21.09.09 г.

on
Навикът се изгражда постепенно, неговото формиране преминава през три основни фази:

Първата фаза обхваща изучаването и овладяването на отделните движения и обединяването им в едно действие. На този първоначален етап действието се извършва бавно и несигурно, допускат се грешки и излишни движения, липсва пълна координация между отделните движения. Действието се извършва при пълен контрол на съзнанието, с пълна съсредоточеност на вниманието, изразходва се излишна енергия. Когато някой се учи да кара кола, отначало трудно може едновременно да работи с кормилото и лоста за скоростите и да следи пътната обстановка. Той допуска грешки, трудно преминава от едно движение към друго в необходимата последователност, изпитва напрежение и цялото му съзнане е съсредоточено в извършваното действие, движенията му са неуверени и некоординирани.

Втората фаза в изграждането на навика обхваща отстраняването на навика обхваща отстраняването на грешките и постигането на пълна координация на движенията. Действието се извършва без излишно напрежение, заема се съответната най-удобна поза. На този етап от развитието на навика обаче е необходима все още пълна съсредоточеност и контрол на съзнанието.

През третата фаза в изграждането на навика се усъвършенства и автоматизира действието чрез упражняване. Движенията стават точни, координирани и по-бързи. Намалява и контролът на съзнанието, което дава възможност за по-голяма разпределеност на вниманието. Автоматизирането на действието обаче не означава напълно изчезване на контрола на съзнанието - навикът не е несъзнателен автоматизъм. Постигането на все по-голямо съвършенство на изпълнението на действието означава изместване на вниманието от изпълнителските движения към по-висока ефективност и качество на резултата. Пианистът - виртуоз, след като напълно е овладял техниката на свиренето, се стреми към по-високо майсторство и интерпретиране на творбата.

Най-висока степен на овладяване на навика е майсторството - бързото, точното и творческо изпълнение на дейността.

Условия за формиране на навиците спомагат редица обективни и субективни фактори.
Обективни фактори за изграждане на навиците са брагоприятната работна обстановка, доброто качество на материалите, съоръженията, инструментите, машините, уредите.
Към субективните фактори за формиране на навиците се отнасят доброто състояние, мотивите, интересите на индивида и неговите волеви качества. Важно условие за изграждането на навиците са и взаимоотношенията в колектива, неговата целенасоченост, емоционален "климат".
Между различните навици съществува връзка и взаимодействие. Старите навици влияят върху новите положително и обратно - старите навици могат да пречат за усвояването на нови навици. Полезното пренасяне на едни навици върху други се наричат трансфер (пренос). Вредно влияние на навиците, затрудняващо изграждането на нов навик, се нарича интерференция на навиците. При продължително откъсване от дадена дейност навикът се деавтоматизира и за неговото възстановяване са нужни нови усилия. Ако след овладяването на чужд език дълго време престанем да говорим на него, изпоздването му става все по-трудно. Добър работник, който е прекъснал няколко години работата си на струг, не изпълнява тази дейност с предишното съвършенство. Ако след завършването на училище дълго време не се занимаваме с учебна дейност, настъпва деавтоматизация на учебните навици.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодарим за коментара! :)