Глобално замърсяване

Откакто животът се е зародил за първи път на Земята, естественото отделяне на водни пари, въглероден двуокис и други газове е спомагало за поддържането на температурата на Земята, в рамките на която може да съществува живот. Тези вещества действат като парник, предпазващ атмосферата от слънчевата топлина.
Човешките дейности засилват естествения парников ефект. Изгарянето на твърди горива, каменни въглища, петрол и природен газ, води до отделянето на въглероден двуокис, метан, азот и др. парникови газове. Изсичането на горите, които преработват въглерода от атмосферата по време на фотосинтезата, повишава нивото на въглероден двуокис. През последното столетие човечеството измени значително химическия състав на въздуха: нивото на въглерод се е покачило с 25%, на азотен окис с 19%, а на метан със 100%. В резултат на това планетата се затопля изключително бързо.
Въпреки че подозрения за глобално затопляне е имало от десетилетия, никога не е било абсолютно сигурно, че това ще се случи, а и учените са били винаги предпазливи в даването на категорични заключения. В последните години това се промени.
Изследванията за климата през последния век показват, че планетата вече се затопля. Нивото на моретата вече се покачва. Десетте най-горещи години в историята са били след 1980 г. Глобалното затопляне е вече тук.
Не е преувеличено да се каже, че промяната на климата може да доведе до катастрофа по-голяма от която и да било в досегашната човешка история. Предполага се, че планетата може да се затопли с повече от 3,5°С през следващия век. Това може да не звучи много, но за сравнение, в кулминационната точка на последния ледников период преди 15 000 години планетата е била само с 3-5° по студена от днешния климат.
Преценката е, че океанското ниво може да се покачи с повече от метър до края на следващото столетие, тъй като ледените шапки и глетчерите се топят. Това би означавало тотално изчезване на цели островни нации и наводняване на крайбрежните региони.
Съществуват и много други опасности. Глобалното затопляне би повлияло на океанските течения, които регулират температурата на отделни райони. Регионалните климатични изменения, биха довели до суша и в резултат на нея до бедствия като глад и мизерия в много части на света. ООН дори предупреди, че през следващото столетие нациите могат да започнат война, поради недостиг на водни запаси.
Предрича се зачестяването на екстремни климатични прояви. Глобалното затопляне би довело до изчезването на горски масиви и видове, поради изменение на естествената им среда и до разрастване на пустините.
Казано просто, човечеството провежда гигантски научен експеримент с планетата и последиците могат да бъдат катастрофални.


След 30 години повече от половината хора на Земята ще страдат от недостиг на вода, а 2,5 на сто от населението на планетата ще гладуват, както се цитира разпространен в Лондон доклад на експерти на Програмата на ООН за околната среда. Докладът е съставен след проучване с участието на повече от хиляда водещи световни учени. Причината ще бъде разрушителното въздействие на необмислената стопанска дейност на хората върху състоянието на световната екосистема, смятат учените. Според доклада към 2032 година съществено увредени ще бъдат 70% от земната суша, най-вече Южна Америка и районът на Карибите. Авторите на доклада са на мнение, че със съвместни усилия на правителствата, индустриалците и обществеността през идните 30 години ще може да се намалят изхвърляните в атмосферата газове - причинители на парников ефект. Специалистите на ООН обаче прогнозират, че стихийните бедствия - например циклоните и наводненията, ще зачестят. Този процес, както и замърсяването на околната среда, неизбежно ще се отразят негативно върху здравето и качеството на храната на хората.
Силната проява на парниковия ефект през двадесетото столетие и свързаното с него глобално затопляне се дължи на човешката дейност. Рязко увеличеното изгаряне на горива (въглища, петрол, земен газ, дърва) в транспорта, енергетиката, промишлеността, земеделието и бита е основната причина за емисията на огромни количества въглероден двуокис и други парникови газове и аерозоли. От започването на индустриалната революция атмосферната концентрация на СО2, който играе основна роля за проява на парниковия ефект, се е повишила с близо 30%, тази на азотния окис (N2O) - с 15%, а на метана (СН4) се е удвоила. През новото столетие по-нататъшното неконтролирано повишение концентрацията на поглъщащи топлината газове ще причини екстремни промени в поведението на глобалния земен климат. Разбира се, не е възможно да се предскаже точно колко и колко бързо ще се промени действително климата.

