7.04.09 г.

on
Ордери
Йонийският ред се появява през V в., когато дорийският вече е оформен окончателно. Заражда се по западното крайбрежие на Мала Азия. Характеризира се с лекота, стройност и изящество и без да е претрупан с детайли има богата естествена украса. Предназначен е да се възприема от близо. Развива се бързо и до края на V в. достига съвършенство.





Коринтският ред се появява най-късно, когато другите два ордера са развити вече до съвършенство. Той има най-стройните пропорции и е най-декоративен. Характерното и за трите реда е, че винаги са включени в общата композиция на гръцкия храм. Под формата на колонада, архитектурният ред е превърнат в основен елемент на сградата, който понякога се повтаря и във вътрешността й. ЕЛЕМЕНТИ НА АРХИТЕКТУРНИЯ РЕД Три елемента съставят пълния архитектурен ред: ПОДНОЖИЕ (постамент) – то носи колоните, КОЛОНА – тя е главната и основна носеща част на ордера, АНТАБЛЕМАН – той е носената от колоните част на ордера.

Непълен е архитектурният ред, когато липсва подножието (постамента). Постаментът е първата надземна част на архитектурния ред . При древногръцките дорийски храмове за постамент служи крепидомата. Тя представлява стъпално оформена пресечена пирамида с две или повече стъпала. Състои се от две части: стереобат (изградена от необработени камъни вътрешност на крепидомата) и стилобат (обвивката на стереобата, представляваща видим ред от обработени блокове, върху които стъпват колоните). Колона – свободно стояща вертикална подпора с кръгло сечение. Тя има важната конструктивна функция да поддържа лежащите върху нея части на сградата. Класическата КОЛОНА почти винаги се състои от три части: 1. БАЗА – разширение в долния й край, което подпомага пренасянето на товара към постамента. Обикновено се състои от няколко ротационни елемента, лежащи един върху друг и една квадратна плоча, разположена най-отдолу, наричана плинта. Много рядко този елемент на базата липсва. 2. ТЯЛО – главната средна част на колоната с кръгло сечение 3. КАПИТЕЛ – разширение в горния край на колоната, което поема товара на антаблемана и го пренася върху тялото . Завършва с тънка плоча, наричана АБАК .



ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КЛАСИЧЕСКАТА КОЛОНА СА: Стройност (D : KH – съотношението на долния диаметър и височината на колоната) Коничност (d : D – съотношението между двата диаметъра на колоната) Ентазис – плавното издуване на тялото на колоната, което много често започва непосредствено от долния й край.
Теориите за произхода на формата на колоната варират от имитиране ствола на дърво до деформирана вертикална подпора, чиято деформация коригира оптически несъвършенството на човешкото зрение. АНТАБЛЕМАНЪТ се състои също от три части – архитрав, фриз и корниз: АРХИТРАВЪТ е главната греда, която лежи най-отдолу. Това е единственият конструктивен елемент от частите на антаблемана. Не се украсява с пластична украса. ФРИЗЪТ е разположен в средната част на антаблемана. Състои се от малки блокове, поддържащи корниза. Украсява се с различна при всеки от ордерите украса. КОРНИЗЪТ е най-горната част на антаблемана, която увенчава сградата. Той свързва наклонените линии на покрива с вертикалните стени и ги предпазва от атмосферни влияния.


ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ, на които се основават АРХИТЕКТУРНИТЕ РЕДОВЕ са четири:
Нагледно изразяване структурата на сградата, основано на съчетаването на вертикални подпори и хоризонтални елементи.
Нарастване сложността на детайлите отдолу нагоре (от подножието към корниза.
Съчетаване на композиции от по три детайла, изразяващи начало-среда-край.
Колоната винаги е основния конструктивен елемент. Тя винаги е в средата на ордера и осъществява прехода от подножието към антаблемана, т.е. от ръбести към ротационни форми.
Стените на древногръцкия храм не се разработват декоративно. Те служат за фон на ордера.


Покривната конструкция на древногръцкия храм винаги е двускатна, дървена. Таванът е оформен с калимати до VI в. или с каменни касети – от VI в. нататък. Покритието на храма е от керемиди или (много рядко) от мраморни плочи. Керемидите – СОЛЕНЕС са два типа: 1. Коринтски тип – плоски, с издигнати прави бордове. 2. Лаконски тип – извити в слага дъга. Керемидите се покриват със заострени отгоре, корубести капаци (калиптери). По дългите страни на покрива, отворът , образуван от калиптера се затваря от специални керамични елементи – палмети.



