АНТАБЛЕМАН НА ЙОНИЙСКИЯ РЕД

АНТАБЛЕМАН НА ЙОНИЙСКИЯ РЕД

Най-характерното за антаблемана на йонийския ред е, че не винаги е триделен. Фризът често липсва. АРХИТРАВ Архитравът винаги е разчленен отдолу нагоре на стъпаловидни фасции. През архаиката те са две, а презV в. архитравът започва да се оформя с три фасции. Софитът в интерколумния се украсява с плитка, издължена врязана касета. ФРИЗ (когато го има!) Фризът на йонийския антаблеман представлява гладка лента, укрсена с фигурален барелеф – т.нар. зофор. КОРНИЗ Корнизът при йонийския ред е силно надвесен и разчленен със зъборез. Зъборезът принадлежи към частите на корниза. Той позволява силно надвесване на гейсона и симата. Атическият йонийски корниз е без зъборез. 


ПОКРИВ
Покривът при йонийския ред е с фронтони, но е с по-малък наклон от дорийския. Тимпанът е или гладък или със скулптурна украса.

ТАВАН НА ПТЕРАТА
Таванът на птерата се изгражда от дървени или каменни греди, стъпващи върху архитрава перпендикулярно на равнината на антаблемана. Таванът е обшит с дъски или е оформен с каменни касети – дву- или три-стъпални, с богато декорирани кесони.

ЙОНИЙСКАТА (МАЛОАЗИЙСКА) СТОА В МИЛЕТ

ГРЪЦКИ КОРИНТСКИ РЕД
Коринтският ред е най-декоративния от трите реда. Появява се в края на V в. пр. Хр. Новото при него се изчерпва само и единствено с украсата и детайлите. В началото коринтският ред се явява като разновидност на йонийския, без да се композира нов ордер. Гърците създават НОВ КАПИТЕЛ, който поставят върху йинийската колона. В гръзката архитектура коринтският ред има второстепенно значение. Някои изследователи го приемат само като вариация на йонийския. Първоначално той се появява във вътрешния ордер. Най-ранният пример е от последната трета на V в. пр. Хр. Във външния ордер се появява едва през втората половина на IV в. пр. Хр.




Храм на Зевс Олимпийски, Атина

ЕЛЕМЕНТИ НА ГРЪЦКИЯ КОРИНТСКИ РЕД
КРЕПИДОМА - Среща се много рядко при този ордер. Когато я има, тя е тристъпална.
ПИЕДЕСТАЛ (подиум) - Той измества крепидомата и се състои от гладък цокъл, сложно профилирана база и завършва с корниз.
КОЛОНА - Състои се от база, тяло и капител. БАЗАТА най-често е атическа йонийска, но с плинта! и с гладки или орнаментирани с плетеници или листа профили. ТЯЛОТО е с 24 канелюри с листели, които горе и долу са очертани с елипси, а не с полукръг. Ентазисът е като при йонийската колона – започва при първата 1/3 на тялото.
КАПИТЕЛЪТ е висок, за да увеличи стройността на колоната и е еднакъв от четирите страни. Композиран е от: А) Калатус – главен конструктивен елемент на капитела. Той има камбановидна форма и е украсен с растителни или волутни мотиви или с комбинацията им. Б) Акант – растение от средиземноморската зона, което е с много декоративни листа. Техните стилизирани форми се прилагат за архитектурна украса до наши дни. В древногръцката архитектура се прилага островърх и мек акантов лист. В) Абак – вторият след калатуса конструктивен елемент на капитела. Той представлява квадратна, профилирана плоча и служи за конструктивен и естетически преход.


ПРОИЗХОД И ХАРАКТЕР НА КОРИНТСКИЯ КАПИТЕЛ
Произходът му не може да се свърже с дървената архитектура (както е при другите два ордера), тъй като има силно развита декоративна украса. Най-разпространената теория е, че води началото си от декорациите от кован метал. Смята се, че е съществувала практика някои каппители да се покриват с метална украс. Тази украса била трудно изпълнима от камък и особено от мрамор. Хипотезата е доста правдоподобна, поради което е широко разпростарнена между теоретиците. Освен капителите с характерната за ордера форма и украса има и много и различни варианти като ПАЛМОВИДНИ, КАМАБАНОВИДНИ и пр. Последните два представляват заемка от египетските капители. Голямото разнообразие на коринтските капители не позволява строгото им категоризиране, но все пак в науката има известно групиоране. Определени са ДВЕ ГОЛЕМИ ГРУПИ според вида на мотива, върху който ляга абака: А) С абак, подпрян единствено от листа. Б) С абак, лягащ върху четири двойки волути, разположени под ъглите му. Този вид е приет за ИСТИНСКИ КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ. Той е разработен в два варианта: 1. НИСЪК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ, който се характеризира със силно развит волутен мотив и един ред листа.

2) ВИСОК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ, характеризиращ се със силно развит акантов мотив и два реда листа. Определени са ДВА ВИДА ВИСОК КОРИНТСКИ КАПИТЕЛ: без вътрешни волути и с вътрешни волути. АНТАБЛЕМАН НА КОРИНТСКИЯ РЕД Той е като този в йонийския ред. Архитравът е от две или по-често от три фасции. Фризът е в една равнина с долната фасция на архитрава. Разработван е по два начина: А) Гладък, с дъговиден или S - образен профил Б) Скулптиран. При по-големи интерколумнии се практикува фриз-архитрав, изработен от един блок. Корнизът е по-богато разработен от йонийския. Състои се от гейсон, сима, зъборез или конзоли или или и двете (зъборез и конзоли). Зъборезът и конзолите са основният елемент на поддържащата част на корниза. Гейсонът се украсява отдолу с плитки касети. Конзолите са с най-разнообразна форма. Най-простият тип са паралелепипедните конзоли.