7.11.09 г.

on
Традицията повелява на този ден да се приготви подсладено жито и обреден хляб...

Изгубим ли близък, търсим утеха в спомена за него и във вярата, че душата му е отишла в
друг, по-добър от земния свят. Болката се облекчава и от онова, което можем да сторим за мъртвите в дните, наречени Задушници. Те са винаги в събота. В седмичния празничен цикъл Църквата е определила съботата за ден на покойниците. Тези специални дни водят своето начало от древността - от времето на Христовите апостоли.
На Задушница църковните камбани бият траурно, с отмерен ход, а службата е заупокойна. Опечалените посещават гробовете на своите близки, палят свещи и кандила, кичат ги с цветя, преливат с вино, кадят с тамян и оставят хляб, варено жито, ястия и лакомства, които мъртвият приживе е обичал. Раздават за Бог да прости на близки и непознати. Според християнските вярвания Задушницата е ден на измолване на прошка за преселилите се в отвъдното.
Големите задушници са три: в събота преди Великия пост, в съботния ден срещу Петдесетница (Черешова Задушница) и Архангелова - събота преди Архангеловден. И трите варират спрямо дните от календала, защото се правят винаги в съботен ден.
Архангеловата се нарича още Велика Задушница, както и Мъжка,, защото е посветена и на загиналите войни. На 6 ноември 1938 г са първи път по случай тази Задушница службата "Военни музеи, паметници и гробове" съставя цялостна програма за отбелязване на Деня на мъртвите герои.

Символиката на Задушница

Паленето на свещи символизира Спасителя, Светлината на света и горещата  вяра- Напомня също и за живота на земята, който чезне и тлее като горяща свещ.
Житото е символ на бъдещото възкресение. Както житното зърно умира в земята, за да възкръсне за нов живот, така и душите се възраждат.
Виното е свързано с лозата, даряваща живот, и с пречистената Христова кръв. Преливането напомня за преходите от смърт към живот.
С тамяна се прогонва дяволътт, но той се смята и за символ на чистата молитва и предвкусване на бъдещите небесни блага.
Цветята символизират добродетелите на починалите и любовта ни към тях.

Архангеловден

Църквата е определила 8 ноември за празник в чест на светите ангели и най-вече на св.Архистратиг Михаил, когото смятат за вожд на небесните сили - ангелите. 7 са висшите ангели, които винаги стоят пред Божия престол. Всеки от тях има определени функции. Според християнската религия Господ им открива волята си, а те от своя страна просвещават останалите. Архистратиг Михаил (в превод от еврейски името означава "който е като Бог") представя Божието слово и се бори срещу духовете на мрака. Затова е изобразяван с копие в ръка, а с краката си тъпчещ дявола.
Според българската митология Рангел е един от шестимата братя юнаци, поделили си света. На него се паднала Земята на мъртвите, затова го наричат Рангел душевадник. Эолклорната представа го кичи с качества като справедливост и състрадание, смятан е за единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Макар, че олицетворява смъртта, за разлика от зловещата старица с косата той е млад и красив. Почитат го всички, които биха искали да преминат в отвъдното бързо и леко. Принасят му курбан - овен, угояван специално за тази цел, и оредни хлябове. Свещеник прекадява гозбите, от които се раздава на съседи и близки.
8 ноември е имен ден на Ангел, Рангел, Михаил, Гавраил, Милен и на техните женски съответствия - Ангелина, Райна, Михаела, Милена.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодарим за коментара! :)