Васильовден се празнува на 1 Януари

Нова Година е празникът с най-много имена в българския език. В различните региони на страната я наричат Сурваки, Сурва, Сурока, Сурува, Суроздру. Тъй като на 1 Януари се отдава почест и на свети Василий Велики, се празнува и като Васильовден, Василица,

Василия. На този ден именници са Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела. Познат в цялата етническа територия на българите, този ден се отличава с богата празнична обредност.

Трапезата

За нея на Васильовден се коли петел, а домакините приготвят и свинска пача от краката и главата на коледното прасе. Хлябът често повтаря пласитчната украса и названията на някои от коледните хлябове, например - боговица. Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян. Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден, на 6 Януари). Вярва се, че тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници. Затова нощта срещу Васильовден се нарича още втора Бъдни вечер. Но за разлика от предколедната на нея вече се блажи. Въпреки изобилието на месни храни в центъра на васильовденската софра е баницата, в която се слагат дрянови клонки късмети, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството. Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане.

Обрезание Господне ( Васильовден) - Национален Календар

Сурвакането

То е най-характерният за настъпилата Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със обикновена, сурова дрянова пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са момченца на възраст от 4-5 години до 10-12 години. Събрани на групички, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - нанизи от пуканки, разноцветни вълнени конци, сушени плодове, кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

Сурвакарската благосволия (блаженка, слава,молитва,сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде домакините ги даряват с кравайчета, плодове, орехи, дребни пари и подаръци.

Етнолозите търсят корените на обичая в най-дълбока древност, когато в обществото е съществувало строго делене по пол и възраст. Сурвакарите са наследници на древни жреци. В този смисъл сурвакането е нещо като посвещение при преминаването от детска в юношеска възраст. От началото на миналия век обаче това значение на обичая е забравено и в сурвакането започват да участват и момичета.

Някои учени търсят корените на този обичай в римския празник луперкалии, посветен на основателите на града Ромул и Рем и на отгледалата ги според легендата вълчица. В този ден жреците са обикаляли улиците на Вечния град с ремъци от вълча кожа и са удряли по дланите младите жени и девойките за женене като магия против безплодие. Според трети обичаят произхожда от прабългарите, за които дрянът е бил свещено и магическо дърво. Затова и в редица райони сурвачката се нарича просто дряновица. Нейната украса също има магически смисъл - нанизите пуканки, парички, конци, кравайчета и т.н. излъчват защитна сила против уроки и болести. Повтарящите се в сурвакарската благословия благопожелания за здраве и берекет наподобяват заклинанията на прабългарите при жертвоприношенията.

Ден за гадания

Ца разлика от редица други народи у нас 1 януари  отдавна се смята за начало на календарната нова година. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене (на практика той настъпва седмица по-рано), което го прави подходящ за различни гадания и обреди. През годината ще се случи всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и всички останали предмети за влачуване.

По броя на предварително наречените пъпки на сложените в тестото на новогодишната баница дрянови клонки също се гадае за това какво очаква изтеглилия парчето член на семейството. На 1 януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет.