Историята на тютюна

Насладата от тютюна трае дълго и вкусът му се усеща дори след като цигарата, пурата или лулата е изгасена. Това изкушение има и своя история.
Някои историци твърдят, че китайците са измислили лулата и че там се е пушело векове преди Новата ера. Но това, което се е пушело в Азия, са билки и треви. Тютюнът се е отглеждал само в Централна и Южна Америка, преди пътешествието на Колумб. Счита се, че рожденото място на тютюна (особено Nicotiana Tabacum и Nicotiana Rustica, от които се правят цигари, пури и енфие), е също там, в Новия свят.

Не е известно от кого е открито растението и кога е започнало да се използва за пушене. Съществуват много индиански легенди, в които се говори за тютюна като дар от боговете. В някои от тях, като например легендите на индианците чероки, димът от тютюна може дори да върне мъртвите към живот. Има също така легенди за споровете между царевицата и тютюна – кой от тях е по важен? В миналото лулите се правели от царевичен кочан, морска пяна и глина.

Първото, което е привлякло хората, е ароматът на тютюневите листа, който се носи и от дима, когато се запалят. Всяка „дръпка“ била приятна и тогава хората захвърлили работата и храната, и седнали да попушат.
Има доказателства, че древните маи познавали пушенето. То било разпространено в Табаско (Мексико) и се използвало най-вече при религиозни церемонии. Между 3000 и 2000 години пр. Хр. културата на пушенето се разпространила на юг през Централна Америка и на някои от островите.

По времето, по което римски императори като Антоний Пии издигали стени, с които да се предпазват от варварски нападения, мексиканците вече пушели своите грубо свити цигари. Те нямали хартия и затова увивали тютюна в палмови листа или го натъпквали в бамбукови пръчки. Те дори започнали да увиват тютюн в тютюневи листа, което са и първите опити за направа на пура. Пушач можели да се срещнат както в Бразилия, така и по течението на река Мисисипи.

Ацтеките също се научили да пушат и да взимат енфие. Тютюнът се дъвче, яде, пие и втрива в тялото. Прочутият император на ацтеките Монтесума ІІ също имал навика ритуално да изпуши лула тютюн след хранене.
Идването на Колумб на остров Гуанахани води до много промени. Островът е прекръстен на Сан Салвадор, а пушенето предстои да се качи на борда на неговите кораби и да обиколи света заедно с него.

Двама моряци от екипажа на Колумб слизат на о-в Куба на разузнаване. Там те срещат множество полуголи мъже и жени, които имат свитъци от „местно растение, чийто аромат вдишват“. В същия този ден Родриго де Херес забързано си дръпва от един свитък, който е с дебелината на човешка ръка, и той е първият европеец-пушач.

Местното население на Куба познава тютюна като „коиба“ (cohiba) и за тях той е чудотворна билка, която е част от религиозни, политически и обществени церемонии. Обикновено тютюнът се отглеждал в малки ниви насред полета с маниока.
Когато експедицията на Колумб се прибира в Испания, Родриго, който привикнал да пуши всеки ден, има неблагоразумието да запали на публично място. Испанската инквизиция го хвърля в затвора за 3 години, което го превръща в първата жертва на забраната срещу тютюнопушенето.

През 1497 г. Романо Пане, свещеникът, който пътува с Колумб и неговата втора експедиция, също говори за пушенето. През 1512 г. Португалия става първата европейска държава, която отглежда тютюн. В средата на ХVІ век енфие вече се продава на пазара в Лисабон. Малко по-късно Джон Хоукинс, който прави няколко експедиции до Африка и до Карибите, забелязва индианския навик да се пуши тютюн. Вероятността той да го е донесъл в Англия е далеч по-голяма отколкото Уолтър Ралей, но последният изиграва голяма роля в популяризирането на пушенето в двора на Елизабет І и другите аристократи.
Тютюнът, който пристигал в Испания, се превръщал в енфие и се наричал „Севилски прах“.
Първият известен англичанин, който се научил да пуши пури бил Джон Кокбър, който живял на бреговете на Хондурас.

Първи започнали да пушат морските капитани по улиците на Лондон, което удивлявало хората и много от тях се тълпели да гледат зрелището. Търговията с тютюн се разраствала, както и контрабандата с него. Главните центрове на незаконната търговия били кубинските градове Тринидад, Матансас, Баямо и др. Правели се както пури, така и пурети. С времето използването на енфие намаляло. Тютюнът, който се внасял, не бил много качествен, но пушенето се разраснало. Най-добри били пурите, които се правели в Куба и бизнесът процъфтявал.