Архитектурен Речник

All'antica - антични мотиви в гръцки и романски стилове

Абак - В класическата архитектура е една квадратна плоча, поставяна върху капитела на колоната.

Аблак - ленти от мрамор в контрастни цветове


Агора - открит пазар в рамките на гръцкия град


Адитум - Помещението в гръцкия храм, където била поставена статуята на бога,нарича се още напискос или секос.

Адхистана - Висок плинт(основа), върху който са строени индийските храмове.

Айван - Вътрешен двор;заместил хипостилната зала, която била обичайна за джамиите.

Акант - Растение, чиито листа служат за основа на декорацията при коринтският и композитния капител.

Акведукт - Акведуктите били строени, за да докарват вода до градовете от околността.Често водата била събирана в подземен канал,но там,където теренът позволявал, бил построяван голям мост,заместващ канала.

Акропол - С думата акропол,или "горен град" , се нарича цитаделата на всеки гръцки град.

Акротерий - Думата акротерий се употребява за плинтите и пиедесталите на върха и в ъглите на фронтоните.Акротерии се наричат и статуите или орнаментите, поставени върху фронтона.

Амбулаторий - покрит проходен коридор на манастир или около апсида на църква.

Амвон - Повдигната платформа,от която са четели Посланията или Евангелието.

Амфипростил - храмът се определя като амфипростил, когато има втори подобен портик в противоположния край и около стените няма колони

Анда - елемент на ступата; букв. "яйце"

Антарала - (вестибюл) малко предверие между мандапа и гарбхагриха

Антемион - орнамент,базиращ се на мотива "орлов нокът или палмета"

Антепагмента - профили около вратите, които имат формата на архитрави

Антефикс - декоративен елемент, използван в края на покрива

Ападана - основна част на двореца;голямата престолна зала в персийската архитектура

Апсида - Елемент в края на аркадата; обикновено била с купол и била отделена с триумфална арка

Арабеска - създадени въз основа на плавни природни форми,подредени в геометрична схема,арабеските били прилагани в гипсова мазилка или рисувани директно на стената

Арка
(от лат. arcus – дъга) е архитектурно-декоративен и инжинерно-строителен елемент с дъгообразна форма. Структурата ѝ се състои от клиновидни блокове, като функцията ѝ е да покрива открито пространство, разпределяйки тежестта на покриващата я конструкция в натиск върху стените в посока навън и настрани. Цивилизациите от долината на река Инд са първите създатели на арки от ок. 2500 пр. Хр. Арките се употребяват като основни носещи конструкции на мостове и покриви на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Материалите за изработката и могат да са различни.

Аркада - поредица от арки,поддръжани от колони или стълбове,които образуват отворен вход или покрита алея,отворена от едната страна

Архитрав - съединителна горна греда , лежаща върху колоните.Част от антамблемана.Не се украсява.

Астрагал - Полукръгла лента, която разделяла ствола от капитела

Атланти - наричани от римляните теламони са конструктивни подпори с форма на мъжки фигури

Атриум - атриумите имали отвор към небето (комплувиум), който позволявал да се събира вода в басейна (имплувиум) под него.Постепенно, по различни начини били внедрени елинистичните колони.

База - основната, долnата опорна част от колона, пиластър, анта и др.Върху базата стъпва и се издига тялото на колоната, което най-горе завършва с капител

Базилика - думата е с гръцки произход и първоначално е използвана за жилището на царя.В древен Рим служи за обществена сграда най-често със съдебни,политически и икономически функции.След приемане на християнството започва изграждането на църква с правоъгълен план , наречени базилики.Този вид църкви са преобладаващи в Западна Европа.Базиликата претърпява развитие във византийската,романската и готическата архитектура.Базиликалният тип храм се среща даже и в архитектурата на Ренесанса и барока.

Балюстрада - декоративен парапет

Баптистерий - през раннохристиянската епоха се появяват самостоятелни сгради за кръщения,които приспособявали за своя употреба централните планове на обществените сгради.

