19.11.09 г.

on
Водорасли и екология
Презентация


Когато говорим за водорасли, обикновено си представяме големите купчини, изхвърлени на брега на морето, или подводните ливади, които се виждат ако човек се гмурне под водата. С малко повече въображение можем да добавим зеленикавите наслоявания по коритата на чешмите в горещите летни дни, както и зеленясалата вода в локвите, блатата и езерата.
По-рядко ни идва наум за червените дъждове и за пурпурните води на някои солени езера, за безбройните невидими с просто око клетки, носещи се из въздуха и разпръсквани от вятъра по цялата планета, за ледените води на полярните морета, за горещите гейзери – врящи гърнета, оцветени от водораслите в причудливи цветове, за розовото оперение на фламингото, което се дължи на водораслите… за топлите летни нощи край морето, когато прибоят свети с фосфоресциращи отблясъци, а щом влезеш да плуваш, при всяко загребване водата призрачно сияе...
Какво щяхме да правим, ако не бяха ТЕ – водораслите, неуморните миниатюрни вълшебни биоeiae?ie iaoeie за живот... Без водораслите, които поглъщат въглероден двуокис и пречистват въздуха, много бързо би се увеличил парниковият ефект, би се замърсила атмосферата и би настъпила екологична катастрофа. Не е пресилено да се каже, че човека като вид дължи живота и съществуването си до голяма степен на тях.
Близо 80% от биомасата на нашата планета се пада именно на водораслите. Те са в основата на хранителната верига и осигуряват енергия за всички останали живи същества.
Фотосинтезата при водораслите е многократно по-ефективна в сравнение с висшите растения – при нея се произвежда най-голямото количество от кислорода, съдържащ се в атмосферата на Земята.
Водораслите са може би най-перспективните производители на биомаса на планетата. Като храна те притежават изключителни качества и човечеството гледа с надежда на тях като на един от потенциалните начини за разрешаване на проблема с глада в света.
Науката за водораслите се нарича алгология. Познати са десетки хиляди видове водорасли, разделени на две групи – “големи” и “малки”, или макро- и микроводорасли.
Макроводораслите са шампиони по дължина в природата – те достигат до 50-100 метра! Даже най-големите китове и най-високите гигантски секвои не могат да се мерят по дължина с тях. Някои видове живеят прикрепено към дъното на океаните и моретата, оформяйки прекрасни подводни градини и служейки за убежище на дребните подводни обитатели. Други свободно се носят по течението, а трети образуват непроходими гъсталаци, истински морета от водорасли, като всяко стъбло нараства с близо метър на ден! Именно тези водорасли в Саргасово море са описани в книгата “Островът на изчезналите кораби”.
Макар и толкова големи, макроводораслите рядко имат истински органи – те се състоят от отделни напълно автономни клетки, които, ако бъдат отделени от майчиното растение, скоро образуват нови колонии. Това е така, защото всяка клетка е заобиколена от всичко необходимо за развитието си и в добавка се нуждае само от светлина.
Още по-интересен и загадъчен е светът на микроводораслите – един пъстър, вълшебен, прекрасен, удивителен и понякога непонятен свят, който малко по малко разкрива тайните си на тези, които са готови да му се посветят...
Едноклетъчните водорасли са най-древните живи същества на Земята. Наричат се още микроалги, фитопланктон, цианофити или цианобактерии. Никой не знае откога те населяват нашата планета, но все пак възрастта им се оценява на около 3,5 милиарда години!
Те са нещо като глобална информационна банка, която крие информация за развитието на живота на Земята. Те са в състояние с изумителна бързина да обменят помежду си тази информация чрез репликони - микроскопични парченца ДНК. Това им помага да оцеляват при всякакви условия. Например при аварията в Чернобил микроводораслите са един от малкото видове, които са успели да се приспособят бързо към радиацията. Може би информацията за оцеляване при висока радиация вече е пръсната сред всички останали микроводорасли по земята и постепенно се предава на всички живи същества по Земята…
ТЕ са неизчерпаеми и вездесъщи – срещат се буквално навсякъде, където има малко светлина и влага. Налейте вода в една чаша и я оставете на слънце – след броени дни тя ще позеленее, защото ТЕ вече са там!
Ако сравним по интелигентност микроводораслите с човека, прави впечатление, че те са много повече на брой, отколкото клетките на най-развития мозък, не са ограничени само в една черепна кутия и имат достъп до много повече информация, отколкото човечеството. Микроводораслите са съществували много по-рано от човечеството – дълго преди да се появим ние, те вече са били тук и са вършели своята работа.
