Древен Египет - Чудеса, запазени през вековете ...

Древен Египет - Чудеса, запазени от вековете ... 

Презентация 

Нито една страна на земята не притежава толкова чудеса, както Египет.Чудеса, скрити от вековете, но разбулени през годините от жаждата за злато... или от древните предания.
Нашето пътешествие започва от извора на Нил - най-дългата река на земята, най-великата река в Африка, пресичаща почти целия континент.Тя серажда от две реки: Бели Нил, който извира близо до езерото Виктория и тече на север от Уганда,и Сини Нил, който слиза от планинските области на Етиопия.Те се срещат в пустинята на Судан, като образуват главната артерия на Нил. Докато се влее в Средиземно море, водите на реката изминават повече от 6 500 километра.

За останалия свят изворът на великата река е била неразгадаема мистерия, но за древните египтяни изворът е бил ясен: Нил извирал от царството на боговете.
Без Нил, Египет би бил пустиня, подходящ за камили и скорпиони, но не и за велика цивилизация. Само тук, по продължение на Нил, пустинната жега е поносима и сухият пясък е превърнат в плодородни земи. Хранен и напояван от Нил, Египет става най-голямата от всички велики древни цивилизации.В древни времена, огромно количество вода е слизало в долините на централна Африка, така че Нил е излизал от коритото си през някои сезони. Богата на минерали утайка, се е носела към египетската пустиня от земите нагоре по течението, където животът е разцъфтявал. Богатите земи позволяват развитието на много земеделски култури и на стабилна цивилизация, успяла да еволюира от оцеляването към умствената работа. Наука, математика, инженерство и астрономия. Те изучавали небето и сезоните, дали ни 24-часовия ден и 365-дневната година.

В едно древно предание се казва, че Египет е дар от Нил. Но египтяните вярвали, че има нещо по-могъщо от Нил, слънцето. Богът, който наричали Ра. Богът, който създал всичко. Всяка сутрин, с изгрева си, богът слънце се раждал.Всяка нощ, със залеза, той умирал.Но на следващата сутрин,той пак изгрявал.Бил вечен. Когато умирал крал, се вярвало, че той става едно с Ра. Синът му, новият Фараон, ставал Хорус, сокол, живият бог на земята.И така, египтяните давали на владетелите сиабсолютна власт, която те използвали заизграждането на изключителна империя.Империя натолкова големи постройки и толкова изящни произведения на изкуството, че все още се опитваме да разберем, как са създадени такива чудеса, как камъни от пустинята са били превърнати във вечни паметници.
Някои от най-старите постройки на земята са тук,запазени от пустинния въздух и уменията на създателите си.Някои са толкова стари, че вече са съществували хиляди години, когато Тутанкамон се е родил. Огромните обелиски на Карнак са били направени от по един гранитен блок и пренесени с кораб хиляди километри, придвижвани на трупи и изправени с огромни подпори.
Гигантските статуи на великия Рамзес, издълбани в Абу Симбел, все още са най-големите фигури, издълбани някога от камък. Не се знае как са ги направили, но се знае защо са ги направили, за да почитат фараоните в живота и след смъртта.
Вероятно древните са видели във формата на пирамидата мистична връзка между земята и небето,която да понесе душата на фараона като стълба към небето.От приказните Седем Чудеса на древния свят, само пирамидите в Гиза са направени преди повече от 4 000 години.С височина около 150 метра, в тях са вградени едни от най-големите каменни блокове, някога местени от хора, тежки по 50 тона и повече. Те дори са били направени без скрипци, дори без ръчни инструменти.Как са ги направили без модерни машини? Определено боговете не са ги построили. Използвали са умовете си. Познанието е изградило тези велики постройки. Всички пирамиди в Гиза са били построени в идеална права линия с някои звезди.Това говори за познания по астрономия. В основите на пирамидите са спазени перфектни мерки и ъгли, точно изчислени за височината, която са искали да достигнат. Това говори за познания по геометрия и математика. И най-накрая, трябва да качиш тези огромни камъни горе и трябва да ги сложиш да паснат идеално. Това говори за познания, невероятни познания в инженерството и организацията.

