11.02.13 г.

on


НЕЗЕМНАТА ЛЮБОВ НА ВЕРОНИКА И ВАЛЕНТИН


Тази история обхваща два дни и една нощ. Всъщност тя не изпълва целия първи ден, защото започва в късния му следобед, когато младоженците Вероника и Валентин влезли в крайморската вила - сватбен подарък от бащата на момичето.

1.
Вероника накарала мъжа си да седне на дивана до вратата, а тя внимателно прекосила стаята и отишла да отвори прозореца. Но го затворила отново, защото видяла един катастрофирал в електрически стълб ситроен. Полицаи и лекари се суетели около кървавите тела на мъж и жена. Накрая натоварили пострадалите в линейка, която потеглила бавно и без включена синя лампа, тъй като и двамата били мъртви. Смачканата лека кола прикачили към полицейския джип и я повлекли след линейката-катафалка. Всичките лампи по улицата светнали, само тази, на изкривения от удара стълб, останала черна.
Валентин помислил, че новобрачната му съпруга е видяла съсед, който дави в кофа с вода уловен плъх и поради това лицето й се свило в неприятна гримаса, но нищо не я попитал.
След като затворила прозореца Вероника си свалила дрехите и облякла прозрачна нощница. После легнала на спалнята, която била застлана със сини като морето чаршафи, а възглавниците приличали на отразени бели облачета. Казала на съпруга си да си остави дрехите на дивана и като знойно слънце да дойде при нея.
За да се сдобие с усещането, че е слънце, Валентин трябвало да мине край отбелязаните с различни предмети върху килима зодиакални знаци, съзвездия и планети. Марс бил означен с нож, Венера - с мида, защото се била родила от вълните, Нептун - с вилица и т.н.
Вероника закачливо подметнала на мъжа си да внимава със стъпките, за да не се убоде на някое от кабарчетата, които тя посипала край красивите съблазнителки Андромеда и Касиопея. В същия миг Валентин изохкал, защото нещо се забило в петата му. Това било жилото на стъкленото скорпионче, което символизирало съзвездието Скорпион. Настъпил го, понеже се бил зазяпал в порцелановата статуетка на балерината, която олицетворявала съзвездието Дева.
Младоженикът продължил пътя си, тъй като въпреки раната, не изтекла нито капка кръв. Въпреки това раздразнително попитал съпругата си защо трябва да преодолява препятствия, докато стигне до леглото й, а тя отвърнала, че иска той завинаги да запомни първата им брачна нощ. И ако се случи тя да умре или двамата да се разведат, той - колкото и пъти да се ожени - да не я забравя до края на живота си. Искала още при волното или неволното й сравняване с другите жени, те винаги да бледнеят пред нейната фантазия.
Щом Валентин стигнал до леглото, Вероника отворила бутилка червено вино и наляла две чаши. Когато се чукнали за "вечно щастие", младоженикът забелязал, че гледайки го нежно в очите, жена му държи чашата си силно наклонена, но от нея виното не се излива. Вероника му обяснила, че от времето на Ромео и Жулиета първата брачна нощ на младоженците е пълна с невероятни чудеса и му заръчала да си концентрира вниманието при съблечането на нощницата й, защото тази последна преграда към женското тяло се сваля най-трудно от пламналите в страст мъже.
"Няма значение дали детето, което ще ти родя, ще бъде момче или момиче, тъй като всеки нечетен ден то ще има чертите на моето лице, а всеки четен - ще прилича на теб" - казала му Вероника и го обхванала силно с двете си ръце. "Защо лявата ти ръка мирише на парфюм, а дясната - на недопушена цигара?" - попитал Валентин. "Защото искам всеки час да бъда различна, за да не ти омръзвам" - засмяла се младата жена и се надигнала от спалнята, но не за да си измие ръцете, а за да вземе молива за вежди.
С него начертала върху тапета петолиние и с червилото отбелязала върху него няколко ноти. После притиснала силно гърдите си към рамото на съпруга си и го помолила да прочете нотите в момента, когато усети, че туптенето на сърцата им се изравнява в единен ритъм. След няколко секунди Валентин се вгледал в червените ноти и прочел: "ми-ла-си-ми."
Вероника се засмяла щастливо и добавила пред нотите ключа сол, два диеза и такт 2/4. "Първата четвъртинка от този такт ще отброява моето сърце, а втората - твоето. И така ще се редуваме до края на песента!" - казала младоженката. Взела отново молива за вежди и с него надраскала върху петолинието клетка - заключила мелодията, за да не отлети някъде след изпяването. После полегнала върху възглавницата и преди да заспи хванала ръката на мъжа си. Валентин помислил, че я е страх от видяното през прозореца, но всъщност тя не желаела да го изпуска дори в съня си.
"Искам утре да смениш керемидите със стъклени, за да завижда целият Космос на любовта ни!" - прошепнала през съня си Вероника. Валентин отвърнал : "Ich liebe dich!" Вероника добавила: "Je t’aime!" и двамата изненадано отворили очи, защото нито той, нито тя някога са били учили немски или френски език. Запознали се при учителката Щилянова, при която и двамата ходели на частни уроци по английски.
"Нормално е за безумно влюбени като нас да проговарят на непознати езици - казала Вероника. - Апостолите на Иисус Христос също са проговорили на чужди езици в мига, когато са били осенени от Божията любов."
Заспали без да забележат птицата с червени пера кацнала на прозореца им.

2.
На сутринта ги събудил някакъв разговор.
- Мамо, - питало едно детско гласче - защо тази врата е заключена?
- Защото това е младоженската стая на леля ти Вероника и на чичо ти Валентин.
- Тези, които вчера се ожениха ли? - продължавало да любопитства хлапето.
- Да. Когато пътували насам, катастрофирали в електрически стълб. Днес ще бъде погребението им.
- И никой ли повече няма да влиза в тяхната стая?
- Никой. Поне докато аз съм жива - отвърнала майката и залепила некролог върху вратата.
После повела детето към двора на вилата. Там, облечени в черни дрехи, роднините на мъртвите младоженци пушели мълчаливо цигари. Само детето забелязало, че димът от тези цигари не се издига към небето, а се спуска към земята.
- Мамо, защо този пушек е толкова тежък? - попитало отново хлапето.
- Защото е от траурни цигари - отвърнала майката и запалила своята папироса.

3.
Когато птицата с червените пера литнала от перваза на прозореца, понесла върху крилете си душите на Вероника и Валентин към рая, опечалената група хора бавно се запътила към гробището.

Автор: Станко Нацев

1 коментара:

  1. Когато започнах да чета втората част настръхнах! Произведението е прекрасно !!!

    ОтговорИзтриване

Благодарим за коментара! :)