Лорд Байрон - Противоречивата водеща личност на Романтизма

Джордж Гордън Байрон е роден в Лондон на 22 Януари 1788 г. Генетичната обремененост е тежка, както от бащина, така и от майчина страна.

Байрон остава сирак на 3 години. Липсата на баща се отразява на детството и юношеството му. Невротичните разстройста са отговор на мъчителното съществуване на момчето.
Байрон е пример как агресивността може да стане плодотворна в артистичен план. Ето генетичните и семейни субстрати на байроновата невроза, която ще създаде  толкова безсмърти литературни шедьоври. Анализирайки семейството си, Байрон е впечатлен от две особености: честотата на кръвосмесителните бракове и наличието на единствени деца в рода. Към това се прибавят и голям брой преждевременни смърти и повторни бракове.
Той принадлежи към Байронидите в гръцкия смисъл на термина. Строгото калвинистко обучение, дадено му от гувернантка и четенето на Библията, го убеждават, че е обречен на ада по волята на съдбата.

Исторически недъг

Всички, които са били близо до Байрон са забелязвали куцането му. Въпреки, че той го прикривал. На приеми избягвал да се движи и да танцува. Някои отбелязват, че се движи на пръсти.
Вродена или придобита? Каква е точната причина за патологията? Никакъв окончателен отговор не може да бъде даден на тези въпроси. При аутопсията лекарят констатира вродена малформация на лявото стъпало и левия крак.
Обущарят на семейство Байрон съобщава, че кракът му не бил крив, само единият ебил малко по-къс от другия. Всъщност дефектът е бил в глезена, който е слаб, оставящ крака да се обръща навън. Като малък поетът е носел по-специална обувка на левия си крак.
Издателят на Байрон смята, че той е стадал от последиците на детски паралич, засегнал вътрешните мускули на денсия крак. Майката на поета също посочва аномалията вдясно. Според нас недоразумението идва от това как се наблюдава човекът, дали прима дясна нашата страна или на пациента. Трябва да се гледа от страната на болния. Хипотезата за детски паралич с ретракция на трицепсите е най-приемлива и лявото засягане - най-вероятно. Куцането е преживяно от Байрон като срамен недъг, който го поставя "доста под останалите смъртни".
Често се изчервява заради него. Този недостатък подхранва прекомерната срамежливост и задълбочава идеята за фаталност, надвиснала над него. Тази патология го кара да се чувства не на място в обществото. Той реагира или като се държи на разстояние или като обвинява и поема върху себе си изискванията на етикета и ранга.
При Байрон суетата на положението му в обществото е била ненормална: тя наподобява повече на гордостта на парвенюто, отколкото на достойнството на аристократ от стар род.

Психопатология

Обременена наследственост, липса на баща, конфликт с майката, чувство, че не е като другите, като в същото време е наследник на голямо име, всички съставки на невротична или параноична компенсация са събрани при Байрон. Безкрайната гордост, винаги първо условие при гения, заедно с необходимостта от фаталност, се утвърждават с годините. Поетът е искрен в строгостта си, вариациите му са постоянни, както в диетата, така и в любовта и практически във всички области.
Пие много вода, често обогатена с магнезий и оцет, но има периоди, в които брендито, вината му доставят удоволствие и тогава го мислят повече за алкохолик, отколкото за въздържател. При завръщане от първото си пътуване в Ориента, става вегетарианец, пуши и дъвче тютюн, за да залъже глада.
Байроновата хубост, свързана със слабостта, бледността на тена му, светлия блясък на очите се отнася за горната половина на тялото му. Мрази да го гледат другаде, освен в очите. Понякога представлява "алабастрова ваза, осветена отвътре"."Това бледо лице е моята съдба", пише той. Към очарованието на погледа да прибавим чара на винаги фризираните коси и на мекия, модулиран глас. Всички елементи на съблазняването са събрани в това изключително същество, изпълнено с противоречия. Той търси самотата и мечтанието, скалите,природата, морето, езерата, планините, гробищата. Завладян е от идеята за смъртта и фаталността. Декорира дома си с черепи, а един приспособява за пиене. Да пиеш от черепа на някой друг, какво удоволствие и рядка радост.