Бастион - защитно съоръжение,което се използвало за наблюдения.

Белведер- градинска къща(често декоративна), която обикновено заема централно място в пейзажа, с прозорци или отвори, предлагащи чудесна гледка; също така малка кула на върха на покрив.

Бема - платформа в светилището,отредена за свещениците.

Бифора - много от прозорците на ранните флорентински дворци били сдвоени, произлезли от местните средновековни прозорци; прозорец с две арки.

Венециански прозорец - съставен е от три отвора, един централен, завършващ със закръглена арка и два странични, по-ниски и по-тесни, без арка.Познат е още като паладиански или серлианов прозорец на името на двамата италиански архитекти, които го налагат - Паладио и Серлио.

Веранда - открито помещение или балкон с покрив, поддържан от леки метални стълбове или понякога от усукани дървени стълбове - отново показващи завръщането към корените.

Вермикулация - вид изразителна облицовка, при която в предната част на всеки камък са издялани криволичещи вдлъбнатини, подобно на линии, оставени от червеи.

Вила - самостоятелна къща, която често включва допълнителни постройки, живописно разположени сред непринудения пейзаж.

Гаргойл - Гаргойлите представляват каменни скулптури с гротескни изображения на животни, хора или фантастични същества. Понякога са единствено декоративен елемент от фасадата, но първоначалното им предназначение е да отвеждат стичащата се от покрива на сградата вода (най-често през отвор през гърлото) настрани от основите. Гаргойлите са характерен белег на готическите постройки, но се срещат често и във Викторианската архитектура.
Думата произлиза от старата френска дума gargouille или от близките по звучене латински думи gurgulio и gula — всички се превеждат като гърло.


Гимназион - голямо открито пространство в Древна Гърция, което се използвало от момчетата и мъжете за всякакъв вид тренировки.

Готически прозорец - завършващ със заострена арка, украсен с ажур и стъклопис, доминира от 12 до 16 в. , а към края на 18в. е възроден заради историческата му форма и е широко използван от викторианските архитекти.

Дагаба - ступа

Даргах - аркиран вход.Тази черта на портала придобила по-голяма архитектурна значимост с началото на 14в. в исляма.

Декастил - портик с десет колони на входа.
Видове храмове: Броят на колоните се определя по формулата b=2a+1, където a е броят на фронталната стена, (т.е.входа), а b е броят на колоните на страничната стена, която винаги е по-дълга. NB! Храмовете винаги са ориентирани на изток. Храмът се описва само с броя на колоните от фронталната стена. Страничните колони се казват само, ако са изключение от формулата. Класическият храм има 6 колони отпред, което прави 13 на страничната стена. Според броя на колоните, храмовете биват: in antis – с две колони отпред; тетра стил – с 4 колони; хекса стил – с 6 колони; окта стил – с 8 колони; дека стил – с 10колони; додека стил – с 12колони на фронталната стена. Според разположението на колоните храмовете биват: in antis – с две колони отпред; простил – с колони само на фронталната стена; амфипростил – с колони отпред и отзад; периптер – с колони отвсякъде; диптер – с двойна колонада отвсякъде; псевдопериптер – страничните колони са до половина вградени в стената и всъщност представляват полуколони; псевдодиптер – първата редица представляват цели колони, а втората – полуколони.

Декоративна готика - третият етап от развитието на готическия стил в архитектурата в Англия - 1250 - 1340г.

Дентил - малък квадратен блок, който се подрежда в поредица в короната на класическия корниз

Диоклецианов прозорец - прозорец, при който извивката на корниза се появява на фасадата, гледаща към морето; полукръгъл прозорец, разделен на три части от два мулиона ( нарича се още термален)

Доколумбова архитектура - 900г. пр Хр - 1532г.; включва архитектурата на развитите цивилизации, които населявали района на Мезоамерика (цялата територия на Мексико,части от Гватемала, Белиз и Хондурас) още от 900г. пр. Хр. до завладяването от испанците през 1519г. Величествени пирамиди, платформи, площади, игрища за свещената игра с топка, алеи за шествия, а също и жертвени олтари били местата за извършване на религиозните ритуали, от които зависел всекидневният живот.

