17.11.09 г.

on
Какво ли няма да сътворят мъжете само и само да не се оженят? Те пускат в обращение понятия като транссексуален или бисексуален. Готови са да дадат вид, че са "обратни". Ако не принуждавате ергена да се жени, той става безценен. Ще ви се отплати с какво ли не - ще закове пирон, където трябва, ще помогне при генералния летен ремонт, ще донесе от мазето картофи, ще ви чака след работа с колата...Възможно е тази благодарност в края на краищата да достигне такива мащаби, че той да се ожени за вас. Но не са малко и тези, които успяват да устоят на своята природа. За разлика от традиционната представа за единака като човек, който се познава отдалече по мириса на чорапите, ергените са съвършено различни видове и подвидове.  
Може условно да определим критичните възрастови точки в живота на мъжа, когато от него се очаква да извърши такъв подвиг като предлагане на ръката и сърцето с последващо отиване в гражданското. Първата преломна възраст е 23-24 години. Студентите в горните курсове поголовно се женят, без много да анализират своите избраници и без да са на ясно с по-нататъшните житейски перспективи. По-циничните даже казват: Ако не се получи, ще успея да се разведа и да се оженя за по-млада. Обикновено става точно така. Особена активност цари и сред курсантите от военните училища. Никой не се блазни от унилата перспектива да започне работа като неженен младши офицер в далечно поделение, в офицерско общежитие, в една стая с трима алкохолизирани колеги по пагон.
Успее ли да прескочи първоначалната критична възрастова граница, ергенът се бетонира. Той е увлечен от служебната си кариера и от обещаващите житейски перспективи. Ето го на 28 години - напълно реализиран плейбой със сериозни пристрастия към бридж, тенис или сърф. В най-масовия случай - чест посетител на фитнес залите. Той вече добре се ориентира след претендентките за неговата персона. Знае цената си и се страхува да не се продаде евтино. Има една или няколко потенциални годеници, без да се отказва и от мимолетни романи. Смята, че "приличните момичета си стоят вкъщи и чакат кандидатите за женитба". Затова най-активните дами, които "забравят" в квартирата му шалчето или очилата си, са обречени на неуспех. Ергенът на 28 най-много се бои от временното пребиваване в квартирата му на енергична, устремена към брак женска особа. Той се оценява като успял, за разлика от мнението на майка му, която с неуспешно прикрита тревога непрекъснато му досажда с подкани за запознанство с "много хубавичко, скромничко момиче", дъщеря на нейна приятелка. Някои синове пресичат подобни разговори направо от корен. Други унило се отправят на оглед с адреса в джоба, дежурната торта в лявата ръка и три рози в дясната...
 
  "Историческите" ергени са особена категория. Те са умни, възпитани, сдържани, умеят да правят всичко, имат добра кариера и са нежни в леглото. Жената, която среща такъв мъж, прави какво ли не, за да го "приватизира", но той категорично не иска нито да мине под венчило, нито да живее под един покрив с нея без брак. Когато натискът премине допустимата граница, "обектът" просто изчезва. Това става не винаги защото той е ерген по рождение. Възможно е да има умна майка, която никога не се меси в живота му и не му създава предпоставки да бяга от родния дом. При това съвсем не е задължително мама да пере и храни поотрасналото отроче. Тя по-скоро го е научила да се справя сам с бита. На пръв и на втори поглед това е съчетанието от идеалния мъж и идеалната свекърва. "Лакомото парченце" от мъжки пол обаче крие друга опасност - между него и майка му има толкова силна душевна връзка, че не остава място за друга "чужда" жена. Тяхното съжителство напомня бита на съпрузи, които вече не спят заедно, защото са си познати до болка, но и не могат един без друг. В природата на хората обаче, и най-много на мъжете, генетично е заложена потребността от съединяване на душевната връзка със сексуална. Затова ергените, за които говорим, имат отдавнашна приятелка, която посещават в почивните дни и която при достатъчно такт и търпение рано или късно ще успее да разкъса неразривната връзка с майката. Това по правило става по-късно, отколкото рано.
Когато самотният мъж стане на 35-38 години, природата ясно подсказва, че е време за семеен живот. На пръв поглед на този ерген нищо му няма, но на втори абсурдността на битието му се набива в очи. Приятелите имат почти възрастни деца, които отдавна не слушат Уайтснейк, а някаква ужасна музика, от която ти се иска да закрещиш и да скочиш от балкона. От старите многочислени компании са останали само няколко ергенски бастиона. Групата допълват двама разведени другари от детството. На този сплотен колектив не му остава нищо друго, освен да си спомня за бурните похождения от младостта. В разговорите все по-настойчиво се вплита и темата за прогресивните методи срещу оплешивяването и "биреното" коремче. Почетно място в компанията заемат алкохолът и риторическите заричания "От утре спирам да пуша". "Още има живот в нас!", възкликва бодряшки някой с най-малко оредели коси и всички охотно се съгласяват. Внимание! В този момент умът, инстинктът и знанието за живота като че ли изчезват вдън земя и ергенът е готов да преобърне живота си на 180 градуса. Отдавнашната му приятелка го възприема като постоянна величина и затова той внезапно се жени за неизвестно откъде дошла глупавичка особа с манекенски мерки. Скоро обаче му се налага да обяснява на жадната си за развлечения половинка, че в нощните дискотеки няма нищо интересно и че е по-добре вечер да гледат сателита вкъщи. В това време около дома му реве с Харлей Дейвидсън мускулест юноша, който предлага на младата му съпруга да направят едно кръгче с "моторчето". Не трябва да си леля Ванга, за да предскажеш кога ще долетят документите за развод.
И тук настъпва най-възловият момент в съдбата на ергена и на неговата отдавнашна приятелка, ако, разбира се, са й стигнали силите да преживее лудия му, драматичен период. Необходими са й лисича хитрост и гигантско търпение. Не само че не трябва да пречи, но трябва и да го подтикне към безумната женитба, за да разбере той после какво е изпуснал и какво още може да намери. Шансът е 50 на 50: или той, помъдрял от преживения опит и с просветлен ум, ще се научи да цени истинските достойнства на изпитаната стара любов и двамата ще живеят дълго в щастлив брак, или ще стане обречен на самота дебелак, пропит с мирис на лекарства, който на 60-70 години с трепет ще кани млади дами на обилна вечера в близкия ресторант.
 