На 500 километра южно от великите пирамиди, отвъд Нил, до модерния град Луксор, се намира пустинния лабиринт от долини, засенчени от естествена пирамида.Тук, никой крадец не би могъл да намери кралските гробници. Тук, владетелите на Египет са щели да останат безсмъртни, поне така са си мислели. Но алчността стимулира изобретателността.Умно прикривайки подлите си начинания, крадците претършували Долината на Кралете. С времето  всяка гробница била открита, било проникнато в нея и била напълно ограбена.С изключение на една. С изключение на гробницата на Тутанкамон. Така поне вярвал Хауърд Картър и ако бил прав, това щяло да бъде най-голямата археологическа находка на модерните времена. След пет години, той все още не я бил открил и положението ставало отчайващо.
Тогава, сутринта на 4 ноември 1922 година, малко момче, което носело вода на копаещите работници се опитало да застопори делвата си и попаднало на странен камък. Картър изпратил телеграма на лорд Карнарвън да дойде бързо и отишъл до Кайро да се срещне с благодетеля си, но докато го нямало,се случило нещо много странно.
Златната птица, която му донесла късмет, била убита от кобра. Кобрата била пазителят на фараона, а канарчето представлявало тези, които са проникнали в гробницата. Работниците смятали, че това е проклятието.Смъртта на златната птица била лоша поличба. Означавало, че някой от проекта ще умре за по-малко от година.Слуховете за проклятие интересували слабо Картър. Той се надявал, че разкопките ще открият гробница като тази  на фараона Рамзес VI, който е управлявал много след Тутанкамон. Картър се надявал да намери съкровище, ако не, поне нещо ценно. Стенописи, йероглифи, които биха ни позволили да узнаем как са живели древните и в какво са вярвали.

Книгата на мъртвите се считала за пропуск към вечността.Вярвало се, че тя помага на мъртвия владетел да достигне задгробния живот, дава  отговори на въпроси, които той би задал, заклинания да отблъсква опасностите по пътя. Но подготовката за задгробния живот започва много преди смъртта. В огромни храмове, крепени от такива колони, в най-големите параклиси, строени някога, живите фараони предлагали услугите си и общували с боговете и хората отвъд смъртта, и се мъчели да спечелят благоразположението им.
Огромни и живописни, храмовете като великия Мадина Хабу, са били арената на величествени ритуали, които са показвали не само могъществото и богатството на фараоните, но и предаността им към боговете, към които един ден са щели да се присъединят, чрез пътуване през вечността.

Това е била най-напредналата цивилизация на своето време и така е било за 3 000 години. Но империята привлякла нашественици.Сред историите на стените в храмовете, са отбелязани битки против нашественици, които са се опитали да покорят владението на фараоните.Но империите нашественици станали по-силни, по-решителни. И постепенно, неизбежно, египетската империя започнала да се разпада.Поради отслабването на фараонската власт, заради граждански вълнения, което направило Египет уязвим за нашественици.Малко по малко, повечето от великата империя на фараоните, заедно с тайните си, била погълната от пустинята.
Но дори и много от египетските паметници да са разрушени, историите са преоткрити от съвременните археолози, които разгадават далечното минало. Учени и творци са запазили великия Сфинкс за цялото човечеството.Изследването на пирамидите в Гиза показало брилянтните умения на древните архитекти, чиито сложни проекти са защитили от срутване вътрешните стаи и коридори. ДНК анализът помага да се определят семейните връзки на мумиите и ни дава представа за това, как са живели и умрели.
Новите разкопки разкриват приспособленията и съоръженията на работниците, които са построили пирамидите. На тези нови открития и още много други, дължим в голяма част на едно откритие, не толкова ново, на гробницата на Тутанкамон.На 26 ноември 1922,  Хауърд Картър достигнал стената на главната зала в гробницата на Тутанкамон. Той намерил единствената непокътната фараонска гробница в модерните времена.И в погребалната зала, четири златни олтара.в четвъртия олтар, три златни саркофага един в друг, и в средата,мумията на момчето фараон, Тутанкамон. Това е било най-голямото съкровище, намерено някога в Египет. Повече от 2 000 предмета от злато, алабастър и лапис, ценни бижута, направени преди хиляди години от изкусен майстор. Те са ни позволили да надникнем в кралския живот на древен Египет и да подкрепим надеждата си да продължим да търсим, да продължим да учим.
Така, заради открития като на Хауърд Картър и на съвременните археолози, руините на древния Египет добиват някакво значение за нас. Каменните творби, които все още се показват от пустинята, са ново доказателство за човешкия стремеж напред на ловци и земеделци, на строители на величествени постройки, на мечтатели с велики мечти.
Тези каменни чудеса са израз на началото ни, символи на нашия стремеж да станем мислители, творци,поети, строители.Тези велики паметници също ни карат да сме скромни.Все пак те са успели да оцелеят почти 5 000 години.