Архитектурата На Гръцката Античност

Гръцка античност- Елада

При Дорийското преселение дорийци и северозападни гърци завземат голяма част от континентална Гърция и о-в Крит в края на бронзовата епоха. Йонийците се задържат в Евбея и Атика или бягат от нашествениците през Цикладските острови. Преселническата вълна достига Мала Азия, чието западно крайбрежие се заселва с еолийци и йонийци. Полисът, малък независим град-държава, включен в регионален съюз е обичайната организационна форма. След кратка фаза на обединение нарастващото население води до социални безредици и напрежение. Те са причина за гръцката колонизация. Нейни центрове на запад са Сици-лия и Ю. Италия (Велика Гърция), а на изток – северното крайбрежие на Егея. Между колониите и техните метрополии се заражда гъста мрежа от търговско-политически и културни връзки. Религията и езикът са общи. На базата на старите средиземноморски култове се оформя йерархията на олимпийските богове. Гърците възприемат “националността” си като белег на превъзходство и носител на единна култура. Но едва при Александър Велики Елада се активизира в световната политика. След смъртта му елинизмът прониква в континенталните цивилизации. Гръцкият полис се налага като характерна политическа единица. След V в. пр. Хр. се изграждат демократични институции – народно събрание, съвещателен съвет, контролни комисии, изпълнителни органи, съд със съдебни заседатели и остракизъм (отлъчване от обществото).

Строителството на градовете е в ръцете на комисии. За големите проекти се произнася народното събрание. В някои градове има архитекти, назначени на щат. Държавните поръчки се обявяват и раздават по точни списъци. Гръцката архитектура служи изключително на обществото. Скъпите частни сгради са забранени до началото на класическия период. В градоустройството старата система на сливане на селата в областни центрове продължава. Това води до образуването на много нови градове. От Милет се разпространява “хиподамовата система”, основаваща се на ортогонална градоустройствена мрежа. С обществените сгради гърците създават прототипи за сградите на самоуправлението и обществения живот: кметства, колонади, складове. Театрите се смятат за сакрални сгради. В големите храмове гърците реализират представата си за идеалната архитектура, основана на конструкция, мярка и ред. Крито-микенската архитектура се приема за най-прекия носител на идеи по отно-шение на гръцката. Съответно на историческите периоди, в гръцката архитек-тура също се определят 4 основни периода на развитие:
1.Омиров – XII – VIII в.
2.Архаичен – VII – VI в.
3.Класически - V до средата на IVв.
4.Елинистически – края на IV – I в.пр.Хр.
Омировият е периода на зараждане на нови типове и форми. Конструкциите са от глина или дърво и кирпич. Основите са от необработени, а цокъла – от грубо обработени камъни. Зародилият се в Микена прототип на мегарона достига завършения си вид. Гръцкият мегарон е с П – образна форма и представлява сграда с 4 колони в отворената си страна. Появява се дървения скелет, укрепващ постройката. Той обуславя прехода от неправилната четириъгълна форма към правоъгълната - IХ-VIII в. в Спарта. Там се появява първата колонно-гредова конструкция в Европа.


В жилищната архитектура се утвърждава мегаронът. Негов обединяващ структурен елемент е дворът (аулé). Около него се развива стопанската част на мегарона. Той е обърнат към него с колонната си фасада (лице). Връзката мегарон – аулé се осъществява чрез две предверия: открито (айтус, портик) и закрито (продомус). Покривът на мегарона се носи от две или от четири колони, разположени около огнището. Жилищното помещение се нарича таламос (гр. – спалня, брач-но легло) или домус (лат. – в едно от значенията си – самостоятелно 1-2 етажно жилище). ОМИР описва мегарона така: с баня /топла къпалня/, 2ри етаж за жените, със стопански помещения и складове. През Омировата епоха, освен типа мегарон се прилага и типа толос (!мегаронът и толоса са архитектурни типове!). Това е най-старата кръгла форма на сграда. В тази епоха става отделянето на ПОКРИВА от ТАВАНА и образуването на ФРОНТОНА. На границата между омировия период и архаиката VII в. се появяват първите обще-ствени сгради : ПРИТЕНЕИ, СИМПОЗИИ, ПАЛЕСТРИ И СТАДИОНИ. Зараждат се градовете /полиси/, първоначално малки и стихийно застроени.