Затоплянето на климата в никакъв случай не означава по-комфортни условия за населяващите земята организми в глобален мащаб. Директни прояви на дълготрайната тенденция за глобално затопляне на времето са:
- Горещи вълни и периоди на необикновено топло време.
- Екстремни порои и бури, тежки снеговалежи в по-северните райони в северната част на северното полукълбо и екстремно високи температури и суши в южната част на същото.
- Топене на ледниците в полярните области и високите планини.
- Затопляне на Арктика и Антарктида, частична дезинтеграция на крайбрежната ледена кора и топене на ледени блокове.

Повишение на морското ниво от 15 до 100 см в резултат на горните явления и заливане и наводняване на плодородни ниски земи и крайбрежия.
Повишената глобална температура ще влияе на всички природни естествени среди и икономическото развитие на човечеството ще бъде поставено под риск. Най-сериозните въздействия ще включват природните среди (екосистеми), земеделието, природни ресурси и в крайна сметка - човешкото здраве.
Природа. Промените в регионалния климат вследствие на глобалното затопляне поставят много екосистеми в риск. Границите между тях могат да се изместят в драматично къси срокове, което няма да позволи адаптиране на много видове организми и те ще измрат. Горите и мокрите земи осигуряват неоценими ползи за човешкото здраве. Драстично се променя количеството и разпределението на видовете от морската фауна и флора. Екосистеми като гори, високопланински райони и тундрата са много уязвими към повишени температури и промени на водния режим, което се отразява на способността им към растеж и регенерация. Плодородни крайбрежни земи се загубват вследствие наводняването. Непредсказуеми промени настъпват в тропическите области. В умерените райони се повишава голямата честота на екстремни и непредсказуеми метеорологични явления- бури, поройни дъждове, наводнения и суши. В северните студени райони се удължава вегетационният период.
Здраве. Съгласно световната здравна организация глобалното затопляне и свързаното с него изменение на климата може да причини съществено нарастване и изменение в географското разпространение на редица болести, предимно на тези предавани чрез насекоми, като малария и тропическа треска. Редуцираното снабдяване с чиста прясна вода, вследствие промените в регионалните валежи, може да предизвика разпространение на болести, причинявани от паразити, вода и храна.
Земеделие. Въздействието на глобалното затопляне върху добивите и продуктивността от растениевъдството и животновъдството ще варира силно по райони, но най-уязвими ще бъдат тропичните, субтропични райони и южната зона на умерения климат. Очаква се намаляването на добивите вследствие на неблагоприятните екстремни условия (високи температури и суши) в Африка, Югоизточна Азия, Югоизточна Европа, Латинска Америка и др. В повечето от тези региони живеят много от най-бедните народи на света, които са изложени в най-голяма степен на риск от глад и мизерия. По-стабилни за земеделието ще бъдат по-северните зони на умерения климат (Северна Америка, САЩ, Канада). Поддържането на съвременните нива на земеделието в тези райони би изисквало в най-добрия случай приложението на скъпи адаптивни технологии.
Екосистемите в Европа са силно фрагментирани и нарушени, което ги прави чувствителни към климатичните промени. Повечето изследвания показват повишение на температурите през изминалото столетие в по-голяма степен от тези за планетата. Валежите общо взето нарастват на Север, но намаляват на Юг. Затоплянето е силно изразено във високопланинските райони, изразено ясно чрез отстъплението на ледниците в Алпите. Растителните и животински видове реагират на климатичните промени чрез изместване на ареалите си на Север и възстановяват активността си в по-ранна пролет. По-малко адаптивните видове не могат да отговорят на продължителното затопляне на климата.