  Ергенът от типажа, наречен условно героически, не е като лишения от сексуалност Шерлок Холмс, нито като аскетичния Рамбо, а по-скоро е нахакан, грубоват и разкрепостен като Джеймс Бонд. Това са т. нар. истински мъжкари. Те се радват на повишено внимание от страна на жените, но за тях семейният живот е по-лош от заточение. Обикновено в тази категория влизат алпинистите, яхтсмените, инструкторите по ски, журналистите в горещите точки на планетата и останалите с "мъжествени" професии. Причините да изберат този стил на живот са най-различни и в никакъв случай романтични: от опитите да преодолеят вродена боязливост и стереотипните представи за същността на истинския мъж до пълно неумение да живеят в дует и вечен страх от брака.
 
Срещат се и вълци единаци, но като че ли най-вече в художествената литература. В реалния живот това е т.нар. тип Тарзан, който преспива зимата в големия град, а от май до октомври е в апогея си край морето, като се изхранва с лов на риба, миди и рапани. По правило недалеч от него се разполага студентска компания с млади особи от женски пол, които горят от желание да споделят самотата му. Те се прехласват по бронзовия му тен, по сините му като морски вълни очи и от неочакваните му познания в областта на литературата и философията. Страстта им разпалват и екзотичните вечери край огън на брега. Колко ли са разочаровани, когато потърсят своя Тарзан през зимата в града! Посреща ги уморен, вял, попрезрял младеж с раздърпано сако, землист цвят на лицето и избелели сини очи, който всяка минута намеква, че не е лошо да го почерпят в ресторант. Като всяко диво животно Тарзан хваща окото само сред природата. Между другото той е подходящ типаж за жените Пенелопи, които искат хем да са омъжени, хем да го виждат колкото се може по-рядко.
 
Много шум за нищо Пародия на "героическия" типаж са тези, които плюят ефектно през зъби, играят си небрежно с джобното ножче и демонстрират презрително, че "жената не е човек". В по-голямата си част те всъщност са инфантилни комплексари. В детството са ги презирали като мамини синчета. Затова през целия си останал живот доказват обратното, най-вече на себе си. За този типаж като че ли е измислен онзи стар виц за двете жени, които виждат мъж да коси трева във водолазен костюм. На въпроса защо, той отговаря, че обича да му е трудно. "Можеш ли тогава да бъдеш и с двете ни", провокират го те. "Да, отговаря "водолазът", но в хамака и прави."
Точно тези, които благоговеят пред "истинското мъжко братство", най-много се боят от презрителното "Замени ни за една жена!". Те са способни да изживеят любовен роман, но той по-скоро е кратък разказ с класически финал - устремно обладаване и отхвърляне. Жената не е нужна нито на душата, нито на тялото им. А за да има кого да унижават в присъствието на приятелите си, които са им лика-прилика.
Традицията идва от кръстоносните походи, когато рицарите носели със себе си лика на дамата на сърцето си и същевременно завладявали неизвестно защо и за колко време Божи гроб. Службата в името на великата идея, независимо дали ще бъде преустройство на обществото, или затворено мъжко братство по чашка, се цени по-високо от т. нар. еснафско благополучие на брачния живот.
Жените, решени на всяка цена да свържат съдбата си с този тип ерген, не си струва да се отчайват. От патовата ситуация има изход. Просто трябва да убедят своя избраник, че любовта и верността към собствената съпруга изискват по-голямо мъжество. Още повече, че няма да излъжат - това е самата истина.
 