Храмовете, освен култово, придобиват и социално значение. В общeствената и култовата архитектура някои дървени елементи се обшиват с мед или се покриват с теракота. В непосредствена зависимост от плана на сградата се появяват портика и колонадата. АРХАИЧЕН ПЕРИОД VII – VI в. Появяват се градове-държави. В резултат започва да се създава монументална архитектура. Местоположението на полисите зависи от икономически и фортификационни фактори. Постепенно в градоустройството настъпват промени: улиците се степенуват - главни и второстепенни. Главните водят към агората - централния градски площад. Оформя се централно градско ядро - акропол, което заема най-високото и недостъпно място от градската територия. Акропольт има култово и фортификационно значение. Той е ограден със стена и там се издигат храмовете, КОИТО ИМАЛИ ИЗДЪЛЖЕНА ФОРМА. Към храмовете от VII в. нататък започват да се пристрояват стои /колонаден, най-често П – образен в план навес/ и се появяват съкровищниците. Храмът е жилището на бога, а според гьрците, боговете обладавали най-съвършените физически и духовни качества на човека. На това съвършенство се търсел адекватен израз, т.е. адекватна сграда. Именно в основата на този стремеж се явява прехода от дървото, което е нетрайно – към камъка.


С развитието на култовата архитектура, храмът започва да задоволява и някои обществени потребности. Той служи и за свещен архив, в който се съхраняват подарени ценности, военни трофеи, богатствата на полиса, та дори и имущество на отделни граждани. Храмовете са добре охранявани и поддържани кото музеи. Новото им съдържание довежда до нови форми, а конструктивната система се превръща в тектонична и се ражда архитектурният ред. Появяват се водоснабдителни инсталации, които се строят на обществени начала /най-ранните са открити на о-в Мегара и в Крит/. Oбщeствeнитe сгради първоначално се строят около акропола. Една от най-старите обществени сгради в Гърция е булевтерионьт /градски съвет/. Запазени са следи от булевтериона на Олимпия, които го датират от втората половина на VII в.
Конструктивната система се развива и прераства в художествена и с това се поставя началото на класическия архитектурен ред. Извършва се прехода от дървената към ка-менната архитектура. Този преход ражда периптерния храм и по- нататък налага непрекъснатото развитие архитектурата на култовите строежи. Архаичното жилище запазва организацията на жилището от Омировата епоха. То има настлан двор (за разлика от дворовете в М. Азия и Кипър); предверие /продомус/, през което се влиза от улицата в двора; сенчеста лоджия, обърната към двора и един или два портика, отворени към двора. МАТЕРИАЛИ, ТЕХНИКИ И КОНСТРУКЦИИ До 6 в. се строи с нетрайни материали, но се въвеждат дьрвени таванни касети =калимати. От 6 в. нататък настъпва смяна на строителната техника. Започва: - изграждането на крепостни стени от дьрво и кирпич; - оформянето на идеята за ордерите, като първи се появява дорийският; - започва да се правят тухли и два вида керемиди (соленес - плоски и калиптери – извити). Появяват се каменни обществени сгради, като все още някои архитектурни елементи са дьрвени, но са покрити с медни или теракотни обшивки. Усьвьршенстват се инструментите за повдигане и обработване на камък. Въвеждат се каменни таванни касети.


Самос: Херайон от ранноархаичния период
1. храм на Хера 2. олтар 3. свещено дърво 4. култова статуя 5. култови съкровищници 6. Кораб 7. кладенец 8. колонада 9. воден басейн 10. път на процесиите 11.рекавече са от камък.


В градоустройството се правят първите опити за създаване на архитектурни ансамбли (в Селинунт, Пестум, около светилището на Аполон в Делфи и светилището на Зевс в Олимпия). В края на VI в. издьлжените храмове се заменят от такива с широка фасада. Храмовете се издигали бърху свещен участък - теменос. Пред храма е разположен алтар. КЛАСИЧЕСКА ЕПОХА /V в. - трета четвърт на IV в./ Тази епоха се характеризира сьс следните белези: крепостните стени вече са от камък.Строи се с квадри. Стените имат две каменни лица и пълнеж - емплектон (пръст и дребни камъни). Окончателно се оформя дорийският ред. В края на V в. йонийският ордер вече е напълно развит и заедно с дорийския са достигнали до сьвьршенство. Появява се коринтският оредер. Започва масово строителство на големи обществени сгради (театри, одеони, булевтериони, синедриони, библиотеки, хиподроми, стадиони, бани, пропилеи, портици, стои, базилики). При всички тях, ордерът се явява универсално средство за въздействие.

