Беладона (Atropa belladonna) е многогодишен храст от семейство Картофови (Solanaceae).Родовото Atropa идва от името на богинята от гръцката митология Атропа. Според митът с човешките съдби се разпореждали три богини от подземния свят: най-малката - Клото, държала хурка, средната - Лахезис, предяла нишката на живота, а най-голямата Атропа, можела винаги, щом пожелае, без милост да я прекъсне. Именно това име е избрал Карл Линей за родово на растението вероятно поради силната му отровност. Видовото име bella donna - на латински означава хубава жена. Името идва от там, че в древен Рим знатните дами накапвали от сока от плодовете в очите си, при което се разширявали зениците им, което се смятало за висша проява на красота.
Други наименования, под които е известна беладоната са лудо биле, старо биле, бимбилик, отровно биле. Разпространена е в Европа, Северна Африка и Западна Азия. Вирее в сенчести, влажни участъци с почви, богати на варовик.
Беладоната има обли, зелени листа и камбановидни цветове в лилава окраска. Плодовете на растението са мерни и лъскави, с диаметър около 1 см.Цъфти през м.май-юли, а плодовете зреят през м.юли-септември. Височината, която достига е около 1м.
Действие
Беладоната притежава спазмолитични свойства, в резултат на което имат болкоуспокояващ ефект при спазми на гладката мускулатура; потискат секрецията на секреторните жлези, ускоряват сърдечния ритъм; атропинът и хиосциаминът притежават възбуждащо влияние върху централната нервна система, а скополаминът – успокояващо.
Приложение
Растението се прилага за лечение на заболявания на храносмилателната система (стомашна язва, гастрит, чревни колики, повишена киселинност), заболявания на дихателните органи (бронхиален задух, бронхит), на пикочно-половите органи (класическо средство против “бъбречна атака”, т.е. при бъбречно-каменна болест, спазми на пикочопроводите), възпаление на жлъчката и жлъчно-каменната болест; освен това растението се препоръчва при магарешка кашлица, спастичен запек, епилепсия, хорея, прекомерно потене, невралгия, при безсъние, при “кокоша слепота”, критична възраст (климакс) при жената.
Българската народна медицина препоръчва корените на лудото биле при безсъние, парализи, нощно напикаване и изпотяване, хистерия, морска болест, в очната практика и др. Коренът, смлян на брашно, се употребява също при гнойни рани, рани от изгорено, при подсичане (за посипване), а смесен със свинска мас1:50 – мазане при хемороиди. Листата му заедно с татула се използват за пушене при задух и др., а също като противоотрова при отравяне с гъби и морфин.
В световната медицина се прилага препоръчаното от българския народен лечител Иван Раев лечение на паркинсонизма (сънната болест) с корените на лудото биле. Той го е давал по следния начин: 30 г корени от Беладона се варят 30 мин. В 600мл бяло вино заедно с една кафена чашка животински въглища. Прецежда се и се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене 3 дни поред. Следващите дни дозата се увеличава до 4 чаени лъжички дневно. Три часа след взимането на виното се приема малко настъргано индийско орехче и се дъвчат корени от блатен аир.
Начин на употреба
Беладоната е силно токсично растение, което съдържа алкалоида атропин. Има случаи на отравяния, причинени от плодовете или листо. Коренът на растението е най-отровната част на растението.
Не се препоръчва употреба в домашни условия без лекарско предписание. Силно отровно е!
Сухота в устата и гърлото, жажда, мидриаза с парализа на акомодацията, зачервяване на лицето, тахикардия, повишена температура, възбуда, делир, зрителни халюцинации, гърчове. Токсичния ефект може да се прояви не само при поглъщане, но и при допир на растението с кожата на ръцете, лицето и очите [Воденичаров & Петров, 2001].