Домус - къща, която се състои от стаи, наредени около вътрешен двор и произлезли от етруските модели.

Дорийски ордер - развит в земите, населявани от дорийците - основни представители на гръцкия народ.Той станал предпочитаният стил в континентална Гърция и западните колонии ( Южна Италия и Сицилия), познати заедно като Магна Греция ( "Велика Гърция"). Дорийският ордер достигнал своя връх на развитие в средата на 5 век пр.Хр. и бил единственият от ордерите, който бил приет от римляните.Характеризира се с мъжественост,сила и твърдост.

Дяконикон - южното помещение на християнския храм, в което се съхранявали евангелията.

Ехин - Кръгла "възглавница" е криволинеен изпъкнал профил в горната част на колоната на дорийския капител

Живописен стил - Стил в изкуството, характерен с влиянието на византийската архитектура;симбиоза между архитектурна форма и декоративна керамична украса.

Зали чайтя - служели за храмове с обществени богослужения и могат да бъдат сравнени както по план, така и по предназначение с романските и готическите църкви.За разлика от църквите обаче, чайтя най-често представлявали пещери, изсечени в скалата с помощта на дървени чукове и железни длета.

Зикурат - Буквално "заострено възвишение", описва правоъгълен насип, издигнат стъпаловидно и увенчан с храм.Той е израз на стремежа на вавилонците да достигнат до небесата.

Ишидоро - Фенери от дърво или камък, заемат външните пространства на път към светилището, а могат да бъдат открити и в домашните градини.

Имплектон - Имплектонът представлява плътна маса от чакъл и неодялсн камък, който е споен от бял хоросан.
В състава на този строителен материал влизат и керамични ядки. Прави се за повишаване на здравината и устойчивостта.

Калдариум - в древен Рим - стая, в която се взима гореща баня

Камбанария - специална култова постройка или част от архитектурен ансамбъл.Обикновено представлява висока кула, по-висока от основната сграда на храма, където са монтирани от една до множество камбани, с които вярващите се призовават за богослужение.Появява се след 4в., когато камбаните започват да навлизат като страничен елемент в християнския култ, но се разпространява широко в по-късния етап от средновековието, приблизително между 9 и 12в.

Кампаниле - от италиански - камбанария


Канелюри - Представляват надлъжни жлебове по колона. Характерни са за дорийския стил.


Канефори - женски фигури с кошници на главите


Кантилевър - Кантилевърът е конзолна греда, закрепена в единия край чрез тежестта на конструкцията над нея и поради това издържаща товара по цялата си издадена дължина.


Капител - от лат. caput- глава; горна част на колона или пиластър.Оформянето на капитела в античната архитектура зависи от вида на класическия архитектурен ред

Кариатида - (гр. καρυάτιδα, буквално девица от Кария) е женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда.
В България кариатиди могат да се видят в Свещарската гробница. Десет каменни статуи с одежди като обърнати цветни чашки обточват трите стени на гробницата и "поддържат" купола с ръцете си.

Картуш - характерна декоративна барокова форма; елипсовидно пано с издадени или извити краища, използвано във фасадите на дворци или църкви като рамка за гербовете, или като напълно декоративен запълващ мотив

Клересторий - Най-горният ред прозорци, които осветяват вътрешните пространства в църквата

Колона - Вертикална опора, състояща се от база, ствол и капител.В класическата архитектура гърците комбинирали колоната с антамблемана при поддръжката на покривните конструкции.Римляните, от своя страна използвали колоните по-скоро с декоратина,отколкото с конструктивна цел,като предпочитали системата с арки пред гръцката трегерна система

Колонада - Редица от колони

Колоси - монолитни (изсечени от един каменен блок) статуи, изобразяващи фараона като божество - изправен или седнал, с короните на Горен и Долен Египет царска перука

Композитен капител - В своя архитектурен трактат "За строителството" Алберт за първи път в литературата споменава за отделен архитектурен ордер, който той нарича италийски. Впоследствие той е наречен композитен ордер, тъй като включва коринтски акантови листа и йонийски волути.

