му са много обикновени. Мебелта показана в релеф (9-ти век, Британски музей, Лондон) на Ашурназирпал II и кралицата му, е по-прецизна с маси и тронове поддържани от тромпетообразни, и животински крака и украсена с релефна декорация.
МИНОАНСКИ И МИКЕНСКИ МЕБЕЛИ
Примери на мебел от цивилизацията на Микения ( на земята на днешна Гърция ) и Миноа в Егейските острови са еднакво трудни да се открият. Релефните изображения на Минойски пръстени и на бронз и терра-кота ни дават сведения. Едно изключение, тронът от гипс в троновата зала в Кносос (1600-1400пр.Христа) показва, че функцията и материалите са били по-важни от самия дизайн в Егея, защото основните орнаменти са по-стилизирани, както на трона, така и на плочките от тера-кота. Съществуващите примери-столчета, столове, маси, пейки и сандъци не показват кой знае каква декорация. Открити са обаче една две табли, които имат релефни гравюри със златна украса на мебелта. Един крак на маса от Тива също е много добре гравиран.
ГРЪЦКИ МЕБЕЛИ
Гръцката мебел, както и мебелта от Месопотамия е позната най-добре от рисунки и скулптури, тъй като малка част е оцеляла. Детайли от рисунки върху ваза и надгробни камъни достатъчно добре обясняват нещата, а фреските от Партенона и групата от миниатюрни седнали фигури в теракота и в бронз помагат да се запълнят празнините. Оцеляли са няколко мраморни трона, както и изолирани дървени елементи от истински гръцки предмети. Наличните доказателства доказват, че гръцките дизайнери не следват свободната форма на по-ранните егейски примери. Тенденцията да се поставя мебелен орнамент регулярнат на всеобщия дизайн, като че следва Египетската традиция. Въпреки всичко, макар да има прилики гръцката пейка използвана и за ядене, и за почивка е изработена с хоризонтална линия за облягане на височината на масата, а не ниско до земята. Облегалката за глава често е изработена, за да носи възглавница, а не се използва опора за крака. Макар и тук понякога да се проследяват крака с форма на животни, в повечето случаи краката са с форма на тромпет в правоъгълните дизайни, базирани на колоноидни форми. Използват се различни столчета за сядане. Сгъваемите столчета с крака в Х-образна форма и такива с прави крака са изработвани от 6-ти век пр.Христа, до Елинистичната ера.
Наблюдават се примери на функционални и обикновени изпълнения. Повече се открояват столовете познати като „клисмос”,което е лек или удобен стол с облегалка. Много комфортен, използван в архаичния и класическия период.Той е най-вече обикновен с извити крака от седалката и облегалка от обикновен правоъгълен панел, извит навътре от страните му към центъра. Масите показани на рисунки обикновено са малки. Правоъгълните седалки са най-популярни и най-често основата се състои от три крака, прости и извити, понякога с животинска форма, и често имат облегалки. Те са местени за вечерите и прибирани след това, за да се открие пространство на различни изпълнители. Кръглите маси от гръцки произход се изработват в Елинистичния период.
Сандъците в древна Гърция варират по размери от миниатюрни до монументални екземпляри и по дизайн от плоски форми до такива с извити седалки. Те се изработвани от дърво, бронз и слонова кост и имали архитектурна декорация. Формата на сандъка е много стара, за първи път са открити в древен Египет, след което тази форма става традиционна, като продължава чак до 19-ти век.
РИМСКИ МЕБЕЛИ
На пръв поглед римските образци изглеждат базирани върху гръцки прототип.В 1-ви век сл.Христа, богатияt римски дизайн издава гръцко влияние. Руините на Помпей и Хераклея дават ясно доказателство за красива домашна изработка и показват в каква обстановка са се ползвали.Помпейските фрески илюстрират как е използванa мебелtа и намекват, че се застъпва по-голямо разнообразие на формата. Източниците и датата на новите находки от Елинистичния период са спорни. Няма твърдо доказателство за теорията, че шкафовете за чинии се внедряват точно тогава. Примери за това се черпят от римските фрески, които може да са копия на гръцките, но е оцелял един шкаф на къщата Ларариум в Хераклея. Съществуващите примери показват, че по-голямата част от мраморната и бронзова мебел е изработена по-скоро в римски отколкото в гръцки времена и, че дизайнът е по-комплексен, макар че използва същото съдържание на орнамента. Като допълнение към малките маси познати в Гърция, правоъгълни и кръгли екземпляри с различни размери са били използвани. Били са налагани и по-практични дизайни – маси, които са се разглобявали и такива със сгъваема основа. Изобилието от елегантни гравюри и фината работа от слонова кост, бронз, мрамор и дърво се споменават в римската литература и са останали достатъчно фрагменти, доказващи точността на тези ранни описания.
ВИЗАНТИЙСКИ И РАННО СРЕДНОВЕКОВНИ МЕБЕЛИ
Макар че има и други оцелели артефакти в изобилие, странно е, че са малко данните за мебели от ранните християнски и византийски времена, както на изток, така и на запад. Византийското изкуство е ценено много и богатите имперски църкви в Истанбул, Турция и Равена (Италия) , показват, че е имало паралелно изящество в обзавеждането на просторните палати на управляващата класа. Единственият византийски монумент, Тронът на Монах Максимиан (550 сл.Христа музей в Равена) е шедьовър с гравюри от слонова кост, която покрива дървената рамка; той има религиозно предназначение, но така или иначе се показва начина, по който се изработва религиозната Византийска скулптура. Т.н. трон на Дагоберт I (600, Национална библиотека, Париж) е бронзов, сгъваем стол, има животински крака познати от римските образци, но с по-смело изображение. Ръкописи и тук-там мозайки от 5-ти и 9-ти век дават още данни, че въпреки римското влияние, промените във вкуса вдъхновява занаятчиите да представят детайла по-абстрактно и просто. Консерватизмът, силен елемент в илюстрираните ръкописи от периода също личи и в мебелите. В годините 1000 до около 1200 – романския период са известни с възраждането на спи ритуалността и с огромния брой църкви построени в западна Европа, но от периода има малко образци на мебели. Романският стил на мебелен дизайн най-добре е доказан от френските скулптури, където са използвани опростени и схематични интерпретации на гръко-римския орнамент. Дървените сандъци, изработвани малко по-късно, са гравирани с схематичните, геометрични образци, които говорят за романския стил.
ГОТИЧЕСКИ МЕБЕЛИ
Готическата архитектура включва нови и драматични възгледи за пространство, с използването на остри кули, раздвижени греди и други радикални преустройства, но мебелния дизайн от 12 век не се влияе от новия стил. Новите катедрали изразяват изобилието и богатството, но във връзка с интериора богатите дарители са се наслаждавали на прост и функционален дъб, подсилен с орнаменти и метална обработка до около 1400г. След това, повече от век на панелите на столове, маси и сандъци с всякакъв размер се гравират геометрични фигури.
През 15-ти век се въвеждат нови форми. Едната е вид етажерка с малка площ за съхранение придържана от високи крака; на върха има място за предмети за украса, както и по-долу на една полица. Шкафовете се изработват с един или повече реда от пространство за съхранение с вратички. Друго пространство е гардеробното пространство – с високи врати, прибиращи площ от 1.5м до 2м( 4 до 6 фута). Заедно с архитектурни мотиви като арки, колони се появяват и декоративни елементи базирани на висящи платна, мотив известен като”гънки”. Като стил от Северна Европа готиката остава основен представител в мебелното производство до ранния 16-ти век.
РЕНЕСАНСОВИ МЕБЕЛИ
Италия. Първите нови промени в мебелта на Италианския ренесанс представя изкусно гравирания сандък, познат като „касоне” с позлата, гипсови орнаменти, и декоративни рисунки базирани на класически прототипи. Тази форма до някаква степен е въодушевена от римския саркофаг; някои ранни екземпляри имат сцени, илюстриращи световната готика, романса на розата. Темите на картините от 15-ти век, като Раждането на Девата, (1485-94, Санта-Мария Новела, Флоренция) от Доменико Гирландио подсказват богатството на жанра, идеите при гравирането, и употребата на орех вместо дъб ( дъбът е предпочитан в по-ранните периоди) представят висока креативност през 15 век. Прилага се по-голямо разнообразие от форми, повече орнаменти, отколкото в ранните периоди. Съживява се тенденцията на сгъваемите столове, със седла от кожа или тапицерия; те са с гравирани облегалки и вместо крака имат гравирани панели.
