Основи На Морала

-----------------------------------------------------------
Да приемем, че човечеството трябва да сведе всички свои представи за морала до една-единствена максима, която да предпазва едновременно от убийство, кражба, измама, експлоатация, потисничество и отмъщение - как би звучала тя?

От повече от 3000 години това е "най-благородният принцип на любовта към човека", "златното правило", в което се съдържа етичното послание на всички световни религии и култури - "Не прави другиму това, което не искаш друг да направи на тебе!"

Още персийският пророк Заратустра, живял около 600 г.пр.Хр., е казал: "Всичко онова, което е противно за тебе, не го причинявай и на другите." Почти дословно тази фраза се повтаря в създадения около 200 г.пр.Хр. текст на Стария Завет. В книгата на Товита се казва: "Което е тебе омразно, недей го прави другиму!"

Китойският философ Конфуций (551-479 пр.Хр.) преврръща принципа на взаимността в основа на своето учение за морала. На въпроса дали има дума, която човек може да следва през целия си живот, той отговаря: "Да, "шу": Онова, което не желаеш, не го прави на другите!" И по-късно уточнява: "Онова, което ненавиждаш у онези горе, не причинявай на онеци долу, онова, което не харесваш у онези долу, не проявявай, когато служиш на онези горе..."

Значението на "Златното правило" на морала се състои в това, че то въплъщава етиката в самия човек и не се нуждае от метафизична инстанция, от божество, което да бди над доброто и злото. Единственият критерий е собственото естествено усещане. То ни казва какво не бихме искали да изпитаме в никакъв случай, какво би било непоносимо за нас. "Златното правило" негласно изхожда от това, че всички хора усещат по един и същи начин.

Античната гръцка философия основава идеите си за морала също върху принципа на взаимността. Запитан кое е най-справедливото житейско поведени в нравствен смисъл, Талес от Милет (625 - 547 пр.Хр) отговаря:"Когато самите ние не правим онова, което не ни харесва у другите". Подобна е и философията на будизма, възникнал около 525 г.пр.Хр. : "Не трябва да се държиш с другите по начин, който на самия тебе е противен. Това е същността на морала.

Казано другояче, личният ти възглед - в един своеобразен мисловен експеримент - се допълва от възгледа на онзи, който би бил засегнат от твоето действие. Тази смяна на перспективата е основният закон на морала.

Християнството революционизира "Златното правило", заменяйки изискването към човека да се въздържа от правенето на определени неща със задължението да изпълнява определени действия. В Евангелието от Матея се казва: "Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям", а в Трета книга Мойсеева - Левит, се призовава: "Обичай ближния си като себе си". Създаденият през 7 век ислям също се основава на позитивния принцип: "Никой от вас не е вярващ, докато не пожелае за своя брат това, което желае за себе си." Особеното при тази преоценка на "Златното правило" при християнството и исляма е тенденцията към морализиране. Защото в изискването за определени действия се съдържа и онзи мисионерски плам, който изобщо не се интересува дали онези, които получават "добрите дела", в действителност ги желаят.

Позитивно трансформираното "Златно правило" се възприема и от философията на Просвещението, на която се позовава в секциите си Имануел Кант (1724-1804). Често цитираният императив на Кант "Постъпвай така, че максимата на твоята воля да може винаги да важи същевременно като принцип на едно всеобщо законодателство" се схваща като рационализираният вариант на "Златното правило"

Автор:Волфганг Михаил
Списание: GEO
------------------------------------------------------------------