Композитен ордер - римляните разработили композитния ордер, като комбинирали коринтския ордер с йонийския капител най-вероятно още по времето на Август

Конзола - открит елемент, който краси софитите на верандата и поддържа надвисналите стрехи

Коринтски ордер - Третият гръцки ордер, който се развил последен.Най - ранните документирани образци на коринтски стил са храмът на Aполон Eпикурейски (при интериора) в Баса ( 429 - 390г.пр,Хр.) и Хорагоският паметник на Лизикрат в Атина (335-334г. пр,Хр.), при външното оформление.За разлика от дорийския и йонийския ордер, коринстският не бил конструктивна система.Той бил изцяло декоративен,а въздействието му се дължало почти изцяло на сложните растителни мотиви по капитела.

Kорниз - издаден декоративен пояс,завършващ стените

Крепидома - каменна платформа, върху която били издигани гръцките храмове.Имала три стъпала.Най-горното стъпало, на което стояли колоните се нарича стилобат

Крестерия - Назъбен парапет на бойна кула

Крипта - помещението под нивото на църквата

Кръстовиден план - разпространена форма за мартириите и мавзолеите във византийската архитектура.Мавзолеят на Гала Плацидия е ранен образец, при който едното рамо е леко издължено и оформя кръст

Кубовиден капител - капители с кубовидна форма,получена при взаимното проникване на куб и полусфера.Има малки йонийски волути, комбинирани със стилизирани растителни мотиви с дълбоко подкопаване на камъка около тях

Купол - вид свод; може да бъде изграден над кръгъл, многоъгълен или елипсовиден план, както и да получава различни профили.Формата произлиза от кръглите колиби, построени от огънати млади дръвчета, завързани в центъра и покрити със слама.Формата символизира небесния свод и често е знак за власт.

Купола - куполовидна постройка (лантерна) върху закръглен купол

Къща-орне - малки вили, обикновено разположени извън града или в парк.Те имат доста груба външност и показват много от характерните за живописния стил черти: сламени покриви, прозорци с армирани стъкла, челни дъски, декоративни комини и веранди


Лизени - ъглите на зданието се състоят от редуващи се по размер дялани камъни(лизени), които се редят хоризонтално до самия ръб на ъгъла на сградата, като обикновено очерават страните на различни павилиони

Мартирий - постройките, издигнати за почитане на мъченици, или свещени места, също били планирани централно.В Калат Семан голям кръстовиден мартирий възпоминава стълба, на който св.Симеон Стълпник е прекарал последните дни от живота си

Мастаба - най-ранните образци на египетска архитектура - гробници; гробница - платформа

Мегарон - централен комплекс на двореца и главна жилищна част.Той представлявал дълъг,тесен комплекс, който се състоял от покрита веранда с колони(наречена от Омир етуза), предверие(продомус) и същински мегарон

Мокарбес - испанска дума за мукарнас(пчелна пита), който в Испания бил също така позлатен или оцветен с голямо разнообразие на багри

Найку - вътрешно светилище, отредено на бога на императорския род, а външното светилище геку - на местния бог

Олтар - Издигната структура, в която се извършват богослужения.Служел е и за извършването на жертвоприношения.В християнските църкви е декориран

Опус ретикулатум - кофраж от парчета туф, оформени пирамидално и подредени по диагонал.

Опус сектиле - мраморни камъни, които оформяли геометрични мотиви

Оранжерия - по-декоративна версия на парника, изградена от желязо и стъкло и с много големи прозорци. Може да бъде както отделна постройка, така и свързана с основната къща

Орхестра - мястото, където се разполага хорът, в чиято централна част е олтарът на Дионис.От двете страни на орхестрата има два входа,наречени пароди - през тях влизат хорът и актьорите.Десният парод се използва от гражданите, а левият - 2 от селяните и чужденците.Зад орхестрата е проскене - мястото,където се разполага декорът.Съблекалнята на актьорите се нарича скене, а самото помещение,на което се играе - театрон.

