Изборът - Въпрос На Опаковка

Езикът ни изкушава да вземем решение. Например:връчват ви "полупразна", а после и "полупълна" чаша напитка - коя ще изберете?

Вероятно втората- Така реагират почти всички, въпреки че по отношение на съдържанието информацията е една и съща - само формулировката е различна. И тъкмо това е важното. Положително или отрицателно изразяване на едно и също съдържание влияе върху вземането на решение. Психолозите наричат това фрейминг ефект.
През 2006г. учени от Юнивърсити колидж в Лондон провеждат изследване: двадесет участници вземат решения във финансовата сфера, като през цялото време се намират в магнитно-резонансен томограф (fMRT), който показва мозъчната им активност.
УЧАСТНИЦИТЕ виждат първо стартовата сума - 50 фунта. След това им показват едната от двете задачи за решеване:А или В. Във вариант А могат или директно да запишат в сметката си 20 фунта, или да опитат късмета си в хазартна игра, където рискуват всичко или нищо. Във вариант В избират между 30 фунта загуба и хазартна игра.
Шансовете в А и В са еднакво разпределени. Участниците играят няколко игри и накрая биха спечелили горе-долу еднаква сума. След експеримента те съобщават, че веднага са забелязали тази закономерност, затова приблизително еднакъв брой пъти са избрали сигурната загуба/печалба и хазартна игра. Само че това изобро не е вярно!
ФОРМУЛИРОВКАТА "запазвате" води дотам, че само 13 процента от участниците избират хазарта. Когто обаче им казват "вие губите", цели 62 процента решават да рискуват.
Анализът на данните показва: амигдалите се активират, когато участниците в теста избират или гарантирана печалба, или (при заплашваща загуба на 30 фунта) хазартна игра. Ако вземат решение да изберат сигурна загуба или да рискуват(при формулировката "Запазвате 20 фунта"), реакцията на страховия център в мозъка липсва. Това означава, че активността на амигдалите сигнализира емоционална реакция, накарала съответния участник да запише гарантирана печалба или при гарантирана загуба да рискува. Всички участници реагират така, както предполага фрейминг ефектът.
УЧЕНИТЕ наблюдават и други мозъчни реакции. Орбито-медиалният префронтален кортекс (OMPFC) е толкова по-активен, колкото по-малко участникът в теста се хваща на обещанията на позитивната формулировка. Макар, че активността на амигдалите остава относително еднаква, хората с есно изразен OMPFC-център съумяват да овладеят по-добре своите емоции.
Резултат от изследването: Който може да решава рационално, реагира почти като вероятните "хора на корема", но контролира по-добре емоционалните си импулси.