Франция. Във френската мебел от 15в. може да се открие дори по-богата декоративност, която доказва влиянието на Италианския ренесанс. Дворците на Франсис I и неговия син Хенри II включват италиански художници, които довеждат Ренесанса във Франция. По време на царуването на Хенри II, архитектът Жак Серсо предлага нови дизайни. Сложните му интерпретации на класически мотиви се използват за декорации на мебелни панели в новия стил на Ренесанса. Голяма фигура за времето е Хуго Симон, който публикува внушителен списък с дизайни, представящи творби с голям вкус и гравюри. Отделните примери доказват новото разбиране на класическата форма. Устремът на дизайнерите от 16в. пренася същия стил в 17 век. Характерните маси с тънки, прави крака и столове с облегалки от панели, изработвани към 1560 -70, продължават да се изработват и след 1600г. През първата декада на 17-ти век, много трудно забележими стават промените в дизайна. През 1610-43, през царуването на Луи 13-ти мебелните форми следват моделите от 16 век, но по-деликатно и се увеличава използването на абанос и инкрустации от черупки на костенурки.
Англия. Английският Ренесанс предлага дизайн по-опростен от френския. Характерни са по-малко гравираните, елегантни детайли; по-проста декорация на стругованите детайли; по-стилизирани листови детайли. Дъбът продължава да бъде основното дърво за мебел в Англия през 16 век.
Холандия. Този интерес е документиран в няколко публикации от 17 век. Две книги за дизайна оказващи влияние в ранен 17 век се публикуват в Амстердам от Ян Вредеман ди Врие, ( 1527-1604) и Криспин ван ди Пассе. (1565-1637). Холандските майстори на шкафове създават мебел по-близка по дух към произведенията на английските творци, отколкото към френските. Холандците са били консервативни и дизайна на Ренесанса е все още популярен през 1650 и по-късно. Една специална форма - гардеробната, с висящите корнизи, които го заобикалят и с триизмерни врати, заради апликацията на издадени отливки е типично холандска и се използва за дълъг период от холандските заселници в Сев. Америка. Холандският пример, най-вероятно заради издадените книги за дизайни се забелязва и в мебелите на Северна Европа, макар всяка област да създава отделни дизайни, като популярна форма.
Испания. В Испания влиянията са по-разнообразни. Новите идеи на Ренесанса се отразяват и на дизайна, но се намесва и традицията на Мурите. Макар, че Испания от дълго време е свободна от пряката връзка с Изтока, деликатните гравюри върху плочки и кожа, както и смелите комбинации на дърво, желязо и злато(или позлата), остават популярни до 16 и 17 век и показват силното влияние на Мурите.
Китайски мебели от династията Мин.
Периодът 17 век е време на нарастващ космополитизъм. Търговските пътища са открити век по-рано, като стават източник за нови идеи и материали. Времето 16 и 17 век е идеално за Запада да открива китайската мебел, тъй като през династията на Мин (1368-1644) китайската мебел бележи висоти. Високи шкафове, елегантни маси, столове и пейки са типични за периода. Използват се скоби и планки за укрепване и се добавят специални декоративни елементи-те доказват как майсторите на мебели вече са добили представа за красотата на дървото. Ориенталската декорация е добре известна през 17 век, вероятно е да оказва важно влияние върху по-късния дизайн в Западна Европа (лакираните сандъци се използват много в тази част в началото на 17 век). Много екземпляри имат позлатени поставки, които се изработват и лакират според новите виждания на Запад да се пригоди лакираната ракла (или сандък) към новите вкусове.
БАРОКОВИ МЕБЕЛИ
Бароковият дизайн личи най-много в мебелите през късния 17 век, десетилетия след като архитектите на Италианския барок Джан Лоренцо Бернини и Франческо Боромини първи налагат своите новаторски виждания в Рим. В ранните години на века новият стил влияе върху оформянето на повърхностите, а не върху самата форма. През последната четвърт на века, все пак настъпват редица промени. Сред тях е повишената употреба на женски фигури за опорна цел, както и спираловидни крака на мебели, които са различни от ранните модели на Ренесанса.
В самият край на 17 век се въвеждат извитите предни части на големите комплекти като гардероби и ракли с чекмеджета, отразяващи новата барокова архитектура. При столовете идват на мода богати гравюри и високи облегалки. Както английските, така и континенталните примери се изработват с детайлни седла и облегалки, като алтернатива за площите, които дотогава се тапицират. Простите вариации предлагат столове със струговани детайли на мястото на дъгите, но високата облегалка се запазва.
Френски Барок
Най-елегантната и изящна мебел за това време е изработена за двора на Луи 14-ти, във Франция. Изтъкнатият занаятчия Андре Чарлз Буле създава необикновени форми и ги украсява с гравюра, съчетаваща метал ( мед, позлата,бронз или сребро) и черупка на костенурка и ебонит. Те понякога внушават, че са създадени по примера на старинни римски фрески. Крака украсени като колона, с позлата придържат маси, столове и поставки за ракли.
АНГЛИЙСКИ И АМЕРИКАНСКИ КОЛОНИАЛЕН БАРОК
Вариации в други държави по това време водят до намаляне на дяла на позлатите и подчертават новите форми. В Англия това влияние се вижда най-добре в творбите от държавата на Уилям и Мери, където гравюрите са най-разпространени. В Северния Американски континент, дизайнът на Ренесанса в късния 17-ти век е все още на мода. Американските занаятчии използват модели от епохите на Елизабет и Тюдорите, като вдъхновение донякъде за отличимия Американски стил „пилигрим-стайл”, изпълнени от дъб, боядисани в цвят на орех.
РОКОКО МЕБЕЛИ
Барокът е популярен в много места до към 1730г., когато настъпват промени в модата, първо в Париж и след това в останалата част на Западния свят. Новият стил, вече известен като „рококо” изисква повече внимание върху мащабите на предмета и по-интимна връзка между мебел и човек. Архитектурният орнамент е по-малко важен, тъй като мебелите от Парижкия интериор имат за цел вече да бъдат в хармония повече с хората, отколкото със стаите.
Френско Рококо
Най-точна представа се придобива от френските образци, които са много елегантни. Стилът „рококо” започва през управлението на Луи 14-ти, и настъпва в разцвета си в времето на Луи 15-ти. Френските образци показват амбициозни проекти и употреба на нови материали, които са изисквали големи умения за изработка. Характерни са сложните извивки, (синосовидни форми) бягащи в различни посоки. Най-причудливи орнаменти се полагат върху политури, обрамчени с позлатен бронз (ормолу) който подчертава краката, ръбовете и чекмеджетата откъм челото на предмета. Колоноидните крака се заменят от такива с животинска форма при редица форми с извивки.
Английско Рококо
В Англия, стилът „рококо” е по-прибран. По-рядко се слагат апликации, защото майсторите на шкафове предпочитат да работят с хубав орех или махагон. Английските дизайнери и онези вдъхновени от тях въвеждат извитите крака с остри части на захващане за маси, столове и ракли. Може би са взаимствали нещо от Китайските „нокти” и сачми, известни от Китайски бронз. Към края на стила „рококо” в Англия майсторът на шкафове от Лондон - Томас Чипиндейл публикува книга за дизайна : „Инструктор на майстора и джентълмена, при направа на ракли" /1754/, което е английската интерпретация на стила Рококо. Той е първият, който категоризира вариантите на рококо като Френски, Китайски или Готика и предлага модели за всеки подход. Новаторските френски дизайни от 1750г. се интерпретират от Чипиндейл, като гравирани увертюри без използване на френското „ормолу” или апликации. Елементът на „рококо”, подчертан от Чипиндейл и от повечето англйски майстори е носил привкус на „измислици”, използвайки нов вид употреба на класическите образци, което е обяснено в неговия „Инструктор....”.
Английските дизайнери от това време ( периода 1740-1760) работят в посоката на компактност, но някои предпочитат дизайн, базиран на класиката и придържащ се към архитектурния стил наричан Паладиън. Според този стил, дизайнът на архитекта Андреа Палладио в стил Ренесанс е приведен в синхрон към вкуса на 18-ти век. Майсторът на ракли от Лондон Улиъм Вайл, (от 1750-67), ангажиран от короната изработва бройки класическа мебел заедно с работите му в стил „рококо”. В Американските колонии класиката е също толкова важна, колкото чистия „рококо” при мебелите изработени между 1740-1780г.
Английският и американският дизайн на столове представлява изключение на правилото да се набляга на класическия елемент. Модните майстори в Лондон разработват елегантни кресла с дървени облегалки заедно с произведенията „рококо”, което е представлявало контраст на тапицираните кресла модерни на Континента. Първо креслата се изработват с масивни рамки за централна опора, обрамчени с извити релси и структури - дизайн, взаимстван от Китайски изработки; по-късно рамките придобиват форма на вилки, и сплата е в стил рококо.
В английския образец дървото се обработва със специално чувство и разбиране. Американските майстори на шкафове и ракли избират същия път. В Европа майсторите на ракли предпочитат да се отдадат на фантазии в рококо, като сменят апликирането с бои, тъй като е по-евтино.
НЕОКЛАСИЧЕСКИ МЕБЕЛИ
Неокласиката е отзвук на рококо, връщане към класическите методи и е движение във време когато рококо е в апогея си. Онези дизайнери, които стоят зад неокласиката проповядват завръщане към старите греко-римски източници, а не към Ренесанса. При задоволяването на вкусовете на онова време те се завръщат към адаптиране на древния модел с извайване на орнамента, с огромна прецизност, което се е нравило на онези отегчени от стила „рококо”. Въпроса кой е отговорен за тази революция на дизайна е спорен. Роберт Адам - английски архитект въвежда първия от своите нео-класически дизайни преди 1760. Отвъд Ламанша в Париж един прочут колекционер - Ла Лив ди Жюли(1725-75) бил обзавел стая „ а ла грек” или нео-класика някъде по-същото време. Хора на изкуството - англичани, французи и други намират руините в Рим и Атина достойни за изучаване и осъзнават мястото на историята в дизайна. Нео-класиката е първото осъзнато усилие да се възроди един стил, а не само отделни негови елементи. Най-ранните опити не сполучват да използват римската класика, но поне се обръщат към историческото наследство.
Франски неокласицизъм
Във Франция първата фаза на нео-класиката се нарича "стил Луи 14-ти", макар да не съвпада изцяло с периода на царуването му ( 1774 е годината, когато започва управлението на Луи 14). Класиката в този стил се проявява в цял речник от мотиви, извлечени от греко-римски образци. Формата на мебелите е опростена и геометрична : правоъгълна, обла, овална, като горна част, която е поддържана от прави, конусовидни крака или квадратни или кръгли. Гирлянди от цветя или архитектурни мотиви, като дорийски, йонийски или коринтиански колони, или други сродни детайли се използват за орнамент на нео-класиката.
Английски неокласицизъм
В Англия боядисаната мебел става популярна и интересът към апликираните украси става голям, защото той изчезва през ерата на рококо. Този нов, приповдигнат стил се е нравел на мнозина, и книги за дизайн издават възгледи за търсенето на нови мебелни форми, оформяне и декорация. Справочникът „Майсторът на шкафове и Тапицера”, издаден през 1788г. след смъртта на Джордж Хепълуайт, адаптира някои френски и традиционни английски дизайни към потребностите на мебелните занаятчии, търсейки нео-класически решения. Най-популярната част на книгата е секторът за столове и там се описват редица облегалки във формата на щитове, все пак репертоара на Хепълуайт е много по-широк (вж. Хепълуайт –стилове) Популярният нео-класически дизайн във Англия обикновено се счита, че е внушен от Томас Шератон, чиято първа книга „Майстор на ракли” се появява частично през 1791. Пълната творба на Шератон публикувана през 1802 включва дизайни, които в истинския смисъл на думата са класически, но той най-вече се спира на правоъгълните облегалки, показани в първата му книга.
ИМПЕРСКИ МЕБЕЛИ
Употребата на дизайн, вдъхновен от археологията се увеличава през втората половина на 18-ти век и както личи влияе върху мебел произведена от двете страни на английския канал. Тази нова тенденция маркира втората фаза на нео-класиката в жанра, наречена СТИЛ AМПИР тъй като се идентифицира с имперските напъни на Наполеон. Макар че тенденцията да се твори мебел в стар римски стил започва още преди революцията във Франция, дизайнерите на Наполеон Чарлз Персие (1764-1838) и Пиер Франсоа Ленард ди Фонтане (1762-1853) работят творчески. Публикацията от 1796г. започва с описване на дизайни вдъхновени от римските мебелни стилове се появява в „Журнал ди Мод ъф Пиер ди ла Месенгър” Мебелните публикации в журнала на Месенгър се взаимстват от Рудолф Акерман за използване в списанието, което той издава в Лондон. През 1802 се издава списание и на немски език и там се разбиват на пух и прах всички версии за имперския стил пробил в Континентална Европа и в Скандинавия.
По-внимателно проучване води до определени източници по темата в различни страни. В Англия архитекта на Уелския принц Хенри Холанд (1754-1806) през 1780 твори мебел в Имперски стил за кралски резиденции и селски царски вили. Томас Хоуп (1770-1831) колектор и посредник голям привърженик на класиката, e автор на „Домашна Мебел” и „Вътрешна Декорация” където се илюстрира неговата концепция за класически стил, където гръцкото и египетското влияние са силни.
Имперският стил става почти международен и се наблюдава в Скандинавия, Германия, Италия,Русия и Америка. Основната концепция е базирана на древните прототипи пригодени за вкуса на 19-ти век. Освен археологичното влияние вече има и по-голяма мащабност. Дизайнерите правят опит да уловят чувството за монументалност, което е изоставено в началото на 18 век.
В немско говорящите региони, този стил се класифицира като такъв на средната класа и е наречен Бридермайер- като името е на комичен герой, който иронизира вкусовете на средната класа. Името се дава, когато този стил вече залязва, към 1850. Както и да е наричан, Имперският стил е траен и не изчезва чак до средата на 19 век. В Америка, производител на шкафове на име Дънкан Фаиф, започнал дейността си през 1790, не затваря магазина си до 1847.Продукцията му включва редица нео-класически форми, макар най-вече да е познат за по-отличителни работи в периода 1800-1820г, където се интегрират пропорции на светлина и археологично верни детайли.
ВИКТОРИЯНСКИ НЕОКЛАСИЧЕСКИ СТИЛ
Наред с нео-класиката в първата половина на 19 век, има съживяване и на други стилове.
Възраждане на готиката
Готиката, която Чипендейл използва за източник на орнаментален мотив е интересна и на Шератон, както и на някои дизайнери по-късно. В колекцията на Джордж Смит „Дизайн на домашна мебел” и „Вътрешна декорация” се показват някои готически форми наред с неокласиката. Към 1830 интереса към готиката е по-силен. Готиката се възприема като отлична реакция срещу класиката, други я виждат като християнски стил, който се противопоставя на езичеството. От една страна романтичните форми обожават асиметрията и руините, от друга има желания за дизайн вдъхновен изцяло от вярата. Какъвто и да е повода, готическия ренесанс процъфтява и от двете страни на Атлантика, в Англия и на Конт.Европа. Английските историци от фамилията Пюгин, не се свенят да се занимават с готиката. Всъщност съживяването на готиката най-вече включва готическия орнамент в формата на 19 век. Има и съживяване на Елизабетските традиции, вдъхновене от английския дизайн на 16 и 17 век.
Възраждане на Рококото
Дизайнери проповядващи завръщане към елегантната форма имат друг подход. От 1820г. стилът рококо е вдъхновение или реинтепретиране на парижкия рококо. Ренесанса на рококо е популярен в Англия, на Континента и в Америка. Американския ренесанс в рококо (от 1840 до 1860) ражда специфични мебели. Джон Хенри Белтер, производител от Ню Йорк, взема 4 патента за усъвършенстване на продукцията, която се произвежда в цеха на Белтер и се използва ламинирано дърво. Белтер и съподвижниците му в Европа намират вдъхновение в барока и в орнаментите на рококо стиловете.
Възраждане на Ренесанса
Към 1860 живота на рококо е към края си и става моден Ренесансовия стил. Харесва се съживения стил на Луи 16, но общо стилът се характеризира с форми с права линия, декориран с апликации, нисък релеф и насечена линейна декорация.
Щурмът към елегантност води до известни имитации. Лакове покриват евтин материал, а гравюрите са с ниско качество.
ДВИЖЕНИЕ ЗА ИЗКУСТВО И ЗАНАЯТИ
Като реакция към този масов скрап, се заражда движението ДВИЖЕНИЕ ЗА ИЗКУСТВО И ЗАНАЯТИ и се ръководи от Улиям Морис. Архитекта Филип Уеб, (1831-1915) и до рафаелските художници Форд Мадокс Браун и Едвард Джонс, търсят завръщане към средновековните традиции. Групата заедно твори дизайни за всеки клон на декоративното изкуство с намерението да издигне занаята до ниво на изящно изкуство. Техните изделия, и мебел в това число, са много харесвани за красотата им съвършеното майсторство и се преписват масово. Към 1890 движението опира до Америка и Европа. Влиянието на Морис и неговите последователи е голямо. Техните проекти често се считат за опора на съвременния дизайн.Идеите на Морис се обясняват на достъпен език от английския архитект и писател Чарлз Йстлейк (1836-1906) в моного успешната му книга, „Съвети за Домакинството и Мебелирането” (1868).Ийстлейк проповядва завръщане към простата, права линия вдъхновена от селски форми, изпълнена от дъб и различни плодови дървета. В Америка книгата Ийстлейк става домашна библия, и опростения маниер на неговата мебел се подсилва с ебонитово дърво, позлата и апликации.
АРТ НОВО - МЕБЕЛИ
На базата на „Движението”, възниква стилът „НОВО ИЗКУСТВО” процъфтял м/у 1890-1910, във всички изкуства. Новото изкуство се характеризира с органичен стил заимстван от естествената форма, която дава чувство за движение. Това се прави с „камшиковата извивка” намерена в много форми от времето на АРТ НОВО. При мебела изтъкнати представители на това движение са белгийските архитекти Анри ван ди Велд, и Виктор Хога,ткоито обзавеждат интериора на помещенията си с мебел с синусоидна форма. Хектор Гимард създател на привлекателните подземни гари в Париж също проектира асиметрични форми, и мебел с множество извивки. Известният творец на стъкло Емил Гал, (1846-1904) също проектира пищна мебел в стил АРТ НОВО, където доминират мотиви с цветя и растения. Луис Мажорел (1859-1926), прави луксозна мебел и интерпретира по уникален начин АРТ НОВО. Характерни екземпляри са дъб боядисан в бяло, с елегантни апликации от метал и матово стъкло и извити, абстрактни форми на цветя.
ЕВРОПЕИСКИ МЕБЕЛИ ОТ 20 ВЕК
Реформа и революция в изкуството, включително дизайн на мебел, отбелязва края на века. Сред лидерите на революцията в изкуството е австрийският архитект и дизайнер Йосеф Хофман, и заедно с други архитекти и художници основава ВИЕНСКИ РАБОТИЛНИЦИ през 1903. Там наред с други видове декоративно изкуство, се правят мебели с кубична форма в контраст с АРТ НОВО, без извитите форми. Напомнят на дизайна на Макинтош. Правият ъгъл се използва много, и детайла е много строг. Стилът „Сесационе” е един от главните стилове на 20 век изразен от германската фирма „Баухаус” и френската „Арт Деко”.
БАУХАУС МЕБЕЛИ
БАУХАУС е основана през 1919 във Ваймар, Германия от архитекта Валтер Гропус. Баухаус е школа всестранна, архитектурна и школа на изкуството оказала огромно влияние на формите на 20 век. Известни архитекти проектират класическа и съвременна мебел. Милс ван дер Рох проектира своя стол „Васили”, от хромирани тръби и платно и много преписвания стол от кръстосани тръби и талашитена облегалка. Мис създава и известния си стол „Барселона” шедьовър от Х-рамки от хромирани тръби държащи кожени възглавници. Целта на тези творци е създаване на масово използвана мебел.
СКАНДИНАВСКИ МЕБЕЛИ
В Скандинавия възниква някои от най-харесваните форми. Известен е финландския архитект Алвар Алто и датския Арне Якобсон. Те създават ламинирана мебел с изключителни възможности и практична за масово производство.
АРТ ДЕКО МЕБЕЛИ
АРТ ДЕКО носи името си от парижката експозиция през 1925г, и води началото си от началото на 20 век и стила Сезационе. Използването на нови материали помага марката да се прочуе. Особено на мода е през 1939г и се възражда през 70-те години. Известни дизайнери са : Луис Мажорел, Андре Гролт, Пиер Шаро, и Жак Рулман. Работата им се определя с богатство на линиите, и апликации с екзотични материали като слонова кост, и др. Стилът се подкопава от имитации с лош вкус.
АМЕРИКАНСКИ МЕБЕЛИ ОТ 20 ВЕК
До средата на 20 век, мебелните производители в САЩ се засенчват от европейските си колеги.Там се откриват многобройни ателиета и малки фабрики, като тази на Густав Стикли, (1857-1942) Стикли е познат със стила си МИСИЯ. Той е базиран на старата испанска мебел в старите испански мисии. Неговата мебел е с права линия, утилитарна, с изящни гравюри. Американските масови производители поемат стила МИСИЯ и произвеждат големи количества тежка имитация на Стикли. Без да включваме Тифани, който прави мебел по свой вкус, в САЩ се работи главно в стил АРТ НОВО.
АРТ ДЕКО също се работи в Америка, в масовата мебел, с по-ниско качество. Изключение правят студиото на Доналд Дески (1894-1989) който прави през 1932 грандиозния интериор в РАДИО СИТИ мюзик хол. Американския архитект Франк Лойд Райт също проектира мебел но тя не подлежи на категоризация, тъй като дизайна е подчинен на дизайна на сградата. Той харесва вградената мебел, когато мебела става част от архитектурата.
Най-разпространеният материал за изработката на мебели е дървото, но и други материали, като метал и камък също са използвани. Мебелният дизайн отразява модата на всяка ера от древността до днес. Докато един стил преобладава през повечето периоди, то днес в дизайна се преплитат стари и нови стилове. По-голямата част от скъпите мебели, използвани в съвременните домове все пак, са антики – на възраст от 50 до 300 или повече години. Днес повечето по-проницателни дизайнери са еклектици и мебелите варират от модерен дизайн до адаптации на исторически модели за особени нужди в това число и внимателно изработените екземпляри, дублиращи ранните мебели. Основните изисквания за мебелен дизайн са комплексни, тъй като се е отдавало внимание както на функцията, така и на външният вид, а основната тенденция не винаги е била, дизайнът на мебелта да допълва интериора. И наистина, някои форми играят архитектурна роля, като краката им служат за колони. Други са частично антропоморфологични, с крака наподобяващи животни. Дизайнът на мебели варира от прост до изящен в зависимост от предназначението на мебелта, а не е определен от периода, в който те са изработени. Най-старите материали, като древните месопотамски инвентари описват богато декорирани интериори със златна тъкан и позлатена мебел. Някои оцелели древно-египетски образци са изящни и първоначално са покрити със злато, но тогава се изработват също така и обикновени бройки. В историята на мебелното изкуство все пак се набляга върху елегантността на изработката, защото това е качество, което се запазва в времето. Освен това изящността на изработката е важна, защото тя говори най-много за даден период и тя предава идеите на това време. Най-простите мебели, изработени за нуждите на работника или земеделеца са в по-голяма степен функционални и вечни. Масите и столовете използвани от работниците около 1800 г. пр. Христа, много приличат на същите изработени 1800 г. след Христа. Холандските жанрови рисунки от 1600г. и американските картини от ранния 19-ти век изобразяват селски интериор, който често е много еднакъв.
ИСТОРИЯ НА МЕБЕЛИТЕ
Реконструкцията на праисторическата къща със сигурност не е възможна, макар че всички фактори показват, че тя е притежавала мебели. Историята на мебелите трябва да започне с най-старите запазени образци, тези от 4-ти век до 6-та династия ( 2680 – 2255 пр.Христа) в Египетското царство...
ЕГИПЕТСКИ МЕБЕЛИ
Сухият египетски климат и изисканите погребални процедури обясняват частично запазените предмети, които включват столове, маси, столчета и дивани. В добавка към това, стенописите ни дават представа за дизайна на египетската мебел. Както в дизайна и направата, методите използвани в древния Египет са останали и днес в мебелното изкуство. В големите предмети, тези за сядане и масите се използва метода на направа „клин и отвори” познат в древен Египет и до днес, макар че клиновете се заместват от скоби за по-енергично производство. Страниците на по-изящните кутии се захващат от майсторите на Египет с орнаментирани клинове, една техника запазена до днес. Едно древно египетско столче изобразено на дървен панел (2800 пр.Христа , музей на Египет, Кайро) от гробницата на Хезире има животински крака за подпори. То не е много по-различно от стола на гробницата на фараона Тутанкамон от новото египетско царство. ( 1325 пр.Христа).
