4.03.09 г.

on

Защо крясъците не помагат?

Причините, поради които един мъж оглушава, докато му крещиш в истерия, са доста. Хубавото е, че в тях няма нищо лично. Виж защо си струва да потърсиш по-добри методи да бъдеш чута.

Има един много стар виц, който нонстоп цитират в книгите, посветени на разликите между двата пола. Една жена крещи на мъжа си: "Тук цари пълен хаос! Хайде, ставай, двамата с теб трябва да оправим. Нещата ти са разхвърляни на пода и ако не пуснем пералнята, ще ходиш без дрехи на работа!" Онова, което чува мъжът обаче, е: "Дрън-дрън... Хайде, двамата с теб... дрън-дрън... на пода... дрън-дрън... без дрехи... дрън-дрън". И като във всеки виц, и в този си има капка истина. Случвало ти се е да повишиш тон за нещо на гаджето си, нали? Тогава знаеш, че това не дава желания ефект. Защо, по дяволите, се получава така? Ами, виж защо. И спри да изразходваш ценни гласни струни и нервни клетки за нещо, което не можеш да промениш.
Това, че говориш по-високо, не означава, че говориш по-ясно.
Съществуват осем универсални причини, поради които мъжете не разбират жената, която им повишава тон, по начина, по който тя иска.
1) Те го възприемат като своего рода приятелски огън.
Смяташ, че говорим глупости ли? Тогава си постави задачата да наблюдаваш мъжете в естествената им среда. За да се увериш, че са свикнали редовно да повишават тон, когато си общуват и когато си прекарват супер добре. Те крещят, когато любимият им отбор вкара гол на терена, когато печелят на покер, когато се хвалят по мобилния какво невероятно гадже са свалили или каква невероятна сделка са направили, или кой трябва да бъде набит. Те даже си крещят приятелски за поздрав, като се засекат на улицата. И си разменят умилителни обръщения от сорта на "смотаняк", "лешпер", "гей" и т. н. на висок тон, когато са вдигнали алкохолния градус в кръчмата. Следователно, макар че мъжът е пределно наясно, че виковете ти не са особено добър знак, една част от него му нашепва: "Няма страшно, пич, все някак нещата ще се оправят и ще се сдобрите". Точно както са се сдобрили с най-добрия му приятел след последната им грандиозна пиянска свада.
2) Те се държат като "Бърза помощ". Тоест реагират само на случаи на живот и смърт.
Мъжете имат генетична способност да различават безпогрешно виковете, които известяват за опасност. И са готови да влязат в ролята на рицаря спасител, когато над една жена тегне заплаха. Малък експеримент: извикай "МИШ-КА-А-А!" и виж как половинката ти ще те разбере на секундата и ще направи точно онова, което очакваш от него, без да се налага да обясняваш подробно защо му викаш. Уви, мишката е едно, а твоите наранени чувства, пренебрегнати желания и излъгани очаквания - друго. И инстинктът му да те спаси, ще изчезне безследно в мига, в който подсъзнанието му установи, че става дума за друг тип опасност и крясъци.
3) Те оглушават като вид защитна реакция
В началото на виковете ти гаджето ти се опитва да установи за какво се ядосваш и да те успокои някакси. Друг е въпросът, че не му се удава и това още повече те вбесява. Но в момента, в който той проумее, че му крещиш не защото търсиш конкретна помощ (какво се иска от него с репликата: "Ти пет пари не даваш за мен и си безчувствен идиот!"), нещата отиват от зле на супер зле. Защото ти дефакто не само му губиш времето и му лазиш по нервите, но и го обиждаш. А кой от нас не заема отбранителна позиция, когато изведнъж бива атакуван физически, словесно или емоционално? Това си е проста, биологично заложена реакция на самосъхранение. Ето защо той избира най-лесния начин на защита - да пропусне думите ти покрай ушите си.
4) Те разиграват сценария "Империята отвръща на удара"
Да не забравяме мъжката състезателна природа все пак! Която не може да остави нещата просто така. Точно тя се проявява веднага след фазата с неочакваната му глухота, когато изведнъж почервенява, вените му изпъкват, пада му пердето и той също започва да крещи с пълно гърло. Не че целта му е да те убеди в нещо, напротив - целта му е просто да те надвика, за да ти покаже със средствата на грубата сила кой е отгоре. Както и да ти покаже, че не можеш да се опитваш да го командваш по този елементарен начин.
5) Те се раздвояват
Ако крещиш на един мъж пред свидетели - и особено пред приятелите му - това няма да даде абсолютно никакъв продуктивен резултат. Дори напротив. В най-добрия случай той ще е разкъсан между желанието да те защити пред тях, защото за него е важно те да те харесват, и нуждата да защити репутацията си в техните очи, като им покаже, че не се е превърнал в смотан индивид под чехъл.