Човешкият мозък не винаги е способен да управлява дори тялото на притежателя си, а микроводораслите управляват цялата земна екология от милиарди години. Даже ако хората изчезнат като вид, микроводораслите ще останат, за да положат началото на следващата вълна живот… Може би са прави онези, които твърдят, че микроводораслите са по-интелигентни от нас, хората!
Хлорофилът в микроводораслите е от 3 до 5 пъти по-вече от този на люцерната, която е най-богата между висшите растения. Микроводораслите са 10 пъти по-ефективни във фотосинтезата, като осигуряват невъобразими количества кислород и храна за всички живи същества на Земята и така регулират цялата Ј екология.
Представете си - един малък басейн с вода на вилата, в който сме внесле микроводорасли. Това спокойно може да ни снабдява с храната, необходима за едно семейство, като добивите от неговите 30-40 м2 ще са по-големи, отколкото могат да се получат от половин декар от което и да е селскостопанско растение! При това, по съдържание на незаменими аминокиселини, естествени витамини, минерали и микроелементи в органична форма и други ценни за здравето на човека хранителни съставки, биомасата, получена от микроводораслите е несравнимо по-добра от всички останали храни - обикновено тя ги превъзхожда няколко пъти по повечето изследвани показатели.
Човечеството използва водораслите за храна от хилядолетия насам. В древен Китай с водорасли са се лекували различни болести, дължащи се на непълноценно хранене. Хората, живеещи около езерото Чад в Африка, открай време приготвят питки от спирулина, като за целта в пясъка се изкопават ямки, пълнят се със зелена вода от езерото и след като тя попие, каквото остане се изсушава на слънце. По този начин успешно могат да се преодоляват последиците от непълноценното хранене.
С водорасли били хранени бързоходците, които носели прясна риба за трапезата на владетелите на древните народи в Мексико – пътят от морския бряг до планината е дълъг и стръмен и човек трябва да е много жилав, здрав и издръжлив, за да стигне бързо.
На много войници в екстремни ситуации са били раздавани изсушени водорасли, защото се е знаело за техния чудодеен енергизиращ ефект. С тях са се занимавали даже тайните служби.
Напоследък водорасли се включват в менюто на космонавтите, тъй като повишават съпротивителните сили на организма и подобряват координацията на мозъчните функции при сложните условия на тяхната работа.
В наши дни най-много водорасли се консумират в Страната на изгряващото слънце – японците са известни с магазините си за храни от водорасли, където може да се намерят и салата, и сандвичи, и пържоли, и десерти, и какво ли още не – и всичко това от водорасли.
Водораслите съдържат повечето от необходимите за здравето на човека съставки, като много от тях липсват или са твърде малко в останалите храни. Особено ценното е, че те са съчетани по оптимален начин от самата природа и определено са за предпочитане пред синтетичните.
Най-големите заводи за култивирана водораслова биомаса са построени в Тайланд и САЩ. В тях се произвеждат хлорела и спирулина, като годишният им капацитет е стотици хиляди тонове. Продукцията им се използва за храна на хората и животните, в медицината, козметиката, селското стопанство и химическата промишленост.
В началото на 21 век започна създаването на модерни бази за производство на микроводорасли с особено голям капацитет на топлите острови в Китайско море.
Най-известният естествен източник на висококачествена микроводораслова биомаса е американското езеро Кламат. Твърди се, че то може да осигурява количества, достатъчни за балансирано хранене на цялото човечество.
Разработват се също естествени находища от макроводорасли в шелфовите зони на моретата и океаните, които се използват за храна, за наторяване, като суровина в химическата и фармацевтичната промишленост и т.н.
Сега водораслите са в основата на една огромна и процъфтяваща световна индустрия, която осигурява здраве и доходи на все повече хора по земята. Резултатите от употребата на водораслите вече надхвърлят най-смелите очаквания на пионерите в тази област и отправят все повече предизвикателства към модерната медицина и нутриционистика. Съществуват сериозни основания да се твърди, че именно водораслите ще се окажат храната (а защо не и суровината) на бъдещето!

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодарим за коментара! :)