Въпросът за пропорциите (съотношенията) в архитектурата вълнува теоретиците и историците още през античността. През елинизма с тези проблеми се занимават М. П. Витрувий (придворен архитект на император Август). Той написва трактат за архитектурата “Десет книги за архитектурата”, който по-късно става учебник за ренесансовите архитекти. Витрувий е първият изследовател на древногръцката архитектура. Същите проблеми, макар и в друг аспект вълнуват и римския историк Плиний Стари. Първото определение за пропорционалността датира от преди 2 000 г. и принадлежи на Витрувий. То гласи, че тя представлява съответствието м/у размерите на един условен отрязък от частите на сградата и размерите на цялата сграда. Витрувий въвежда модулната система, където МОДУЛЪТ е единица мярка за пропорционалност. Следвайки логиката на природата, той стига до заключението, че храмовата сграда трябва да има точно съотношение м/у отделните си елементи. Преди него със същите проблеми се занимават архитектурните школи в Древна Гърция (информацията черпим от Витрувий). Установено е, че в древногръцката архитектура няма абсолютна величина като използваните от други цивилизации стъпка, лакът, педя, метър. Единицата мярка е МОДУЛЪТ, където 1 Мо е равен на долния радиус на колоната: 1 Мо=RK. Така всеки храм (или сграда) е пропорциониран сам за себе си спрямо една относителна величина, каквато е RK. През Ренесанса се проявява голям интерес към античната архитектура и модулната система. За древногръцката архитектура енесансовите теоретици се основават на информацията от Витрувий. Съвременните учени споделят две теории: едните приемат Мо и модулната система, а другите я отричат и смятат, че тя е римска, приписвана на гърците. Въпросът за пропорционирането на сградата се усложнява извънредно и от необходимостта то да бъде съобразено с перспективното виждане на на човешкото око, т.е. С оптическите деформации. Този факт, както и липсата на сигурни данни за произхода на модулната система изключват категоричното становище в полза на модулната или на други системи.
Все пак, за по-лесното сравняване на архитектурните редове, в литературата е възприета единица мярка 1 Мо=R. Модулът е разделен на ПАРТИ (р), които служат за оразмеряването на дребни архитектурни детайли. Броят на партите в един модул е различен и зависи от сложността на архитектурния ред. Числата 12, 18 и 30 се използват най-често при деленето на модула на парти, защото се делят на повече делители, докато 10 се дели само на 2 и на 5. Поради тази причина не е въведена десетичната система при деленето на модула.

АРХИТЕКТУРНИ ЕЛЕМЕНТИ, ПРОПОРЦИОНИРАНЕ, УКРАСА И ПОНЯТИЯ, СВЪРЗАНИ С КОЛОНАДАТА
Архитектурният ред намира приложение в колонадата (колони, наредени в права или крива линия, поддържащи архитрава на един общ антаблеман). Колонадата стъпва върху стилобата.



I k – ИНТЕРКОЛУМНИЙ (светлият отвор м/у две колони, измерен непосред- ствено над базите им. Ax – МЕЖДУОСИЕ (разстоянието м/у осите на две съседни колони). D - ДОЛЕН ДИАМЕТЪР на колоната, измерен непосредствено над базата. d - ГОРЕН ДИАМЕТЪР на колоната, измерен непосредствено под капитела. KH – ВИСОЧИНА НА КОЛОНАТА (включва база, тяло и капител). AH – ВИСОЧИНА НА АНТАБЛЕМАНА (включва архитрав, фриз и корниз). OH – ВИСОЧИНА НА ОРДЕРА (включва подножие, колона антаблеман). ПРОПОРЦИИ НА КОЛОНАДНАТА КОМПОЗИЦИЯ АН:КН– отношението м/у височината на колоната и височината на антаблемана D: Ik – отношение м/у долния диаметър на колоната и светлия отвор, което дава гъстотата на колонадата . D:KH – стройност на колоната (отношението м/у долния диаметър и височината й). При сравняване ордерните колонади на запазените древногръцки паметници се установява, че: стройността на колоната е най-малка в ранния дорийски ред и най-голяма при класическата колона; най-гъсто наредени са колоните при дорийския ред и най-рядко са наредени при коринтския ордер.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодарим за коментара! :)