АРХИТЕКТУРАТА НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ - Архитектурни Профили

АРХИТЕКТУРНИ ПРОФИЛИ
Архитектурният профил представлява очертанието на напречния разрез на архитектурния елемент. Профилът се състои от главни и второстепенни елементи.
Главните елементи имат такива размери и украса, че доминират ви-зуално над второстепенните. Ме-жду главните и второстепенните елементи винаги има ясна и контра-стна пропорция, която ги разгра-ничава. Елементите на профила, според очертанията си се делят на криволонейни и праволинейни. Основно правило при древногръ-цките ордери е задължителното редуване на праволинейни и кри-волинейни и на главни и второ-степенни профили, целящо отчет-ливото им възприемане. Второто правило е никога да не се допуска повтарянето един до друг на сходни по форма, значение или размери профили.

ПРАВОЛИНЕЙНИ ПРОФИЛИ
Пояс – плосък профил във вид на широка лента, украсена с рисувани или скулптирани орнаменти (меандри, плетеници и др.)
Тения – плосък, тесен, лентообразен, значително надвесен, чиято долна част често се оформя криволинейно.
Листел – извънредно тесен, почти еднакъв с тенията, най-често комбиниран с криволинейните профили на базите и капителите.
Плинта – квадратна плоча в основата на базата наколоната, която никога не се украсява с допълнителни профили или декорации.


КРИВОЛИНЕЙНИ ПРОФИЛИ
Торус – конвексен елемент с различен профил, почти винаги комбиниран с плинта, над която никога не се надвесва. Има гладка или канелирана повърхност, която понякога се украсява с плетеници, лаврови листа и ленти, сноп пръчки с ленти. Трохил – конкавен профил, обратен на торуса, с различна височина и вдлъбнатост. Лизис (прав и обратен) – дъговидно извит
Дорийска кима (7)– много сложен за изпълнение в камък профил, поради което никога не се украсява с пластична, а само с рисувана украса (листа).
Йонийска кима (права и обратна) – представлява изпъкнал (конвексен) профил с яйцевидно-копиевидна украса, първоначално рисувана, а по-късно –пластична. Появява се в/у дорийските капители през късноелинистическата епоха.
Лесбийска кима – S-образен изпъкнал профил, украсен със сърцевидни остри листа. Помежду им е поместен връх на копие или връх на трети лист.
Талон – прав и обратен. Профилът е същия като на кима, но не е украсен.
Сима – права и обратна. Наричана е още “лебедова шия”. Гърците я украсяват с палмети.
Астрагал – тесен полуцилиндричен профил. През класическата епоха украсява йонийски капители, фризове и архитрави. През елинизма има широка употреба в архитектурната декорация. Заедно с йонийската кима се въвежда при дорийския капител през късно елинистическата епоха.
Кордон – подобен на астрагала, но имитира усукана връв.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА АРХИТЕКТУРНИТЕ ПРОФИЛИ

В основите на стени и колони се използват: плинта, торус, трохил и обратните криволинейни профили (лизис, талон, кима и сима). В профила на капитела и в корниза се използват прав талон и кима. За увенчаване на архитектурната цялост се използва лизис и сима. За декориране на гладки стени се използват астрагал, кордон, лента и фестон.


ПРОИЗХОД, ХАРАКТЕР И ЕЛЕМЕНТИ НА ДОРИЙСКИЯ РЕД Най-важното за гръцката храмова архитектура, където е основното приложение на ордерите може да се синтезира така: ПРОИЗХОД на храма – от мегарона. НАОСЪТ – с ос И-З, вход на И, така че първите слънчеви лъчи да огреят статуята на божеството. Това определя и голямата височина на входния отвор. ПРОНАОСЪТ е двуколонно предверие, обградено отстрани с анти, поради което храмът се нарича АНТОВ. В плана на антовия храм има само наос и пронаос и затова той е най-близък по тип до микенския мегарон. АНТОВ ХРАМ С ПОСТИКУМ – когато композицията на пронаоса се повтаря отзад. АДИТОН – недостъпно за масовата публика помещение, с вход към наоса, в което е разположена статуята на божеството. ОПИСТОДОМ – отворено назад помещение на храма, което служи за склад за ценности. Най-съвършената форма на храма се постига, когато той е обгърнат от колонади по четирите си страни. Всички храмове до VI в. пр. Хр. са с правоъгълна форма. През VI в. се появяват три типа храмове с кръгтла форма: аптер, моноптер и тотлос. VI в. е времето, когато: се установяват най-важните типове, форми и композиции; усъвършенства се техниката на строителство; канонизират се обществените и фортификационните сгради и съоръжения.

ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ГЕОМЕТРИЧНАТА СХЕМА Те били открити едва в средата на XIX в. и на пръв поглед изглеждали като грешки в строителството. Всъщност се оказва, че тези “грешки” представляват насочени корекции, които засилват художествената изразителност на архитектурния паметник. Частични аномалии се срещат в някои храмове още преди V в. Оказва се, че принципите на тези корекции са известни още преди това на египтяните. Едва през първата половина на V в. оптическите корекции стават цялостна система и започват да се прилагат последователно. Те стават характерни за дорийския ред и атическата архитектура.

ГЕОМЕТРИЧНИ АНОМАЛИИ И ОПТИЧЕСКИ КОРЕКЦИИ 1. Хоризонталните линии на крепидомата стават конвексни. 2. Хоризонталните линии на антаблемана също стават конвексни и следват линията на стилобата. 3. Осите на колоните са почти незабележимо наклонени към централната вертикална ос на храма. 4. Стените също имат слаб наклон навътре 5. Горният край на антаблемана също има слаб наклон към стената на наоса. 6. Върхът на фронтона е с лек наклон напред. 7. Ъгловите колони на птерата са леко удебелени. 8. Колоните изтъняват неравномерно (ентазис)

Съществуват различни теории за причината за прилагането на корекциите. Витрувий, който отчита някои от тях предполага, че се налагат от естетически съображения. Някои от модерните учени ги тълкуват като методи, целящи конструктивна устойчивост на стилобата.. Други приемат, че целта е по-лесното отводняване на стилобата. Трети ги отдават на интуицията на строителите, които чрез прилагането им решават всички изброени проблеми. Всъщност ние никога няма да узнаем истинската причина и смисъл на тези явления, но несъмнено общото им въздействие придава неповторимост на древногръцката архитектура.

ПРОИЗХОД, ХАРАКТЕР И ЕЛЕМЕНТИ НА ДОРИЙСКИЯ РЕД
Дорийците се преселват в Гърция през Х в. пр. Хр. Заедно с йонийците са двете племенни групи, които дават характера на древногръцката архитектура. Сама за себе си, архитектурата винаги е огледало на националната душевност и епохата. Този факт се олицетворява в различните течения на древно-гръцката архитектур. Тъй като дорийците са войни, в архитектурната си изява те избягват декора-тивните ефекти и се стремят към строгост на линиите и формите. За разлика от тях, йонийците, които са под влияние на ориенталската архитектура на речните цивилизации създават фина и изящна до поетичност архитектура.
Същността на древногръцката архитектура е ясно изразена в дорийския ред чрез тясното съгласуване между конструктивните и декоративни форми и закономерното и хармонично свързване на отделните елементи.




Системите и елементите на гръцката архитектура се развиват в сакралното строителство. Негова главна тема е храмът с обиколна галерия (периптер). След началното паралелно развитие в дорийските и йоиийските области се стига до ясна диференциация на ордерните систсми. В континентална Гърция и Западна Велика Г'ьрция се налага дорийският ордер. Още в архаичния период проблемите на прехода от дървен кьм каменен градеж се решават и всички елементн придобиват общопризната форма. Обиколната галерия (перистаза) има чисто естетическа функция. Тя превръща наподобяващата кыца непретенциозна насочена сграда на ранноархаичния храм във всестранно пластична скелетна постройка. Освободена от фуикционалната зависимост, тя вьплыцава представата на идеална архитектура. В ъглите на храма триглифът маркира двустранно края на антаблемана и оста на колоната.



Крепидомата е платформата, върху която се издига дорийският храм. Той се състои от две части – стилобат и стереобат. Стереобатът е изграден от плътна каменна зидария под местата, където са разположени вертикални конструктивни елементи (колони, стени). Тази зидария е от блокове с внушителни размери (1,60 х 0,85 х 0,80). Останалото пространство е запълнено с трошляк и бракувани в каменоломните блокове.
Стилобатът е изграден от каменни блокове по-твърд и устойчив на износване камък.
Дорийската крепидома най-често е тристъпална. В архаичните храмове (до VI в.) височината на стъпалата е сравнително малка и позволява изкачването им. По-късно стъпалата се съобразяват не с човешкия мащаб, а с мащаба на храма и стъпалата постепенно губят утилитарността си. Те стават твърде високи и за преодоляването им се строят рампи и допълнителни стъпала (вмъкнати или изсечени).