Блян по ерген...
Ергенът е един от най-разпространените митове на женското съзнание. Какво на практика си мислят те за него? Че е възможен съпруг, разбира се. Когато самотната дама чуе, че еди-кой си е ерген, очите й веднага светват. В това се крие основната грешка на женската логика, защото е по-просто камила да мине през иглено ухо, отколкото ерген под венчило. Не формално, а фактически. Ерген не означава наличие или отсъствие на печат за брак в паспорта. Това е преди всичко състояние на духа. Второ, женската еуфория пред ергена е необоснована, защото той на практика може да има семейство - кога едно, кога няколко, кога с подпис, кога без подпис... Той дълго и упорито се е опитвал да избегне тази участ. Когато силите му за съпротивление са се изчерпали, се е подчинил, за да се мята от ъгъл до ъгъл вкъщи с вид на пречупен десидент.
 
Подмолният ерген  
Той притежава непоколебим дух във физически и в метафизически смисъл. Когато започва да говори за висшата материя, поредната "жертва" губи самообладание и ... се ражда дете. Ергените традиционалисти знаят какво магическо звучене имат например имената на модни западни кинорежисьори. От тези именно култови слова на нея й омекват краката и последствието е ревящ наследник. Таткото, както всички романтици, е с благородна душа. Той всеки път поема отговорност за майката и за детето. "Винаги се грижа за децата си", е житейското му кредо. На практика неговата отговорност се изразява в посещения по ред на номерата във всяко семейство с основната грижа да не сбърка адреса, графика и имената на жените и децата си. Във всеки дом се задържа от няколко часа до две денонощия в зависимост от отдалечеността от квартирата му, като опустошава хладилника на поредната майка право пропорционално на времето на визитата си. Той постоянно е без пари, но никога не се появява с празни ръце. Не се отказва и от нови жертви на поредния купон, хипнотизирани от "високия" му дух. Затова семействата му се роят в геометрична прогресия.
 
Летящият холандец 
 Другата разновидност на семейния ерген е мъжът, който много напира да се ожени, но винаги за тази, която не го иска. Тези ергени така се впиват в избраниците си, че дори и жените, които патологично желаят да се омъжат, започват да ги отбягват. Е, все се намира някоя обрулена от живота, която е готова на всичко. Тогава обаче той изчезва като кораба призрак. "Летящият холандец" ще се задоми само ако майка му доведе вкъщи жена за ръка. След месец семеен живот той трудно отличава майка си от жена си и не може да понася и двете. Заключва се в стаята и гледа с тъга снимките на бившите си съученички.
 
От ръка на ръка 
Друга разновидност на семейния ерген е този с камара едно- и двегодишни бракове. При запознанство той казва, че е ерген и то може да си е така. Когато първите две години семеен живот с всички страсти и емоции трябва да премине в по-спокойни води, на него му става скучно и ...той се жени отново, като повтаря добре познатия сценарий. Количеството на двегодишните му жени може да стигне и десет, докато между другото той не остарее и не се задоми за последен път във възрастта, когато страстта не е толкова актуална. Като правило тогава тези мъже далновидно си избират за жени медицински сестри. Ако не по професия, то по душа. Както и най-мъдрият си е малко прост, така и този тип ерген е непълноценен. Неговият душевен вакуум рано или късно трябва да бъде запълнен.

Единственият безнадежден вид, когото не пожелаваме на никого, е ергенът нарцис. Няма значение дали поради талант и външност, или измислен от болното му въображение. Ако той е примитивен Нарцис, когато положи ръката ви на гърдите си, ще каже: Чувстваш ли колко е нежна кожата ми. Нарцисът-интелектуалец ще рецитира монолози за вечността, без да го е грижа дали ви интересува. Той се опиянява от звука на собствения глас. За съжаление е доста хипнотичен и много неглупави жени нощно време въздишат по него. Един Нарцис разсъждава примерно така: Аз съм мъж, по природа съм философ и затова съм зает с мисли за смъртта, а жената трябва да ражда деца. На нея са ґ противопоказни философски мисли. Затова нямаме общи допирни точки. Скъпи дами, даже не си представяте колко е прав! Да теглите семейната каруца с човек, устремен не към живота, а към смъртта, си е истински ужас.
 
Печално соло Казват, че семейният живот е школа на смирението. Защото ако не е, се превръща в школа на ненавистта. От друга страна, хората се смиряват в манастир. Каква е разликата? Духовният избор на монаха е доброволен и на никого няма да хрумне да тласка насила някого по този път. Ако се вгледаме в семейния живот, той е не по-малко труден, но в този избор човек притежава само привидна свобода. В обществото всичко, включително и църквата, принуждава човека да прави семейство. Главната мотивировка на всички времена е да не изпаднете от общоприетите правила. Като проследим характерите на познатите ни мъже, виждаме, че те попадат в някоя от изброените по-горе категории, въпреки че повечето са женени и живеят щастливо. Парадоксът е очевиден. Всеки мъж е ерген дотогава, докато природната любов към свободата не капитулира пред обичта към една жена. Случва се даже и със собствената съпруга.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодарим за коментара! :)