Паладианизъм - произлиза като дума от името на един от късноренесансовите италиански архитекти- А.Паладио.Това е направление в архитектурата през 18в.Характерното за него е олекотеността, удължените колони, с много отвори по фасадите и елегантна, почти незабележима и фина скулптурно-декоративна украса

Палестра - частна гръцка школа по борба

Параклис - малък християнски храм, място за преклонение, за частно богослужение, често прикрепен към по-голям обект като църква, дворец, колеж,болница, затвор или гробище, но понякога може да е по-голяма самостоятелна постройка.Католическите и протестантските параклиси често са много по-големи по размери от източноправославните.Предназнчението на параклиса е да служи за място за молитва на вярващите християни, към него обикновено няма прикрепен редовен свещеник, затова литургиите и тайнствата не се извършват редовно.

Партенон - символ на белокаменна Атина; Партенонът е главният храм на Атинския акропол, посветен на Атина Палада.Строителството му започва през 447г.пр.Хр., а освещаването на храма е през 438г.пр.Хр. по време на празника Панатенеи.Някои части на храма (преди всичко скулптурните украси) са завършени към 432г. Партенонът се смята за шедьовър на древногръцката архитектура и символ на гръцкия гений

Перистил - колонада, ограждаща градина, която често била украсена с фонтан и статуи

Пиано нобиле - представителен първи етаж от сграда

Пиластър - плитки стълбове с правоъгълен профил, декоративни са и нямат конструктивно предназначение.Украсата им може да бъде от мрамор, щук или боя

Пирамидион - позлатен, пирамидообразен камък, изписан с молитви

Плъзгащ се прозорец - остъклен прозорец от две дървени рамки, които се приплъзват вертикално.Използвани през 18 и 19в., плъзгащите се прозорци се свързват най-вече с архитектурата от епохата на кралете Джордж 1 - 4

Пронаос - "Залата пред Великото място", въвеждаща зала на храма,поддържана от колони;вход към обиталището на бога

Просцениум - През елинистическата епоха театралното действие било пренесено от орхестрата в/у покрива на просцениума (още наричан проскене)

Пуук - стил в архитектурата на древните маи, кръстен на хълмовете в Северен Юкатан; възходът на град Ушмал на мексиканския п-в Юкатан; възходът на град Ушмал на мексиканския п-в Юкатан настъпил по-късно и той продължил да процъфтява в пълния си блясък дълго след като Тикал, Паленке и другите велики градове на югзападнали през 9в.

Розетка- обли камъни, много от които са украсени с резба;поставят се на пресечните точки на ребрата на сводовете и най-вече в централната част на сводовата конструкция

Ротонда - ротондата е кръгъл или многоъгълен храм.Предполага се,че този тип църкви датира от времето, когато е имало обособени храмове, където е извършвано кръщението - баптистерий

Рустика - състои се от хоризонтални редове рязан камък,чиито ръбове са издялани(скосени), обикновено под ъгъл 45 градуса, и чиято издадена повърхност е изгладена или грапава, и внушава солидност и цялостност

Рустициране - използване на големи каменни блокове,което визуално придава стабилност на сградата и създава впечатление за мощ и солидност

Сакбе - издигната бяла алея, предназначена за шествия

Свод - сводовете представляват две успоредни стени, които според начина, по който са оформени и подредени камъните, постепенно се приближават една към друга, издигайки се нагоре, докато накрая се съединяват от включов камък

Сляпа аркада - запълнени с камък стени, например в църквите, където трилистната аркада продължава пред стълбище

Стела - плоча с надпис; в древен Египет - каменна или дървена плоча, обикновено по-висока, отколкото широка, поставена с погребална или възпоменателна цел, украсена с имената и титлите на покойника.Името идва от гръцки, "стела" - стоящ блок