Хетеросексуален и хомосексуален

Байрон едновременно обожава и мрази жените. Начинът, по който ги третират мюсюлманите много му се е понравил. Обича първо да ги завладее, после да ги накара да страдат, да им отмъсти.
Интелигентен и по-зрял от другите момчета на неговата възраст, поетът има интензивна чувственост и сексуалност отрано. Още на 9-годишна възраст той открива, че както в присъствието на някого човек може да се почувства безкрайно щастлив, така и в докосването. "Само силното усещане ни дава съзнание за самите нас."
В колежите Байрон е мъжът, създаден за мъжете. Той обича да ръководи, да напътства, да доминира и да покровителства по-младите си приятели. "Моите приятелства от колежа винаги са били страст от моя страна, той като винаги съм бил буен."
В действителност геният е бил бисексуален, новинаги доминиращ. Кръвосмесителната връзка с неговата полусестра Огъста, прибавена към непоносимите отношения към жена му още от сключване на брака, довеждат до дискредитирането му пред висшето английско общество. Те спомагат да направят от този антиконформист, индивид извън закона, човек, който трябва да бъде държан настрана.Изгнанието го отдевежда от Дувър до Гърция, накрая до смъртта.
"Персона нон грата" за Франция поради революционните и бонапартистки пристрастия, Байрон преминава през Белгия, за да отиде до Швейцария. После тръгва за Италия, за да отиде в Швейцария. После тръгва за Италия, където неговото разсипничество, сексуална виталност и преследване на жените достигат кулминацията си. Венецианските му нощи са останали знаменити.

Байрон, име, гордост, гений!

Байрон наследява задължаващо име. Иска да направи нещо с това, иска да стане някой! Той е доминант, жаден за власт. А тя се разнообразява със сексуална, финансова и политическ власт. Има аспирации и към трите власти, но се проваля във всяка една. Накрая минава в областта на писменото слово, тъй като там е неговата сила. За Байрон най-важното нещо е името му. Той го пише навсякъде през целия си живот. Поетът е личност с различни страни. В него има много Байроновци. Понякога следващи се един друг, понякога смесващи се.
Засегнала ли е лудостта поета? Ако се обърнем към народната мъдрост, която казва, че името на лудите е изписано навсякъде, отговорът е явно "Да". Но медицинският отговор на този въпрос е "Не". През 1816г. лейди Байрон смята мъжа си за луд иоценява, че лудостта му е приела формата на отвращение към нея. Коснултира се със семейните лекари. Становището им е: няма лудост ,няма деменция, няма нужда от затваряне в заведение за душевно болни. Трябва да се избягва всичко, което може да раздразни пациента и дасе обгражда с нежност, независимо от силните му изблици на гняв.
По същото време Байрон получава иктер, съпътстван с дифузни коремни болки. Точната диагнза ретроспективно не е ъвзможна, но може да се мисли за хепатит и ангиоколит. Но Байрон е маларичен и един холезистит или холангиокенатит с билирубинемия твърде вероятна диагноза. Във всички случаи лечението е добре познато за времето си: екстракт от опиум, шафранова тинктура, малко канела и евгеника. За отбелязване е, че опиумът има антималарийно действие малко използвано в медицината, дори в тази епоха. Байрон е хронично маларичен след заразяването си по време на пътуване в Ориента през 1811г., а хининът е откритедва през 1820г.
Поезията може би е позволила на Байрон да избяга от деменцията, той като за него тя е лавата на въображението, избухването на което предвещава земетресение. При Байрон психологията и интроспецкията са измествани от незабавното влизане в играта на гения. Мисълта при Байрон е непрекъсната, той задрямва, но не спи. Ако прочетем "Манфред", това е Байрон. Ако прочетем стансовете за Лара: "...Лудостта не е в главата, а в сърцето".
Главата на Байрон е здрава, уравновесена, солидна,  сърцето се отклонява непрекъснато. Лейди Байрон несе е лъгала: "Характерът му е лабиринт, но нишката, с помощта на която би могъл да се намери пътя към сърцето му, не съществува."
На 10 март 1812г. Байрон се събужда в апогея на признанието си. Името му накрая е известно! Първите две песни на Чайлд Харолд са завладели Англия. Нежна меланхолична поема с политически и неоконформистки оттенъци. Странстванията на Чайлд Харолд изразяват чувства с ориенталска екзотика. В прозата геният на изразяване на Байрон се съчетава с енергия и бързина на редактирането. Той създава "Абидонската невеста" за няколко дни, "Корсар" - за няколко седмици, а "Шильонският затворник" - за една нощ.
Писателят на всички бунтове, на всички потиснати,на всички низвергнати от обществото накрая поставя името си в служча на гръцката независимост. Член е на Камарата на лордовете. Но в политиката, както и във военното изкуство, той е нула. Проваля се злощастно и смешно в опита си да освободи Гърция от турско робство.
Краят

Последният болестен акт в живота му започва с неврологичен синдром с конвулсии, тракане на зъбите, последвано от ступор. Епилепсия?Апоплексия? Менингит? По-вероятно мозъчна проява на маларията, която разяжда тялото.
Четирима лекари са при постелята му. Байрон, запазил ясна мисъл до края си, се портивопоставя на кръвопускания, които само ще го изтощят, но накрая се съгласява. На 17 април 1824г. правят 2 кръвопускания, а на 19-и умира, задушавайки се. Не може със сигурност да се изключи интеркурентна микробна инфекция, прибавена към основната маларична патология, както чест се среща.
Силата на байроновите станси ще прозвучи в музиката на Шуман и Лист. Колоритните и вълнуващи описания ще се отразят в картините на Делакроа.

Прочетено за Вас от: сп. Medecine et Hygiene