Стол, маса, канапе и навес ( от 2600 пр.Христа) от гробницата на царица Хетефер, майка на Куфу от 4-та династия в Гиза се реконструират от остатъците на оригиналния им златен обков. Те имат животински крака, солидна облегалка и поставки за ръце в папиросите. Леглото към височината на главата има облегалка за глава и поставка за крака. Релефната декорация на някои мебели се състои от символи на божества и сцени с религиозно значение. Други оцелели маси и столчета са сдържани в дизайн с красиво изработени крака, но обикновени. Навярно са имали метални орнаменти, но от рисунки се вижда, че са прости, тапицирани предмети.
Оцелелите предмети и илюстрации от картини на стени показват по-широки теми за декорации. Златни листа се използват за краката на столове и маси, инкрустации от слонова кост и други материали се появяват на панелите на сандъци и други. Основната тема е антропоморфични форми на краката и сандъци с форма на миниатюрни постройки.
МЕСОПОТАМСКИ МЕБЕЛИ
Макар че всъщност няма оцелели примери, гравюри и релефи показват какво е представлявалa мебелта от епохата на Тигър и Ефрат. Маси, столчета и тронове са илюстрирани с различни елементи от 3500 до 800 пр.Христа. Един шумерски стандарт – кутия на прът ( 3500 -3200 пр.Христа, Иракски музей, Багдад) показва гравюри на черупки, които са били монтирани на прости столове и тронове. Оцеляла е също и шумерска лютня (2685 пр.Христа, Пенсилвански музей, Филаделфия) която има богати гравюри и глава на брадат бик, издълбана в средата и покрита със златно фолио. Гравирана плоча изработена около 2300г. пр.Христа показва трон без облегалка, който изглежда елегантно тапициран, но пък краката му са много обикновени. Мебелта показана в релеф (9-ти век, Британски музей, Лондон) на Ашурназирпал II и кралицата му, е по-прецизна с маси и тронове поддържани от тромпетообразни, и животински крака и украсена с релефна декорация.
МИНОАНСКИ И МИКЕНСКИ МЕБЕЛИ
Примери на мебел от цивилизацията на Микения ( на земята на днешна Гърция ) и Миноа в Егейските острови са еднакво трудни да се открият. Релефните изображения на Минойски пръстени и на бронз и терра-кота ни дават сведения. Едно изключение, тронът от гипс в троновата зала в Кносос (1600-1400пр.Христа) показва, че функцията и материалите са били по-важни от самия дизайн в Егея, защото основните орнаменти са по-стилизирани, както на трона, така и на плочките от тера-кота. Съществуващите примери-столчета, столове, маси, пейки и сандъци не показват кой знае каква декорация. Открити са обаче една две табли, които имат релефни гравюри със златна украса на мебелта. Един крак на маса от Тива също е много добре гравиран.
ГРЪЦКИ МЕБЕЛИ
Гръцката мебел, както и мебелта от Месопотамия е позната най-добре от рисунки и скулптури, тъй като малка част е оцеляла. Детайли от рисунки върху ваза и надгробни камъни достатъчно добре обясняват нещата, а фреските от Партенона и групата от миниатюрни седнали фигури в теракота и в бронз помагат да се запълнят празнините. Оцеляли са няколко мраморни трона, както и изолирани дървени елементи от истински гръцки предмети. Наличните доказателства доказват, че гръцките дизайнери не следват свободната форма на по-ранните егейски примери. Тенденцията да се поставя мебелен орнамент регулярнат на всеобщия дизайн, като че следва Египетската традиция. Въпреки всичко, макар да има прилики гръцката пейка използвана и за ядене, и за почивка е изработена с хоризонтална линия за облягане на височината на масата, а не ниско до земята. Облегалката за глава често е изработена, за да носи възглавница, а не се използва опора за крака. Макар и тук понякога да се проследяват крака с форма на животни, в повечето случаи краката са с форма на тромпет в правоъгълните дизайни, базирани на колоноидни форми. Използват се различни столчета за сядане. Сгъваемите столчета с крака в Х-образна форма и такива с прави крака са изработвани от 6-ти век пр.Христа, до Елинистичната ера.
Наблюдават се примери на функционални и обикновени изпълнения. Повече се открояват столовете познати като „клисмос”,което е лек или удобен стол с облегалка. Много комфортен, използван в архаичния и класическия период.Той е най-вече обикновен с извити крака от седалката и облегалка от обикновен правоъгълен панел, извит навътре от страните му към центъра. Масите показани на рисунки обикновено са малки. Правоъгълните седалки са най-популярни и най-често основата се състои от три крака, прости и извити, понякога с животинска форма, и често имат облегалки. Те са местени за вечерите и прибирани след това, за да се открие пространство на различни изпълнители. Кръглите маси от гръцки произход се изработват в Елинистичния период.
Сандъците в древна Гърция варират по размери от миниатюрни до монументални екземпляри и по дизайн от плоски форми до такива с извити седалки. Те се изработвани от дърво, бронз и слонова кост и имали архитектурна декорация. Формата на сандъка е много стара, за първи път са открити в древен Египет, след което тази форма става традиционна, като продължава чак до 19-ти век.
РИМСКИ МЕБЕЛИ
На пръв поглед римските образци изглеждат базирани върху гръцки прототип.В 1-ви век сл.Христа, богатияt римски дизайн издава гръцко влияние. Руините на Помпей и Хераклея дават ясно доказателство за красива домашна изработка и показват в каква обстановка са се ползвали.Помпейските фрески илюстрират как е използванa мебелtа и намекват, че се застъпва по-голямо разнообразие на формата. Източниците и датата на новите находки от Елинистичния период са спорни. Няма твърдо доказателство за теорията, че шкафовете за чинии се внедряват точно тогава. Примери за това се черпят от римските фрески, които може да са копия на гръцките, но е оцелял един шкаф на къщата Ларариум в Хераклея. Съществуващите примери показват, че по-голямата част от мраморната и бронзова мебел е изработена по-скоро в римски отколкото в гръцки времена и, че дизайнът е по-комплексен, макар че използва същото съдържание на орнамента. Като допълнение към малките маси познати в Гърция, правоъгълни и кръгли екземпляри с различни размери са били използвани. Били са налагани и по-практични дизайни – маси, които са се разглобявали и такива със сгъваема основа. Изобилието от елегантни гравюри и фината работа от слонова кост, бронз, мрамор и дърво се споменават в римската литература и са останали достатъчно фрагменти, доказващи точността на тези ранни описания.
ВИЗАНТИЙСКИ И РАННО СРЕДНОВЕКОВНИ МЕБЕЛИ
Макар че има и други оцелели артефакти в изобилие, странно е, че са малко данните за мебели от ранните християнски и византийски времена, както на изток, така и на запад. Византийското изкуство е ценено много и богатите имперски църкви в Истанбул, Турция и Равена (Италия) , показват, че е имало паралелно изящество в обзавеждането на просторните палати на управляващата класа. Единственият византийски монумент, Тронът на Монах Максимиан (550 сл.Христа музей в Равена) е шедьовър с гравюри от слонова кост, която покрива дървената рамка; той има религиозно предназначение, но така или иначе се показва начина, по който се изработва религиозната Византийска скулптура. Т.н. трон на Дагоберт I (600, Национална библиотека, Париж) е бронзов, сгъваем стол, има животински крака познати от римските образци, но с по-смело изображение. Ръкописи и тук-там мозайки от 5-ти и 9-ти век дават още данни, че въпреки римското влияние, промените във вкуса вдъхновява занаятчиите да представят детайла по-абстрактно и просто. Консерватизмът, силен елемент в илюстрираните ръкописи от периода също личи и в мебелите. В годините 1000 до около 1200 – романския период са известни с възраждането на спи ритуалността и с огромния брой църкви построени в западна Европа, но от периода има малко образци на мебели. Романският стил на мебелен дизайн най-добре е доказан от френските скулптури, където са използвани опростени и схематични интерпретации на гръко-римския орнамент. Дървените сандъци, изработвани малко по-късно, са гравирани с схематичните, геометрични образци, които говорят за романския стил.