Стилобат - за атинските храмове било характерно, че са повдигнати на платформи, или стилобати, които били частично или цялостно съставени от стъпала

Стоа - покрита структура с колонади; служела да предпазва от вятър и дъжд, а също и да осгурява място за разходки и разговори

Стреловиден прозорец - характерен за готическия и византийския стил; висок и тесен, завършващ с арка, която в повечето случаи е заострена, но се срещат и закръглени варианти

Тамагаки - дървена ограда от хоризонтални дъски, прикрепени към вертикални стълбове

Тамбо - сервизна къща, построена по пътищата на инките; служела като място за почивка на вестоносците

Тореон - кула; малко светилище в центъра на разрушения град на инките Мачу Пикчу

Торий - Основен елемент, а също и една от най-ранните архитектурни форми на шинтоисткото светилище; порта.Конструкцията се състои от вертикални дървени стълбове, обикновено забити директно в земята, поддържащи два хоризонтални трегера

Тоскански ордер - произлиза от eтруските и може да бъде видян при гробниците им.Въпреки че римляните приемали, че той е наследен от типично италийски образци, тосканският ордер от римските паметници всъщност е по-близък до гръцкия дорийски ордер, отколкото до който и да е етруски образец.За разлика от дорийския ордер, тосканският има гладък фриз и няма мутули на корниза

Триглифен фриз или мотив - образувал се от полурозети, разделени от вертикални ленти, и оформял непрекъсната редица

Форум - неправилна група от сгради; представлявал общественият, религиозният, търговският и политическият център на римския град.Форумът съчетавал осово разположените етруски пазари с гръцките агори с колонади

Френски ордер - ордер със ствол на колоната, който е разделен на пояси с редуваща се дебелина, канелюри и украсени пръстени

Френски прозорец - те са разновидности на прозорците на панти, издигащи се до нивото на вратите и спускащи се чак до пода.Отварят се навътре или навън

Фронтон - отличителен елемент за голяма част на античната архитектура; фронтоните са завършващите части на стените на сградите, формирани от полегатите наклони на покривните скатове и обикновено разположени над портика

Хижа - представлява малка жилищна постройка, разположена на територията на имението

Хипокауст - система на отопление при римляните; вид подово отопление, при което топлината от една централна пещ била превеждана под пода и през тръби в стените.Дворецът на Домициан също се отоплявал с таква система

Хисаши - къс допълнителен покрив,често се подава изпод стряхата на основния покрив и е направен от широки тънки дъски, поддържани или от стълбове, или от конзоли

Хондо - Зала с образи за поклонение

Хор - пространство в църквата, където се помещава хорът

Цвете с топче - цветето с топче в средата е характерно за периода на декоративната готика

Цeла - в целата, или наоса, в центъра на храма се намирала статуята на божеството

Циклопска зидария - несъразмерни, необлицовани редове от камък, които създават разнообразна структура в древна Гърция

Цирк - у древните римляни - открита обикновено пясъчна aрена и място за конни състезания с колесници, а по-късно и за други зрелища

Чак-Мол - Статуи на полегнали човешки фигури; срещат се както в религиозни, така и в светски здания в Тула и Чичен Итца

Чуандоу - типична употреба на система от колони и напречни греди в китайската архитектура.Тя се различава от по-официалната система тайлан по това,че тежестта на покрива се носи директно от колоните,които се издигат последователно към билото му и поемат надлъжните покривни греди

Чулпа - гробнични могили отпрeди инките; строени, за да бъдат погребвани в тях мъртвите, заедно с всичко, което притежавали

Шато - от фр. - замък;също така и малка къща в града или в провинцията

Шеврон - Колона с набраздени капители, която поддържа дълбоко разположени редове от скулптурни орнаменти със зигзаговидна форма

Щукатура - пластичен релеф, по-често с орнаментална форма.Изработва се от цимент, гипс, мраморен прах и свързващи вещества