Провокирано повръщане, ако пострадалият не е в кома. Стомашна промивка с 0,02-0,05% воден разтвор на калиев хиперманганат, медицински въглен, солево очистително. Физиологични антидоти са както пилокарпинът и физиостигминът, така и прозеинът - могат да се повторят след 10-20 min. При гърчове - противогърчови средства [Воденичаров & Петров, 2001].
Други наименования, под които е известна беладоната са лудо биле, старо биле, бимбилик, отровно биле. Разпространена е в Европа, Северна Африка и Западна Азия. Вирее в сенчести, влажни участъци с почви, богати на варовик.
Беладоната има обли, зелени листа и камбановидни цветове в лилава окраска. Плодовете на растението са мерни и лъскави, с диаметър около 1 см.Цъфти през м.май-юли, а плодовете зреят през м.юли-септември. Височината, която достига е около 1м.
Действие
Беладоната притежава спазмолитични свойства, в резултат на което имат болкоуспокояващ ефект при спазми на гладката мускулатура; потискат секрецията на секреторните жлези, ускоряват сърдечния ритъм; атропинът и хиосциаминът притежават възбуждащо влияние върху централната нервна система, а скополаминът – успокояващо.
Приложение
Растението се прилага за лечение на заболявания на храносмилателната система (стомашна язва, гастрит, чревни колики, повишена киселинност), заболявания на дихателните органи (бронхиален задух, бронхит), на пикочно-половите органи (класическо средство против “бъбречна атака”, т.е. при бъбречно-каменна болест, спазми на пикочопроводите), възпаление на жлъчката и жлъчно-каменната болест; освен това растението се препоръчва при магарешка кашлица, спастичен запек, епилепсия, хорея, прекомерно потене, невралгия, при безсъние, при “кокоша слепота”, критична възраст (климакс) при жената.
Българската народна медицина препоръчва корените на лудото биле при безсъние, парализи, нощно напикаване и изпотяване, хистерия, морска болест, в очната практика и др. Коренът, смлян на брашно, се употребява също при гнойни рани, рани от изгорено, при подсичане (за посипване), а смесен със свинска мас1:50 – мазане при хемороиди. Листата му заедно с татула се използват за пушене при задух и др., а също като противоотрова при отравяне с гъби и морфин.
В световната медицина се прилага препоръчаното от българския народен лечител Иван Раев лечение на паркинсонизма (сънната болест) с корените на лудото биле. Той го е давал по следния начин: 30 г корени от Беладона се варят 30 мин. В 600мл бяло вино заедно с една кафена чашка животински въглища. Прецежда се и се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно преди ядене 3 дни поред. Следващите дни дозата се увеличава до 4 чаени лъжички дневно. Три часа след взимането на виното се приема малко настъргано индийско орехче и се дъвчат корени от блатен аир.
Начин на употреба
Беладоната е силно токсично растение, което съдържа алкалоида атропин. Има случаи на отравяния, причинени от плодовете или листо. Коренът на растението е най-отровната част на растението.
Не се препоръчва употреба в домашни условия без лекарско предписание. Силно отровно е!
Признаци за отравяне с беладона
Сухота в устата и гърлото, жажда, мидриаза с парализа на акомодацията, зачервяване на лицето, тахикардия, повишена температура, възбуда, делир, зрителни халюцинации, гърчове. Токсичния ефект може да се прояви не само при поглъщане, но и при допир на растението с кожата на ръцете, лицето и очите [Воденичаров & Петров, 2001].
Първа помощ при отравяне с беладона
Провокирано повръщане, ако пострадалият не е в кома. Стомашна промивка с 0,02-0,05% воден разтвор на калиев хиперманганат, медицински въглен, солево очистително. Физиологични антидоти са както пилокарпинът и физиостигминът, така и прозеинът - могат да се повторят след 10-20 min. При гърчове - противогърчови средства [Воденичаров & Петров, 2001].
0 коментара:
Публикуване на коментар
Благодарим за коментара! :)