ГОТИЧЕСКИ МЕБЕЛИ
Готическата архитектура включва нови и драматични възгледи за пространство, с използването на остри кули, раздвижени греди и други радикални преустройства, но мебелния дизайн от 12 век не се влияе от новия стил. Новите катедрали изразяват изобилието и богатството, но във връзка с интериора богатите дарители са се наслаждавали на прост и функционален дъб, подсилен с орнаменти и метална обработка до около 1400г. След това, повече от век на панелите на столове, маси и сандъци с всякакъв размер се гравират геометрични фигури.
През 15-ти век се въвеждат нови форми. Едната е вид етажерка с малка площ за съхранение придържана от високи крака; на върха има място за предмети за украса, както и по-долу на една полица. Шкафовете се изработват с един или повече реда от пространство за съхранение с вратички. Друго пространство е гардеробното пространство – с високи врати, прибиращи площ от 1.5м до 2м( 4 до 6 фута). Заедно с архитектурни мотиви като арки, колони се появяват и декоративни елементи базирани на висящи платна, мотив известен като”гънки”. Като стил от Северна Европа готиката остава основен представител в мебелното производство до ранния 16-ти век.
РЕНЕСАНСОВИ МЕБЕЛИ
Италия. Първите нови промени в мебелта на Италианския ренесанс представя изкусно гравирания сандък, познат като „касоне” с позлата, гипсови орнаменти, и декоративни рисунки базирани на класически прототипи. Тази форма до някаква степен е въодушевена от римския саркофаг; някои ранни екземпляри имат сцени, илюстриращи световната готика, романса на розата. Темите на картините от 15-ти век, като Раждането на Девата, (1485-94, Санта-Мария Новела, Флоренция) от Доменико Гирландио подсказват богатството на жанра, идеите при гравирането, и употребата на орех вместо дъб ( дъбът е предпочитан в по-ранните периоди) представят висока креативност през 15 век. Прилага се по-голямо разнообразие от форми, повече орнаменти, отколкото в ранните периоди. Съживява се тенденцията на сгъваемите столове, със седла от кожа или тапицерия; те са с гравирани облегалки и вместо крака имат гравирани панели.
Франция. Във френската мебел от 15в. може да се открие дори по-богата декоративност, която доказва влиянието на Италианския ренесанс. Дворците на Франсис I и неговия син Хенри II включват италиански художници, които довеждат Ренесанса във Франция. По време на царуването на Хенри II, архитектът Жак Серсо предлага нови дизайни. Сложните му интерпретации на класически мотиви се използват за декорации на мебелни панели в новия стил на Ренесанса. Голяма фигура за времето е Хуго Симон, който публикува внушителен списък с дизайни, представящи творби с голям вкус и гравюри. Отделните примери доказват новото разбиране на класическата форма. Устремът на дизайнерите от 16в. пренася същия стил в 17 век. Характерните маси с тънки, прави крака и столове с облегалки от панели, изработвани към 1560 -70, продължават да се изработват и след 1600г. През първата декада на 17-ти век, много трудно забележими стават промените в дизайна. През 1610-43, през царуването на Луи 13-ти мебелните форми следват моделите от 16 век, но по-деликатно и се увеличава използването на абанос и инкрустации от черупки на костенурки.
Англия. Английският Ренесанс предлага дизайн по-опростен от френския. Характерни са по-малко гравираните, елегантни детайли; по-проста декорация на стругованите детайли; по-стилизирани листови детайли. Дъбът продължава да бъде основното дърво за мебел в Англия през 16 век.
Холандия. Този интерес е документиран в няколко публикации от 17 век. Две книги за дизайна оказващи влияние в ранен 17 век се публикуват в Амстердам от Ян Вредеман ди Врие, ( 1527-1604) и Криспин ван ди Пассе. (1565-1637). Холандските майстори на шкафове създават мебел по-близка по дух към произведенията на английските творци, отколкото към френските. Холандците са били консервативни и дизайна на Ренесанса е все още популярен през 1650 и по-късно. Една специална форма - гардеробната, с висящите корнизи, които го заобикалят и с триизмерни врати, заради апликацията на издадени отливки е типично холандска и се използва за дълъг период от холандските заселници в Сев. Америка. Холандският пример, най-вероятно заради издадените книги за дизайни се забелязва и в мебелите на Северна Европа, макар всяка област да създава отделни дизайни, като популярна форма.
Испания. В Испания влиянията са по-разнообразни. Новите идеи на Ренесанса се отразяват и на дизайна, но се намесва и традицията на Мурите. Макар, че Испания от дълго време е свободна от пряката връзка с Изтока, деликатните гравюри върху плочки и кожа, както и смелите комбинации на дърво, желязо и злато(или позлата), остават популярни до 16 и 17 век и показват силното влияние на Мурите.
Китайски мебели от династията Мин.
Периодът 17 век е време на нарастващ космополитизъм. Търговските пътища са открити век по-рано, като стават източник за нови идеи и материали. Времето 16 и 17 век е идеално за Запада да открива китайската мебел, тъй като през династията на Мин (1368-1644) китайската мебел бележи висоти. Високи шкафове, елегантни маси, столове и пейки са типични за периода. Използват се скоби и планки за укрепване и се добавят специални декоративни елементи-те доказват как майсторите на мебели вече са добили представа за красотата на дървото. Ориенталската декорация е добре известна през 17 век, вероятно е да оказва важно влияние върху по-късния дизайн в Западна Европа (лакираните сандъци се използват много в тази част в началото на 17 век). Много екземпляри имат позлатени поставки, които се изработват и лакират според новите виждания на Запад да се пригоди лакираната ракла (или сандък) към новите вкусове.
БАРОКОВИ МЕБЕЛИ
Бароковият дизайн личи най-много в мебелите през късния 17 век, десетилетия след като архитектите на Италианския барок Джан Лоренцо Бернини и Франческо Боромини първи налагат своите новаторски виждания в Рим. В ранните години на века новият стил влияе върху оформянето на повърхностите, а не върху самата форма. През последната четвърт на века, все пак настъпват редица промени. Сред тях е повишената употреба на женски фигури за опорна цел, както и спираловидни крака на мебели, които са различни от ранните модели на Ренесанса.
В самият край на 17 век се въвеждат извитите предни части на големите комплекти като гардероби и ракли с чекмеджета, отразяващи новата барокова архитектура. При столовете идват на мода богати гравюри и високи облегалки. Както английските, така и континенталните примери се изработват с детайлни седла и облегалки, като алтернатива за площите, които дотогава се тапицират. Простите вариации предлагат столове със струговани детайли на мястото на дъгите, но високата облегалка се запазва.
Френски Барок
Най-елегантната и изящна мебел за това време е изработена за двора на Луи 14-ти, във Франция. Изтъкнатият занаятчия Андре Чарлз Буле създава необикновени форми и ги украсява с гравюра, съчетаваща метал ( мед, позлата,бронз или сребро) и черупка на костенурка и ебонит. Те понякога внушават, че са създадени по примера на старинни римски фрески. Крака украсени като колона, с позлата придържат маси, столове и поставки за ракли.
АНГЛИЙСКИ И АМЕРИКАНСКИ КОЛОНИАЛЕН БАРОК
Вариации в други държави по това време водят до намаляне на дяла на позлатите и подчертават новите форми. В Англия това влияние се вижда най-добре в творбите от държавата на Уилям и Мери, където гравюрите са най-разпространени. В Северния Американски континент, дизайнът на Ренесанса в късния 17-ти век е все още на мода. Американските занаятчии използват модели от епохите на Елизабет и Тюдорите, като вдъхновение донякъде за отличимия Американски стил „пилигрим-стайл”, изпълнени от дъб, боядисани в цвят на орех.
РОКОКО МЕБЕЛИ
Барокът е популярен в много места до към 1730г., когато настъпват промени в модата, първо в Париж и след това в останалата част на Западния свят. Новият стил, вече известен като „рококо” изисква повече внимание върху мащабите на предмета и по-интимна връзка между мебел и човек. Архитектурният орнамент е по-малко важен, тъй като мебелите от Парижкия интериор имат за цел вече да бъдат в хармония повече с хората, отколкото със стаите.