Олимпия: алтис (свещена зона)
1. храм на Хера 2. храм на Зевс 3. Метроон 4. Пелопион 5. Филипейон 6.съкровищници 7. свещено огнище 8. пританеум 9. зали 10. стадион



Театърът в Милет


Подемът в общественото строителство е следствие на засилването на обществено-политическия живот и развитието на материалното производство. Към средата на V в. полигоналната каменна зидария става перфектна. В края на IV в. се появяват П - образните бронзови скоби, свързващи каменните блокове. ЕЛИНИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД (края на IV в. до I в. вкл.) Основни характeристики на епохата: - градът-държава се разпада и възникват множество нови монархии; гръцката архитектура на полисите се разпростира в елинистическите държави на Изтока и М.Азия; като стил в архитектурата се налага парадната монументалност; архитектурните редове губят каноничността си, а архитектурните форми - простотата и изразителността си; появяват се многоетажни сгради, в които ордерите също навлизат, но само по фасадите; изобретява се подовото отопление (хипокауст – Сергий Ората, II-I в. пр.Хр., за затопляне на водата в рибарници). ГРЪЦКИЯТ ХРАМ Най-характерните особености на гръцката архитектура намират израз в храмовите строежи. Теменосьт (свещеният участък, върху който се издига храма) винаги е издигнато, открито място. Гръцките храмове са изключително екстровертни (обърнати навън) по своя характер - размерите и пропорциите им винаги подчертават пряката връзка с околната среда. Обикновено теменосът е ограден, а входът му е оформен като пропилеи (портална сграда). На изток, пред храма се издига алтарът. Първоначално е разположен вътре или отвън, докато се определи окончателното му място. Обичайно дългата ос на храма е изток-запад, с вход кьм изгрева, така че първите слънчеви лъчи да огреят стауята на божеството.

Тезейонът в Атина


Освен храмовете, друг тип свещени сгради са херооните. Те са посветени на обоготворен херой. За разлика от храмовете, входът им е на запад- към царството на сенките.

Развитие на гръцкия храм
Най-простият гръцки храм е двуколонният, който заради антите се нарича антов (АНТИ: лат.- чела). Представлява отворена по една от късите си страни еднофронтова сграда. Антите се оформят като стълпове, наричани ПИЛАСТРИ (пила /лат./ = стълп). Пиластърът е четвъртит стълп, издаден от стенната плоскост подобно на лизена, но има БАЗА И КАПИТЕЛ. Когато фасадното оформление се повтаря отзад се получава антов храм с постикум. В най-старите паметници, между антите има само една колона (много неудобно, точно пред входа!) и едва по-кьсно се появяват храмовете с две колони. СХОДСТВОТО НА АНТОВИЯ ХРАМ С МИКЕНСКИЯ МЕГАРОН Е ОЧЕВИДНО и затова се предполага, че той води произхода си оттам. Така изобразените по-нататък планове ни показват как са изглеждали най-древните гръцки храмове. Към VII в. се появяват ПЕРИПТЕРИТЕ, които били по-големи и по-сложно устроени храмове. Тази архитектурна форма станала господстваща в по-нататъшното развитие на гръцкия храм.


Типология на храмовете
Типологията на гръцките храмове е разработена на базата на два типообразуващи признака:
I. Според броя на колоните по тясната им фасада.
II. Според разположението на колоните в плана на сградата.
Според първия признак различаваме следните архитектурни типове:
1. Двуколонен с анти - това е най-простият тип. При него входът се обхваща от продълължението на дългите страни на сградата. Челните части на тези стени се наричат анти.
2. Тетрастил (четириколонен)
3. Хексастил (6- колонен )
4. Октастил (8- колонен)
5. Декастил (10- колонен).