Наблюдават се следните последици от затоплянето на климата на европейския континент:
- намаляване на студените и увеличаване на топлите и горещи дни през годината
- стопяване на ледници и отстъпването им на по-големи височини. Половината от глетчерите на Кавказките планини, Австрия и Испания са изчезнали през последното столетие, като тази редукция е по-голяма от предшестващите 5000 години
- изменение в поведението на растенията и животните: алпийските растения отстъпват нагоре в планините; по-ранно развитие на горски видове; изместване ареала на много видове пеперуди, птици и мекотели на север; по-ранно снасяне на яйца и размножаване на птици, жаби и пр.
- горски пожари вследствие на екстремните суши и високите температури, особено силно изразени в Средиземноморието. За една година в Испания са унищожени от диви пожари около 5 млн. декара, а в Гърция- около 11.5 млн. декара гори.
Африка е богата мозайка от екосистеми - от снежни и ледникови полета във високите планини, до тропическите гори и пустинята Сахара. Макар че използването на енергия от глава на населението е най-малко в света, Африка е най-уязвимия континент на климатични промени. Слабата икономика на бедните държави не позволява адаптирането към тях. Последиците от глобалното затопляне са: разширяване на пустинята; топене на ледниците във високите планини; рекордно високи температури през лятото; повишаване нивото на океана и загуби на крайбрежни земи; разпространение на смъртоносна малария, включително и на големи надморски височини, където в миналото не се е проявявала.
Антарктида, най-студения континент, също е изложена на глобалното затопляне, което се изразява в следното: периодът на летните температури, с точка около топенето в най-северната част, се увеличава 2-3 пъти през последните 20 години; разпадане на ледения шелф на около 1150 квадратни мили за една година до март 1999 след столетия стабилност; намаляване на пингвиновата популация с около 33% през последните 25 години и др.
Тези промени са смайващо бързи и големи. Те не представляват бавната еволюция, която е ставала на Земята в продължение на хиляди години. Това дава основание на радикални еколози да считат, че вече живеем на друга планета, не на тази, на която сме се родили...
ЧОВЕЧЕСТВОТО СЕ РАЗРАСТВА
В продължение на хиляди години човекът има малко влияние върху биосферата. Преди пет века, по време на европейския Ренесанс, династията Минг в Китай и първата Могулска империя в Индия, светът все още не е гъсто населен.
Оттогава, заради промените в селското стопанство, индустрията и медицината, световното население се е увеличило почти 15 пъти. В света живеят 6 милиарда души. Милиони жители се радват на безпрецедентно висок жизнен стандарт. Но една трета от човечеството няма достъп до електричество, а за друга една трета достъпът е ограничен. Огромна част от населението живее в отчайваща бедност. Над един милиард души нямат питейна вода, а 2.4 милиарда живеят без елементарни хигиенни условия. Всеки ден 40 000 души, или 25 на минута, умират от болести, които могат да се избегнат чрез икономическо развитие. В следващите 50 години, когато населението ще достигне 9 милиарда, нуждите на човечеството ще се увеличат драстично.За да се облекчи човешкото страдание и да се създадат условия за стабилизиране на населението, е необходимо икономическо развитие.
В развиващия се свят стремежът към икономически напредък води до повишена консумация на енергия.
До 2050 г. консумацията на енергия в света ще се удвои.

БИОСФЕРАТА В ОПАСНОСТ
Съществуването на газове, които предизвикват парников ефект, е безспорно. Без тях земното кълбо щеше да е покрито с лед. В продължение на хиляди години парниковите газове спомагат за създаването на умерена околна среда, в която се развива цивилизацията. В ХХІ век човешката дейност може да доведе до удвояване на парниковите газове в атмосферата. От гледна точка на геологията тази промяна е рязка и почти безпрецедентна. Днес енергия се добива предимно от традиционни горива. Полезните изкопаеми движат заводите и автомобилите, използват се в дома. Полезните изкопаеми - въглища, нефт и природен газ - ще са на изчерпване до края на века. При традиционното производство на енергия отпадъчните продукти се изхвърлят в атмосферата. Сред парниковите газове е въглеродният двуокис. Всяка година в атмосферата се изпускат 25 милиарда тона въглероден двуокис - 70 милиона тона на ден, или 800 тона в секунда. Програмата на ООН за промените в климата наема експерти от цял свят да анализират последиците от парниковия ефект. Промяната в климата е сложен процес, за който има различни теории. Но е сигурно, че повишените емисии на парникови газове водят до задържане на слънчева топлина в атмосферата. През последните 15 години са регистрирани десетте най-топли години в историята. Според учените предизвиканите от човешка дейност парникови газове са причината за това. Повечето експерти са единодушни, че натрупването на парникови газове може да има катастрофални последици още през този век. Повишаване на морското равнище, екстремни температури, урагани, суша и болести могат да унищожат хранителната верига и да направят много райони необитаеми. Радикалната промяна в климата може, в крайна сметка, напълно да дестабилизира биосферата. Всяка страна допринася за промяната в климата и страда от нея. Северна Америка изпуска в атмосферата 54 килограма въглероден двуокис на човек на ден. В Европа и Япония дневните емисии на глава от населението са над 23 килограма. В динамично развиващия се Китай, с население 1.3 милиарда души, емисиите на въглероден двуокис вече надвишават 6 килограма на човек на ден. В реката на историята, днес човечеството се натъква на подводни камъни. Живеещите в момента хора са повече от половината от хората, живели изобщо на Земята. В следващите 50 години световното население ще използва повече енергия, отколкото е консумирана в цялата досегашна история. Човечеството е изправено пред радикален избор - трябва или да се промени начинът на производство на енергия, или да се пожертва планетата.

ДА СПРЕМ КАТАСТРОФАЛНАТА ПРОМЯНА В КЛИМАТА
Човечеството не може да се върне назад. Световното население ще се нуждае от огромни количества енергия за:
- набавяне на прясна вода
- функциониране на заводите, домовете и транспорта
- поддържане на образованието, здравеопазването и прехраната
За задоволяване на тези нужди е необходима енергия от всякакви източници. Но енергийният баланс трябва да се промени и да се намали ролята на традиционните горива. Така ще опазим околната среда и полезните изкопаеми за бъдещите поколения. За да се стабилизира нивото на газовете, предизвикващи парников ефект, емисиите в световен мащаб трябва да се намалят с 50%. Предизвикателството е голямо заради необходимостта от по-висок жизнен стандарт в бедните страни. Дори ако развиващите се страни правят икономии и използват \"чисти\" технологии, скоро техните емисии ще са по-големи от тези на индустриализираните държави. За да се даде път на развиващите се страни, и същевременно да се намалят вредните емисии в света, индустриализираните държави трябва да свият своите емисии със 75%. За ограничаването на вредните емисии и увеличаването на снабдяването с енергия, са нужни технологии с ниско ниво на емисии. В големите градове на бъдещето би могло да има по-малко директни емисии, ако се използват електричество, електрически батерии и горивни елементи, използващи водород. Но електричеството е само начин за снабдяване с енергия. По-важното е как то се произвежда. Нужно е това да става по \"чист\" път.

РЕАЛИСТИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ ЧИСТАТА ЕНЕРГИЯ
Чистото електричество от алтернативни възобновими източници - слънчева, вятърна, биологична и геотермална енергия - заслужава подкрепа. Но капацитетът на тези технологии в идващите десетилетия е ограничен. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда, че алтернативните източници ще осигуряват по-малко от 3% от световното електричество, дори ако в развитието им се инвестира още 20 години.
Дори ако пестим енергия и масово използваме слънчеви батерии и вятърни електростанции, пак ще се нуждаем от по-мащабни източници на електричество. Ядрената енергия, подобно на вятърната, водната и слънчевата, може да генерира електричество без емисии на въглероден двуокис и други парникови газове. Съществената разлика е, че ядрената енергия е единственият доказан метод за производство на големи количества \"екологично чисто\" електричество. Ядрената енергия и алтернативните източници не са конкуренти. Те трябва да се използват съвместно, за да се задоволят нуждите на света от екологично чиста енергия.

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ
Международната агенция по енергетика към ОИСР е междуправителствен орган за анализ на световните енергийни нужди. В частния сектор подобна роля има Световният енергиен съвет. И двете организации са на едно мнение:
Светът не може да задоволи растящите си енергийни нужди по \"чист\" начин без рязко развитие на ядрената енергетика.
Използването на ядрена енергия започва преди повече от 40 години. Днес тя генерира толкова електричество, колкото навремето се произвежда от всички останали източници. Две трети от световното население живее в страни, където ядрените електроцентрали са неделима част от промишлената инфраструктура. Половината от населението на света живее в държави, където се предвижда или осъществява строеж на нови реактори. Следователно за бързото развитие на ядрената енергетика не е нужна фундаментална промяна, а само ускоряване на процеса. Понастоящем 440 ядрени реактора произвеждат електричество в 31 страни. Повече от 15 държави разчитат на ядрена енергия за производството на 25% от своето електричество. В Европа и Япония делът на електроенергията, произвеждана по ядрен път, е над 30%. В САЩ 20% от електропроизводството се пада на ядрената енергетика. Учените в повече от 50 страни използват над 300 реактора с изследователски цели:
- за изучаване на ядрените технологии
- за създаване на радиоизотопи за медицинска диагностика и лечение на рака

В същото време над 400 кораба се захранват от ядрени реактори, без това да вреди на екипажите им или на околната среда. След края на Студената война започва премахването на ядрени бойни глави и усвояването им за граждански цели.

Много страни сериозно развиват ядрена енергетика. Сред тях са Китай, Индия, САЩ, Русия и Япония, където живее половината от световното население. Други страни, като Аржентина, Бразилия, Канада, Финландия, Южна Корея, Южна Африка, Украйна и някои страни в централна и източна Европа, увеличават ролята на ядрената енергетика. Ключови развиващи се страни без ядрени електроцентрали, сред тях Индонезия, Египет и Виетнам, проучват тази възможност. Ядрената енергия е гаранция за енергийна независимост. Франция, чието население е 60 милиона, добива над 75% от електроенергията си по ядрен път и е най-голямата страна-износител на електроенергия в света. Италия, също с население от 60 милиона, не произвежда ядрена енергия и е най-големият вносител на електроенергия в света.

НЯКОИ ФАКТИ ЗА РАДИАЦИЯТА
От земята и атмосферата се излъчва естествена радиация. Нивото на тази \"фонова\" радиация варира според мястото. Тя е част от околната среда, към която човекът е адаптиран. Но като много други неща, радиацията може да бъде както полезна, така и вредна. В големи дози радиацията е вредна. Има доказателства, че в малки количества радиацията е безвредна. Радиацията от ядрените реактори е подобна на естествената радиация, но е по-силна. В ядрените централи има биологична защита, която ограничава тази радиация и гарантира безопасността на милиони хора, живеещи в близост. Обикновено 90% от радиацията, на която сме изложени, е естествена, а 10% получаваме по медицински път. Облъчването с радиация от ядрените централи е нищожно.

Замърсяването на въздуха - Видео

Светът - история и пътешествие ( Видео канал )

Светът - история и пътешествие ( Любопитни и полезни публикации за малки и големи)