През архаиката стъпалата са гладки, а през класическата епоха се появяват и профилирани. Подовата настилка на птерата и наоса е от дебели, квадратни или правоъгълни плочи със значителни размери (1,80 х 1,20 х 0,20 м).

ЕЛЕМЕНТИ НА ДОРИЙСКИЯ РЕД

КОЛОНА Ордерната колона, с редки изключения се състои от база, тяло и абак. В най-древните дорийски паметници колоните са били дървени. Те са прототип на появилите се по-късно каменни колони. Дървените имали примитивна каменна база. С появата на каменните колони, които били достатъчно дебели в основата си, базите станали излишни. Така дорийската колона стъпва направо върху стилобата – без база. ТЯЛО НА КОЛОНАТА За да се откроява по-добре на фона на стената, тялото на дорийската колона е канелирано. В началото канелюрите били по-плитки, а по-късно стават по-дълбоки, но броят им остава винаги 20. Всеки две съседни канелюри се пресичат в остър ръб и много рядко в плосък (целящ избягване отчупването на ръба при транспорт и монтаж). Ролята на канелюрите е да подчертават стройността на колоната и да изявяват статичната й функция. Канелюрите се маркират в двата края в каменоломната. Маркировката служи за отправна точка и едва след монтажа канелюрите се одялват напълно като се започва отгоре и се слиза надолу. В началото тялото на колоната е монолитно. Поради поримитивната техника на повдигане, транспортирането и монтирането били много трудни операции. Затова през класическата епоха тялото на дорийската колона се изпълнява от барабани.

Свързването на квадрите и барабаните е без спойка. То изисква перфектна обработка на допирните повърхности, така че фугите остават почти незабележими. През VI в. допирните повърхности се одялват гладко, а от V в. нататък – с анатирозис (оглаждане само по венеца, което води до икономия на време и труд. Отделните части на колоната се свързват с помощта на вертикални дървени или метални връзки (втулки) Дървените са от маслиново или друго силно смолисто и хидрофобно дърво, а металните от желязо или бронз. Металните предварително се прикрепват с разтопено олово към горно лежащия архитектурен елемент. Към отвора в долно лежащия се издълбава плитък улей, по който се налива разтопено олово. Улеят винаги показва позицията на елемента - т.е. горната му повърхност. Хоризонталните връзки между отдел-ните елементи представляват дьрвени или мвтални ско6и с П-образна форма или т.н. лястовича опашка. Те също лягат в предварително оформени легла и се заливат с разтопено олово и позицията им е индикатор за определянето на горната повърхност на елемента.

ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ПОВДИГАНЕ НА КАМЪК ЕЛЕНГ - S образна метална кука. Използва се само за повдигане в близост до мястото на монтажа, за да могат да се освободят въжетата. Служи за повдигане на мек и твърд камък. За допълнителното наместване на блоковете, в страничните им допирни повърхности се оформят U-образни улеи, в които се слагат въжетата. След откачането на еленга, въжето се издърпва от едната страна.
ВЪЛК - метално приспособление от подвижни пластини и скоба за окачване на въжето. Служи за повдигане на елементи от твърд камък (поради опасност от отчупване). С течение на времето и развитието на реда ТЯЛОТО НА ДОРИЙСКАТА КОЛОНА става по-стройно, коничността му намалява, а ентазисът се променя: в по-ранните храмове линията му е по-изпъкнала и максималната издутина е около втората третина на тялото, а през V в. линията на ентазиса става по-опъната и максималната издутина слиза по-надолу - към средата на тялото.


ДОРИЙСКИ КАПИТЕЛ Състои се от шийка, ехин и абак. До V в. на някои места капителът бил украсяван с листа. Шийката в най-долната част и се явява продължение на тялото. Ехин - основният конструктивен елемент на дорийския капител. В долната си част е украсен с АНУЛИ - пръстеновидни бразди, които визуално отделят ехина от шийката. Абак - гладка, непрофилирана плоча, незначитeлно надвесена над eхина. Предполага се, че абакьт е бил полихромно изписан, а ехинът в по-кьсните паметници бил по-често украсяван с рисувана кима и в изключителни случаи - гравиран. В по-ранните паметници, когато колоните били по-ниски, капителът се одялвал от еин блок. По-късно, когато колоните станали по-стройни от един блок се оформял само абакът и ехина. АНТАБЛЕМАН- най-големият и най-тежък елемент на дорийския ордер. Състои се от три части – архитрав, фриз и корниз. АРХИТРАВЪТ му представлява гладка каменна греда или система от греди. Не се украсява, защото е конструктивен елемент. Архитравът може да се разнообрази само с апликирани метални щитове и надписи. Долната му повърхност понякога се е украсява с рисуван орнамент. До VI в. архитравът е монолитен. От V в. нататък е съставен от няколко вертикално или хоризонтално успоредни блока, което е по-иконо-мично и по-сигурно. Всеки две съседни части на архитрава се сглобяват над абака с по-мощта на метални скоби. ФРИЗ: Състои се от две каменни лица и пълнеж от грубо обработени блокове. ВЪНШНОТО ЛИЦЕ е от редуващи се ТРИГЛИФИ (каменни блоковв с вертикални жлебове) и МЕТОПИ (дървени, теракотни или каменни квадратни плочи с пластична и по-рядно с рисувана уфаса). КОРНИЗ: Състои се от два елемента - ГЕЙСОН и СИМА. Гейсонът е основная елемент на корниза и представлява силно надвесени каменни плочи с наклон еднакъв с наклона на покрива.




Симата се състои от наредени една до друга керемиди със специална форма. Тя лежи над гейсона по наклона на фронтона и мого рядко обрьща по страничните фасади. Обикновено по тях, вместо сима, над гейсона са наредени каменни ПАЛМЕТИ, наричани АНТЕФИКСИ. Най-често антефиксите покриват челния отвор на КАЛИПТЕРИТЕ.


ФРОНТОН: Представлява триъгьлна каменна рамка, разположена между корниза на антаблемана и двата корниза по наклона на покрива. Разполага се само по късите страни на двускатните сгради. Каменният триъгьлник, затворен в тази рамка се нарича ТИМПАН. Тимпанът се украсява със скулптурни сцени от митологията. За да се вместят скулптурите, тимпанът е отдръпнат навътре.
ТАВАН НА ПТЕРАТА НА ДОРИЙСКИЯ ОРДЕР Разположен е на височината на корниза. Състои се от носещи греди и каменни касети, запълващи пространството между тях. За олекотяване на касетите, в тях се изси-чали дву- или тристъпални полета, наричани кесони. Понякога върху гредите, вме-сто касети са монтирани стротери. Те представляват каменни плочи с квадратен отвор, затварян с друга, по- малка квадратна плоча. Пре-димствата на стротерите пред касетите е лесния монтаж.
ПОКРИВ Не се различава от съвременната дървена покривна конструкция. Керемидите са наредени върху летви. До VI в. керемидите са от теракота. В началото на VI в. започват да ги изместват мраморни плочи, които били плоски, със сравнително големи размери и жлебове за захващане една с друга и с летвите.


Йонийски ордер
Появява се в края на VIIв. в Йония (западния бряг на М. Азия). Повлиян е от архитектурата на речните цивилизации. В някои от най-древните паметници антаблеманът се състои само от архитрав и корниз. През VI в. дорийският и йонийският ред си влияят взаимно. Йонийскят се влияе от плана на дорийския храм, а дорийският - от богатата архитектурна украса на йонийския. АРХИТРАВ - състои се от три гредички. КОРНИЗ - състои се от т.н. ПОЯС НА ЗЪБИТЕ, имитиращ челата на таванните гредички при дървения покрив. КАПИТЕЛ - формата му произлиза от т.н. дървена възглавница, лежаща между архитрава и колоната. Тя завива в двата си края и обхваща вертикалната подпора. Йонийският ордер има ДВЕ ВАРИАЦИИ: АТИЧЕСКА И МАЛОАЗИЙСКА. Сравнен с дорийския, йонийскят ордер е по-богат на детайли, по-лек, по-изящен, по-пластичен и с по-малко геометрични форми. ЕЛЕМЕНТИ НА ЙОНИЙСКИЯ ОРДЕР - КРЕПИДОМА: Тя е тристъпална в атическия вариант и 7-8 стъпална в малоазийския, което прави храма по-извисен.