Според втория признак гръцките храмове са:
1.Антов (с 2 колони) = двуколонен с анти и неговата разновидност - антов с постикум.
2. Простил (с 4 колони в плана)
3. Амфипростил ( с 4 колони по двете тесни фасади)
4. Периптер (с 6 колони по двете тесни фасади и обиколна колонада – птера и перистазис)
5. Псевдопериптер ( с 6 колони по тесните страни, но само с обиколна колонада, без колони м/у антите, защото няма анти)
6. Диптер – с две крила и 8 фасадни колони
Части на гръцкия храм
(1) ПРОНАОС – предверие. (2) НАОС (отговаря на секоса; лат.: ЦЕЛЛА). Той е основното помещение на храма, в което е разположена статуята на божеството. (3) АДИТОН - малко помещение в дъното на сградата, в което е самата статуя. (4) ПОСТИКУМ – огледално повторение на пронаоса на гърба на храма. ОПИСТОДОМ - служи за склад за ценности, не е свързано с наоса и има вход противоположно лежащ на входа на храма. Колонадата, обграждаща сградата се нарича ПЕРИСТАЗИС(5). Така се нарича и всяка обикаляща храма колонада. Най-старите гръцки храмове имат дървен скелет, каменна субструкция и цокъл, а стените са от кирпич. При тях алтарът понякога е вътре в храма, а в последствие окончателно се локализира отвън. Така за жертвоприношенията вече не се влиза в сградата. Въпросът какъв е бил покривът на най-старите гръцки храмове не е решен все още. След отделянето на тавана от покрива и появата на наклонените ребра на скатното покритие, най-важен етап в развитието на храма е въвеждането на открития колонен портик пред наоса. Развитието на концепцията за плановата структура на храма върви от антовия храм (еднофронтова сграда, отворена навън по една от късите си страни) през простила (еднофронтова сграда, отворена по-дълбоко навън чрез колони в ъглите) и достига до периптера, който се отваря навън с колонни фасади по четирите си страни. Така накрая се достига до екстровертността, която е най-характерния белег на гръцката архитектура. Причините за появата на периптера са много и разнообразни. Една от основните е промяната в ритуала – изнасянето на олтара отвън, при което вярващите остават изложени на атмосферни влияния. Така перистазисът се явява подслон за посетителите. Другата причина (според някои изследователи) е от конструктивен характер – разпределяне товара от покрива м/у стените на храма и колонадите. Омир споменава, че по дървените части на храма има метални обшивки. Предполага се, че като по-евтини, теракотните обшивки изместват медните. Най-старият периптер, датиран VIII в. пр. Хр. е открит в Термос (Етолия) и известен като МЕГАРОН Б е имал дървени колони.


РАЗВИТИЕ НА ХРАМА С ОБИКОЛНА ГАЛЕРИЯ (ПЕРИПТЕРЕН ХРАМ)
Псевдопериптер

Следите от първите храмове са най-добре съхранени в селските светилища на отдалечените провинции. Те изясняват протичането на експерименталната фаза, в която от многообразните ранни форми постепенно се развиват основните типове на сакралното строителство. 1. Архаичен период. Развитие на плана на архаичния храм по пътя към каноничната форма





Велика Гърция възприема външно типа на дорийския периптер, но различните култови традиции и пространствени представи много скоро водят до създаването на регионален обособен тип. Целата запазва старинния тесен тип със задно помещение, недостъпния адитон. Ранното изграждане на покривни конструкции с големи подпорни разстояния благоприятства най-вече разширението на обиколните галерии. Особено просторните централни галерии и откритите стълби с/у олтара подчертават характера на насоченото строителство.


СТАРОГРЪЦКИ АРХИТЕКТУРНИ РЕДОВЕ Ранните степени на образуване на класическите архитектурни редове се коренят в архитектурните методи на малоазийското изкуство. Малоазийските колони и капители влияят на по-късно образуваните гръцки архитектурни форми от трите архитектурни реда. Необходимостта от представителност на обществените сгради, които се превръщат в монументални каменни строежи през архаиката (VII-VI в.) поражда възникването на ордерите. Така наречените системи на редовете представляват преработване в камък на конструктивните елементи на колонно-гредовата конструкция, наричана още портикова. С течението на времето, системата на редовете разширила областта на приложението си и се превърнала във всеобща система на изразните средства на античната архитектура в цялото й по-късно развитие. Системите и елементите на гръцката архигектура се развиват в сакралното строителство. Негова главна тема е храмът с обиколна галерия (периптер). След началното параледно развпгие в дорийските и йоиийските области се стига до ясна диференциация на ордерните системи. В континентална Гърцпя и Западна Велика Гърция се налага дорийският ордер. Още в архаичния период проблемите на прехода от дървен кьм каменен градеж се решавит и всички елементн придобиват общопризната форма. Обиколната галерия (перистаза) има чисто естетическа функция. Тя превръща наподобяващата кыца непретенциозна насочена сграда на ранноархаичния храм във всестранно пластична скелетна постройка. Освободена от фуикционалнаата зависимост (според някои изследователи), обиколната галерия вьплыцава представата на гьрците за мярка, ред и сакрална представителност в идеална архитектура. Към края на VII в. се зараждат основните принципи на дорийския ред. Той се явява първоприемник на дървената конструкция. Възникнал най-рано, дорийският ред достига разцвета си през Vв. Характеризира се с простота на формите и липсата на излишна украса. Във всичките си детайли е масивен, защото е предназначен да се възприема от голямо разстояние.