Френско Рококо
Най-точна представа се придобива от френските образци, които са много елегантни. Стилът „рококо” започва през управлението на Луи 14-ти, и настъпва в разцвета си в времето на Луи 15-ти. Френските образци показват амбициозни проекти и употреба на нови материали, които са изисквали големи умения за изработка. Характерни са сложните извивки, (синосовидни форми) бягащи в различни посоки. Най-причудливи орнаменти се полагат върху политури, обрамчени с позлатен бронз (ормолу) който подчертава краката, ръбовете и чекмеджетата откъм челото на предмета. Колоноидните крака се заменят от такива с животинска форма при редица форми с извивки.
Английско Рококо
В Англия, стилът „рококо” е по-прибран. По-рядко се слагат апликации, защото майсторите на шкафове предпочитат да работят с хубав орех или махагон. Английските дизайнери и онези вдъхновени от тях въвеждат извитите крака с остри части на захващане за маси, столове и ракли. Може би са взаимствали нещо от Китайските „нокти” и сачми, известни от Китайски бронз. Към края на стила „рококо” в Англия майсторът на шкафове от Лондон - Томас Чипиндейл публикува книга за дизайна : „Инструктор на майстора и джентълмена, при направа на ракли" /1754/, което е английската интерпретация на стила Рококо. Той е първият, който категоризира вариантите на рококо като Френски, Китайски или Готика и предлага модели за всеки подход. Новаторските френски дизайни от 1750г. се интерпретират от Чипиндейл, като гравирани увертюри без използване на френското „ормолу” или апликации. Елементът на „рококо”, подчертан от Чипиндейл и от повечето англйски майстори е носил привкус на „измислици”, използвайки нов вид употреба на класическите образци, което е обяснено в неговия „Инструктор....”.
Английските дизайнери от това време ( периода 1740-1760) работят в посоката на компактност, но някои предпочитат дизайн, базиран на класиката и придържащ се към архитектурния стил наричан Паладиън. Според този стил, дизайнът на архитекта Андреа Палладио в стил Ренесанс е приведен в синхрон към вкуса на 18-ти век. Майсторът на ракли от Лондон Улиъм Вайл, (от 1750-67), ангажиран от короната изработва бройки класическа мебел заедно с работите му в стил „рококо”. В Американските колонии класиката е също толкова важна, колкото чистия „рококо” при мебелите изработени между 1740-1780г.
Английският и американският дизайн на столове представлява изключение на правилото да се набляга на класическия елемент. Модните майстори в Лондон разработват елегантни кресла с дървени облегалки заедно с произведенията „рококо”, което е представлявало контраст на тапицираните кресла модерни на Континента. Първо креслата се изработват с масивни рамки за централна опора, обрамчени с извити релси и структури - дизайн, взаимстван от Китайски изработки; по-късно рамките придобиват форма на вилки, и сплата е в стил рококо.
В английския образец дървото се обработва със специално чувство и разбиране. Американските майстори на шкафове и ракли избират същия път. В Европа майсторите на ракли предпочитат да се отдадат на фантазии в рококо, като сменят апликирането с бои, тъй като е по-евтино.
НЕОКЛАСИЧЕСКИ МЕБЕЛИ
Неокласиката е отзвук на рококо, връщане към класическите методи и е движение във време когато рококо е в апогея си. Онези дизайнери, които стоят зад неокласиката проповядват завръщане към старите греко-римски източници, а не към Ренесанса. При задоволяването на вкусовете на онова време те се завръщат към адаптиране на древния модел с извайване на орнамента, с огромна прецизност, което се е нравило на онези отегчени от стила „рококо”. Въпроса кой е отговорен за тази революция на дизайна е спорен. Роберт Адам - английски архитект въвежда първия от своите нео-класически дизайни преди 1760. Отвъд Ламанша в Париж един прочут колекционер - Ла Лив ди Жюли(1725-75) бил обзавел стая „ а ла грек” или нео-класика някъде по-същото време. Хора на изкуството - англичани, французи и други намират руините в Рим и Атина достойни за изучаване и осъзнават мястото на историята в дизайна. Нео-класиката е първото осъзнато усилие да се възроди един стил, а не само отделни негови елементи. Най-ранните опити не сполучват да използват римската класика, но поне се обръщат към историческото наследство.
Франски неокласицизъм
Във Франция първата фаза на нео-класиката се нарича "стил Луи 14-ти", макар да не съвпада изцяло с периода на царуването му ( 1774 е годината, когато започва управлението на Луи 14). Класиката в този стил се проявява в цял речник от мотиви, извлечени от греко-римски образци. Формата на мебелите е опростена и геометрична : правоъгълна, обла, овална, като горна част, която е поддържана от прави, конусовидни крака или квадратни или кръгли. Гирлянди от цветя или архитектурни мотиви, като дорийски, йонийски или коринтиански колони, или други сродни детайли се използват за орнамент на нео-класиката.
Английски неокласицизъм
В Англия боядисаната мебел става популярна и интересът към апликираните украси става голям, защото той изчезва през ерата на рококо. Този нов, приповдигнат стил се е нравел на мнозина, и книги за дизайн издават възгледи за търсенето на нови мебелни форми, оформяне и декорация. Справочникът „Майсторът на шкафове и Тапицера”, издаден през 1788г. след смъртта на Джордж Хепълуайт, адаптира някои френски и традиционни английски дизайни към потребностите на мебелните занаятчии, търсейки нео-класически решения. Най-популярната част на книгата е секторът за столове и там се описват редица облегалки във формата на щитове, все пак репертоара на Хепълуайт е много по-широк (вж. Хепълуайт –стилове) Популярният нео-класически дизайн във Англия обикновено се счита, че е внушен от Томас Шератон, чиято първа книга „Майстор на ракли” се появява частично през 1791. Пълната творба на Шератон публикувана през 1802 включва дизайни, които в истинския смисъл на думата са класически, но той най-вече се спира на правоъгълните облегалки, показани в първата му книга.
ИМПЕРСКИ МЕБЕЛИ
Употребата на дизайн, вдъхновен от археологията се увеличава през втората половина на 18-ти век и както личи влияе върху мебел произведена от двете страни на английския канал. Тази нова тенденция маркира втората фаза на нео-класиката в жанра, наречена СТИЛ AМПИР тъй като се идентифицира с имперските напъни на Наполеон. Макар че тенденцията да се твори мебел в стар римски стил започва още преди революцията във Франция, дизайнерите на Наполеон Чарлз Персие (1764-1838) и Пиер Франсоа Ленард ди Фонтане (1762-1853) работят творчески. Публикацията от 1796г. започва с описване на дизайни вдъхновени от римските мебелни стилове се появява в „Журнал ди Мод ъф Пиер ди ла Месенгър” Мебелните публикации в журнала на Месенгър се взаимстват от Рудолф Акерман за използване в списанието, което той издава в Лондон. През 1802 се издава списание и на немски език и там се разбиват на пух и прах всички версии за имперския стил пробил в Континентална Европа и в Скандинавия.
По-внимателно проучване води до определени източници по темата в различни страни. В Англия архитекта на Уелския принц Хенри Холанд (1754-1806) през 1780 твори мебел в Имперски стил за кралски резиденции и селски царски вили. Томас Хоуп (1770-1831) колектор и посредник голям привърженик на класиката, e автор на „Домашна Мебел” и „Вътрешна Декорация” където се илюстрира неговата концепция за класически стил, където гръцкото и египетското влияние са силни.
Имперският стил става почти международен и се наблюдава в Скандинавия, Германия, Италия,Русия и Америка. Основната концепция е базирана на древните прототипи пригодени за вкуса на 19-ти век. Освен археологичното влияние вече има и по-голяма мащабност. Дизайнерите правят опит да уловят чувството за монументалност, което е изоставено в началото на 18 век.
В немско говорящите региони, този стил се класифицира като такъв на средната класа и е наречен Бридермайер- като името е на комичен герой, който иронизира вкусовете на средната класа. Името се дава, когато този стил вече залязва, към 1850. Както и да е наричан, Имперският стил е траен и не изчезва чак до средата на 19 век. В Америка, производител на шкафове на име Дънкан Фаиф, започнал дейността си през 1790, не затваря магазина си до 1847.Продукцията му включва редица нео-класически форми, макар най-вече да е познат за по-отличителни работи в периода 1800-1820г, където се интегрират пропорции на светлина и археологично верни детайли.
ВИКТОРИЯНСКИ НЕОКЛАСИЧЕСКИ СТИЛ
Наред с нео-класиката в първата половина на 19 век, има съживяване и на други стилове.