При диптерите в този ордер за първи път в гръцката архитектура се появява ПИЕДЕСТАЛЪТ като самостоятелна подпора на колоната. НО! само колоните на челната фаса­да на диптера са с пиедестали. ПИЕДЕСТАЛИТЕ са украсени със скулптурна украса. КОЛОНАТА - Винаги се състои ОТ ТРИ ЧАСТИ. Тя е основния конструктивен елемент в този ордер. Има много стройно тяло, Което налага поставянето на база, която усилва впечатлението за устойчивост и улеснява прехода. БАЗАТА на йонийската колона се състои от един или няколко профилирани диска с диаметьр по-голям от диаметъра на колоната. Между дисковете и стилобата в разположена ПЛИНТА Плинтата създава статическа устойчивост, НО стеснява прохода между колоните и има опасност от отчупване на ъглите й. Затова започват да се прилагат 8 - ъгьлни плочи. БАЗА – разработва се в два варианта. МАЛОАЗИЙСКА БАЗА : в началото тя е без плинта, а по-късно - през класическия период е с плинта. АТИЧЕСКА БАЗА : противоположно на малоазийската тя е по-проста по форма. Плинтата не е характерен елемент на атическата база и тя обикновено (в главните йонийски паметници в Атина) е без плинта. По-ниска и със значително разширение, тази база е по-упростена, но по-изящна. Тези й качества я налагат по-кьсно в римската архитектура. ТЯЛОТО на йонийската колона винаги е канелирано: - през архаиката с 40-44 канелюри с остър ръб; по-късно с 24 канелюри, разделени помежду си с тесни листели, чиято повърхност се слива с повърхността на тялото. За разлика от дорийския ордер, канелюрите са значително по-дълбоки и почти полукръгли в разрез. През архаикапта тялото на колоната е монолитно, а от средата на V в. – от барабани. ЕНТАЗИСЬТ започва от 1та 1/3. Като цяло, тялото е по-стройно и по-малко конично.


1 – Дървени възглавници
2 – Капител със спираловидна форма от
асирийската архитектура
3 – Капител със спираловидни мотиви
от персиийската архитектура
4 – Архаичен йонийски капител, Атина
5 – Капител от о-в Кипър, т. Нат.
“кипърска палмета”
6 – Рисунка на колона с волутен мотив,
Египет 18 династия
7 – Капител от о-в Кипър

Приведените примери на волутен мотив от различни епохи и при различни цивилизации недвусмислено сочат постепенното узряване на идеята за волутната форма.



1 – СХЕМА НА ОКОНЧАТЕЛНО ОФОРМЕН ЙОНИЙСКИ КАПИТЕЛ 2 – СХЕМА НА КАПИТЕЛ ОТ ЕРЕХТЕЙОНА, АТИНА 3 – СХЕМА НА КАПИТЕЛ ОТ ХРАМА НА АПОЛОН, ДИДИМА
ЙОНИЙСКИ КАПИТЕЛ Той е най-характерният и най-оригинален елемент на йонийския ордер. При него, между ехина и а6ака се появява нов елемент - т.н. ВОЛУТЕН МОТИВ. Той произлиза от споменатата вече дървена „възглавница".
ЕЛЕМЕНТИ НА КАПИТЕЛА
1.АБАК - тънка правоъгьлна или квадратна плоча с ехинобиден профил. Лежи непосредствено под архитрава.
2. ВОЛУТЕН МОТИВ - прдеставлява плочовидна възглавница с два завити края. Краищата завиват около т.н. ОКО. В лицето на волутите се оформя улей, наречен КАНЛИС. Издьлженият цилиндьр от страни на възглавницата се нарича ПУЛВИН. Понякога пулвинът е привързан с пояс в средата, който се нарича БАЛТЕУС.
ЕХИН - сфероидно тяло, украсено с релефна йонийска кима..
ВАРИАНТИ НА ЙОНИЙСКИЯ КАПИТЕЛ
Те се определят от вида и положението на: 1)Спиралата на волутите 2) Диаметьра и релефа на окото /изпъкнал, с отвор в средата и пр./ 3) Формата на кандлиса- хоризонтален или огънат надолу 4}С или без балтеус
НАЙ-ХАРАКТЕРНИЯТ БЕЛЕГ НА ЙОНИЙСКИЯ КАПИТЕЛ Е, ЧЕ Е ДВУСТРАНЕН ! Той се монтира с челно разположен волутен мотив. Двустранността му обаче сьздава проблем в оформянето на ьглите на сградата, защото към дьлгите фасади се объща пулвина на капитела. Този проблем е решен чрез създаването на ЬГЛОВИЯ ИОНИЙСКИ КАПИТЕЛ. Той е обърнат с волутен мотив и кьм двете фасади и е симетричен към една от ъглополовящите си прави. Намереното решение е полвинчато и в известен смисъл – несъвършено. Несъвършенството е преодоляно чрез създаването на ДИАГОНАЛНИЯ ИОНИЙСКИ КАПИТЕЛ. Той е без пулвини, а волутите му се срещат под 45 градуса в четирите ъгъла на абака.



Ъглов йонийски капител

1 – страничен изглед
2 – диагонален изглед отвън
3 – диагонален изглед отвътре
4 – аксонометричен изглед отвън
5 – аксонометричен изглед отвътре