8.07.09 г.

on
Окончателно необозрима става ситуацията, когато трябва да вземем решение, засягащо нашето лично утре или вдругиден. В своята едновременно весела и потискаща книга "Спънки по пътя на щастието" харвардския психолог Дениъл Джилбърт описна защо нищо не става така, както го очакваме. Главната причина:"Ние сме склонни да си представяме бъдещето подобно на настоящето, затова бъдещето от представите ни е леко изкривена версия на днешното".
За съжаление бъдещето не се съобразява с нашите фантазии. А най-лошото е, че и ние самите не го правим. Младият бизнесмен, кото си мечтае да навърши четиридесет и да се оттегли на Майорка, не се сеща, че само след десет години ще мисли по съвсем различен начин.
Що се отнася до точността на нашите лични решения за бъдещето, ние сме като артилеристи, стерлящи по подвижни цели с бетонирано оръдие - искрено се учудваме защо сполучливите изстрели са толкова редки. Даже най-убедените в бъдещите си действия, които тържествено обещават, че няма да изменят на веднъж взетото решение до края на живота си, рано или късно променят решенията си - вероятността е около 30 процента. Такъв е например рискът от развод. При това съвременните млади хора не са принудени да сключват брак, а могат да избират между най-разнообразни форми на съвместен живот. И тук логично идва въпросът: А трябва ли това да ни радва?

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодарим за коментара! :)