Помни, че да се развикаш на един мъж пред приятелите му, е абсолютна катастрофа, освен ако не става дума за извънредни обстоятелства (в които не влиза фактът, че си разстроена, понеже ти се е счупил нокът). По този начин ти го унижаваш и подценяваш, така че няма как да получиш съдействие и разбиране от негова страна. Даже той може нарочно да заеме коренно противоположна позиция, за да защити репутацията си и да покаже на околните, че на него такива опити за строеви подготовки не му минават.
6) Тяхната реакция е: "Ъ-ъ... к`во става сега?"
За да започнеш да крещиш, значи вече си на метлата, нали така? И в това супер афектирано състояние много често ти се случва и да се разплачеш от бяс, безсилие, обида, мъка и т. н. Е, ако има нещо на тоя свят, което да оставя мъжете в тотален шах, това е точно тази комбинация. За тях фактът, че крещиш, означава: "Ядосана съм ти! Мразя те!", докато фактът, че избухваш в плач, се превежда с: "Ужасно съм нещастна, моля те, ела и ме успокой!" И това ако не си е пълна лудница и хаос, здраве му кажи.
7) Обществото казва, че добрите момичета не викат
Ако видиш пиян мъж, който псува на висок глас като каруцар и крещи по околните, ще си кажеш: "Ех, че се е напил душицата. Утре ще му е тегав ден." И толкоз. Ако обаче видиш пияна жена, която псува с пълно гърло и крещи по околните, последното нещо, което ще ти мине през акъла, е да я съжалиш. Всички сме възпитани, че има определени неща, които не се връзват с определението женственост. Жените трябва да се държат като дами и едно от нещата, които не е добре да правят, е да вдигат скандали и да крещят. Както в пияно, така и в напълно трезво състояние. Независимо дали ти харесва, или не, това са фактите.
8) Мъжете го приемат като преиграване
Поради току-що посочения социален стереотип ние сме се научили да пазим поведение. И да отговаряме с: "Няма нищо, всичко е ОК", когато всъщност нищо не е ОК. Така си трупаме напрежение, разочарование и гняв, докато сме неспособни да ги задържаме повече в себе си. Вместо да даваме на половинките си малки, лесно смилаеми дози яд и недоволство, ги заливаме наведнъж със супер агресия, която им идва като гръм от ясно небе. Например това, че е забравил да изхвърли кофата за боклук, води до извода, че изобщо не е готов за обвързване, иначе е щял да ти предложи поне да направите ремонт на жилището, в което живеете заедно вече година, без да е пуснал поне един бегъл намек за годеж, между другото!!! Колкото и да не ни се иска да го признаем, въпросът им: "Боже, откъде дойде пък това?" си е напълно логичен. Няма какво да им се сърдим, че бият отбой и чакат да ни мине "предменструалното разстройство". Както и че считат нервния ни изблик за напълно несправедлив, преувеличен и изкривен. В контекста на конкретния дребен повод, който е отприщил бента на яростта ни, фактите изглеждат точно така.
Оказва се, че виковете носят повече вреда, отколкото полза
"Имам навика да правя сцени на гаджето ми всеки път, когато съм изнервена за нещо: кратки срокове в работата, скарване с приятелка или с нашите или просто съм в кофти настроение, разказва Теодора (26 г.). - Не че тогава се появяват проблемите, просто тогава ми накипява и си казвам всичко, което ми тежи. Повишавам тон и много често се разплаквам, понеже съм супер разстроена и искам нещата да се изяснят веднага и докрай и да се подредят перфектно. В началото гаджето ми ужасно се стряскаше и след скандала действително се опитваше да ми угоди. Обаче понеже избухвам през 4-5 дни, той в един момент се умори и престана да ми обръща внимание. Каза, че явно хормоните ми идват в повече. Сега си хваща шапката и излиза, а на мен ми става още по-кофти." Според психолозите навикът на Теодора е пример за нездрав тип поведение във връзката, който в дълготраен аспект ще нанесе сериозни щети. Защото най-вероятно ще доведе дотам, че гаджето й ще изгуби уважение към нея, защото тя не може да се контролира. А тя ще изгуби самоуважението си, защото ще започне да усеща, че на любимото й същество не му пука за нейните проблеми и той не я взема насериозно.
Ива (24 г.) също се оплаква, че постига горе-долу нулев резултат, когато се опитва да привлече вниманието на съпруга си, като повишава тон. "Искам Андрей да проумее, че откакто почнах тази работа, не можем да излизаме по заведенията или да каним гости у нас и да купонясваме до зори през седмицата като преди. Не че съм кариеристка, но за мен това е мечтаното работно място, важно ми е и искам да напредна. Което няма как да стане, когато съм спала 2 часа и съм с махмурлук. И ако минава полунощ, а ние се заседяваме, направо ми пада пердето и му повишавам тон." Самата Ива си признава обаче, че този метод не дава ефект. Защото или се прибира с мъж, нервиран до краен предел, или се прибира сама. "Последния път, когато изгубих битката, купонът беше вкъщи. Извиках го в кухнята и му се развиках да каже на приятелчетата си да ходят да си допият някъде другаде, защото искам да спя. И тръшнах вратата. Той го направи, но излезе с тях. Не това исках."