Възраждане на готиката
Готиката, която Чипендейл използва за източник на орнаментален мотив е интересна и на Шератон, както и на някои дизайнери по-късно. В колекцията на Джордж Смит „Дизайн на домашна мебел” и „Вътрешна декорация” се показват някои готически форми наред с неокласиката. Към 1830 интереса към готиката е по-силен. Готиката се възприема като отлична реакция срещу класиката, други я виждат като християнски стил, който се противопоставя на езичеството. От една страна романтичните форми обожават асиметрията и руините, от друга има желания за дизайн вдъхновен изцяло от вярата. Какъвто и да е повода, готическия ренесанс процъфтява и от двете страни на Атлантика, в Англия и на Конт.Европа. Английските историци от фамилията Пюгин, не се свенят да се занимават с готиката. Всъщност съживяването на готиката най-вече включва готическия орнамент в формата на 19 век. Има и съживяване на Елизабетските традиции, вдъхновене от английския дизайн на 16 и 17 век.
Възраждане на Рококото
Дизайнери проповядващи завръщане към елегантната форма имат друг подход. От 1820г. стилът рококо е вдъхновение или реинтепретиране на парижкия рококо. Ренесанса на рококо е популярен в Англия, на Континента и в Америка. Американския ренесанс в рококо (от 1840 до 1860) ражда специфични мебели. Джон Хенри Белтер, производител от Ню Йорк, взема 4 патента за усъвършенстване на продукцията, която се произвежда в цеха на Белтер и се използва ламинирано дърво. Белтер и съподвижниците му в Европа намират вдъхновение в барока и в орнаментите на рококо стиловете.
Възраждане на Ренесанса
Към 1860 живота на рококо е към края си и става моден Ренесансовия стил. Харесва се съживения стил на Луи 16, но общо стилът се характеризира с форми с права линия, декориран с апликации, нисък релеф и насечена линейна декорация.
Щурмът към елегантност води до известни имитации. Лакове покриват евтин материал, а гравюрите са с ниско качество.
ДВИЖЕНИЕ ЗА ИЗКУСТВО И ЗАНАЯТИ
Като реакция към този масов скрап, се заражда движението ДВИЖЕНИЕ ЗА ИЗКУСТВО И ЗАНАЯТИ и се ръководи от Улиям Морис. Архитекта Филип Уеб, (1831-1915) и до рафаелските художници Форд Мадокс Браун и Едвард Джонс, търсят завръщане към средновековните традиции. Групата заедно твори дизайни за всеки клон на декоративното изкуство с намерението да издигне занаята до ниво на изящно изкуство. Техните изделия, и мебел в това число, са много харесвани за красотата им съвършеното майсторство и се преписват масово. Към 1890 движението опира до Америка и Европа. Влиянието на Морис и неговите последователи е голямо. Техните проекти често се считат за опора на съвременния дизайн.Идеите на Морис се обясняват на достъпен език от английския архитект и писател Чарлз Йстлейк (1836-1906) в моного успешната му книга, „Съвети за Домакинството и Мебелирането” (1868).Ийстлейк проповядва завръщане към простата, права линия вдъхновена от селски форми, изпълнена от дъб и различни плодови дървета. В Америка книгата Ийстлейк става домашна библия, и опростения маниер на неговата мебел се подсилва с ебонитово дърво, позлата и апликации.
АРТ НОВО - МЕБЕЛИ
На базата на „Движението”, възниква стилът „НОВО ИЗКУСТВО” процъфтял м/у 1890-1910, във всички изкуства. Новото изкуство се характеризира с органичен стил заимстван от естествената форма, която дава чувство за движение. Това се прави с „камшиковата извивка” намерена в много форми от времето на АРТ НОВО. При мебела изтъкнати представители на това движение са белгийските архитекти Анри ван ди Велд, и Виктор Хога,ткоито обзавеждат интериора на помещенията си с мебел с синусоидна форма. Хектор Гимард създател на привлекателните подземни гари в Париж също проектира асиметрични форми, и мебел с множество извивки. Известният творец на стъкло Емил Гал, (1846-1904) също проектира пищна мебел в стил АРТ НОВО, където доминират мотиви с цветя и растения. Луис Мажорел (1859-1926), прави луксозна мебел и интерпретира по уникален начин АРТ НОВО. Характерни екземпляри са дъб боядисан в бяло, с елегантни апликации от метал и матово стъкло и извити, абстрактни форми на цветя.
ЕВРОПЕИСКИ МЕБЕЛИ ОТ 20 ВЕК
Реформа и революция в изкуството, включително дизайн на мебел, отбелязва края на века. Сред лидерите на революцията в изкуството е австрийският архитект и дизайнер Йосеф Хофман, и заедно с други архитекти и художници основава ВИЕНСКИ РАБОТИЛНИЦИ през 1903. Там наред с други видове декоративно изкуство, се правят мебели с кубична форма в контраст с АРТ НОВО, без извитите форми. Напомнят на дизайна на Макинтош. Правият ъгъл се използва много, и детайла е много строг. Стилът „Сесационе” е един от главните стилове на 20 век изразен от германската фирма „Баухаус” и френската „Арт Деко”.
БАУХАУС МЕБЕЛИ
БАУХАУС е основана през 1919 във Ваймар, Германия от архитекта Валтер Гропус. Баухаус е школа всестранна, архитектурна и школа на изкуството оказала огромно влияние на формите на 20 век. Известни архитекти проектират класическа и съвременна мебел. Милс ван дер Рох проектира своя стол „Васили”, от хромирани тръби и платно и много преписвания стол от кръстосани тръби и талашитена облегалка. Мис създава и известния си стол „Барселона” шедьовър от Х-рамки от хромирани тръби държащи кожени възглавници. Целта на тези творци е създаване на масово използвана мебел.
СКАНДИНАВСКИ МЕБЕЛИ
В Скандинавия възниква някои от най-харесваните форми. Известен е финландския архитект Алвар Алто и датския Арне Якобсон. Те създават ламинирана мебел с изключителни възможности и практична за масово производство.
АРТ ДЕКО МЕБЕЛИ
АРТ ДЕКО носи името си от парижката експозиция през 1925г, и води началото си от началото на 20 век и стила Сезационе. Използването на нови материали помага марката да се прочуе. Особено на мода е през 1939г и се възражда през 70-те години. Известни дизайнери са : Луис Мажорел, Андре Гролт, Пиер Шаро, и Жак Рулман. Работата им се определя с богатство на линиите, и апликации с екзотични материали като слонова кост, и др. Стилът се подкопава от имитации с лош вкус.
АМЕРИКАНСКИ МЕБЕЛИ ОТ 20 ВЕК
До средата на 20 век, мебелните производители в САЩ се засенчват от европейските си колеги.Там се откриват многобройни ателиета и малки фабрики, като тази на Густав Стикли, (1857-1942) Стикли е познат със стила си МИСИЯ. Той е базиран на старата испанска мебел в старите испански мисии. Неговата мебел е с права линия, утилитарна, с изящни гравюри. Американските масови производители поемат стила МИСИЯ и произвеждат големи количества тежка имитация на Стикли. Без да включваме Тифани, който прави мебел по свой вкус, в САЩ се работи главно в стил АРТ НОВО.
АРТ ДЕКО също се работи в Америка, в масовата мебел, с по-ниско качество. Изключение правят студиото на Доналд Дески (1894-1989) който прави през 1932 грандиозния интериор в РАДИО СИТИ мюзик хол. Американския архитект Франк Лойд Райт също проектира мебел но тя не подлежи на категоризация, тъй като дизайна е подчинен на дизайна на сградата. Той харесва вградената мебел, когато мебела става част от архитектурата.
Non-invasive treatments like farmacia on line, this may cause a
ОтговорИзтриванеreduction in both chronic disease and premature death with adoption of a Mediterranean diet.
May the late arrival be caused by a sneaky picture we
posted on Twitter is anything to go by, we
were seeing the dawn of a truly commercially
viable e-reader. Buyers can buy from their homes online pharmacies are your perfect solution.
Here is my homepage: why not try these out
Египет винаги е бил интересен, до сега не съм обръщала внимание какви мебели са ползвали в древността. Но си мисля, че и там са седяли на земята или на възглавнички докато ядат от една голяма тава. историята е много интересна, особено на древна държава като Египет.
ОтговорИзтриване