Всъщност най-малкият проблем с виковете по един мъж е фактът, че обикновено не постигат търсения от теб ефект. Истинският проблем е, че могат сериозно да навредят на връзката ви. Дори ако той си вземе бележка от онова, което си му изкрещяла в пристъп на истерия, самият ти подход ще промени отношението му към теб. Защото ще го нарани и разочарова. Естествено, на всички ни се случва да си изпуснем нервите отвреме-навреме. Обаче ако това става навик, си се превръща в чиста форма на изнудване и... в затворен, порочен кръг. Ти се опитваш да обясниш на мъжа нещо, което за теб е ужасно важно, и затова повишаваш тон. Обаче поради вече изброените дотук причини той не взема супер насериозно посланието ти заради силно емоционалната му форма. Тогава ти го повтаряш. С още по-висок тон. Което само затвърждава мнението му, че явно става дума за пристъп на истерия и ще направи най-добре, ако не ти обръща внимание, докато бурята отмине. Колкото повече игнорира виковете ти той, толкова по-силно повишаваш тон ти, за да се опиташ да го накараш да те чуе. И съответно толкова по-глух става той. Има ли изход от ситуацията?
Дай воля на гнева, но не и на тона си
Добре де, след като сами сме установили, че крещенето е неефективно, защо продължаваме да го правим? Защото според група специалисти, провели специално изследване над типовете човешко агресивно поведение, това е опит за комуникация, която има своите корени в детството. Учените дават един ужасно прост пример: бебетата плачат, когато са гладни, жадни, сами или им е студено. С една дума, когато нещо им липсва, за да се чувстват добре. И понякога ние несъзнателно повтаряме същата линия на поведение, въпреки че вече сме пораснали, като подсъзнателно смятаме, че ако просто изплачем достатъчно високо, нуждите ни ще бъдат посрещнати. Налага се обаче да направим съзнателно усилие да открием по-зрели начини да изразим какво ни е необходимо, съветват психолозите. Или поне да намерим по-добри способи да изразяваме гнева си, който да не се обръща като бумеранг срещу нас самите. В крайна сметка кой е способен в пристъп на гняв да чупи чинии в стената, да крещи с пълно гърло, да тръшне входната врата и да направи още куп крайни неща, които се характеризират най-просто с фразата "на ръба на нервна криза"? За жалост въпросното поведение е патент на нашия пол. Да си чувала за мъж, който да е силно податлив на нервни сривове? Няма и да чуеш, защото мъжете не смесват моментния гняв с минали порции разочарования, трупани дълбоко. И това не води до грандиозна емоционална приливна вълна, която удавя целия здрав разум и логика.
Естествено, това съвсем не означава, че трябва да потискаш гнева си. А просто че да се разкрещиш на даден мъж, не е ефикасен начин да му обясниш какво искаш от него и за какво му се сърдиш. "Преди редовно си изпусках нервите пред гаджетата ми, си спомня Милена (32 г.). - Преставах да уважавам тези, които ми търпяха шоутата и сцените и губех тези, които не ги търпяха. И всичко се повтаряше, като поредният любовен неуспех ме правеше още по-цинична и изнервена. Но когато си тръгна един супер готин мъж, който ми каза в прав текст, че не може да търпи истеричните ми изцепки, които се появяват като гръм от ясно небе, реших да се променя. Започнах да спортувам много, за да разтоваря напрежението. Осем месеца по-късно тръгнах пак да излизам по срещи, но вече си бях обещала да се държа коренно различно. Наложих си съзнателно да говоря за нещата, от които не съм доволна и са ме ядосали, в момента, в който изникнат. С идеята, че ако и това не проработи, значи съм с грешния човек. И преди две години успях да срещна страхотен мъж. Вярно, че ме ядосва понякога, но се опитвам да не изпадам в крайности и най-вече да не тръгвам да си изяснявам отношенията, когато съм ядосана. И за първи път се случва така, че мъжът срещу мен слуша най-внимателно всяка моя дума. Без грам да повишавам тон."
Всъщност най-малкият проблем с виковете по един мъж е фактът, че обикновено не постигат търсения от теб ефект. Истинският проблем е, че могат сериозно да навредят на връзката ви.
Да си чувала за мъж, който да е силно податлив на нервни сривове? Няма и да чуеш, защото мъжете не смесват моментния гняв с минали порции разочарования, трупани дълбоко. И това не води до грандиозна емоционална приливна вълна, която удавя целия здрав разум.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Благодарим за коментара! :)